Постмодерна парафраза на Ефесяни 2:1-10

1-2

И ви даде смисъл – на вас, които бяхте потънали в безсмислие, заради погрешните избори и подвеждащите чувства, които обаче мнозинството смята за нормални, но са белязани и дори предизвиквани от сили, надхвърлящи въображението ни.

3

Тези сили се проявяват у всички с подобен живот. Ала и ние живеехме така – робувайки на желанията и представите си, обречени.

4-5

Бог обаче, воден от безкрайна симпатия, се трогна от безпътицата ни и ни подари смисъл посред безсмислието – и този смисъл се оказа в действителност нов живот. Даде ни го, докато още бяхме слепи за него.

6-8

Направи го като възкреси Христос и вложи тази перспектива и в нашето съзнание. Разшири хоризонта на мислите, плановете и чувствата ни отвъд предела на смъртта. Вече имаме така възжелания птичи поглед и гледката е славна – сега разбираме защо през вековете някои са писали, рисували или извайвали стореното от Христос, търсейки да изразят възторга си от добрината на Бога – да ни подари това, което отчаяно търсехме в безброй криволичения. Да, да ни го подари – кой от нас би дръзнал днес да каже, че сам е намерил, а не е бил намерен от Бога?

9-10

Де факто сме нови хора – все едно Христос е възкръснал в нас – и постъпките, и мислите ни не са вече „за да”, а са „заради” и всички чувстваме съдействието на Бога всеки път, когато поискаме да вършим добро.

Вашият коментар