Помня първия път, когато чух, че има библейски вярващи християни, които вярват в еволюцията. Получих шемет. Като този, който получавате, когато някой постави под въпрос теоремите и лемите, с които боравите, за да разбирате света. Като този, който получавате, когато се усъмните в правописа на дума, която сте писали милион пъти (или беше о-съмнявам се?).
В периода 1991-1992 г. се разделих с идеята да кандидатствам медицина и съответно с активното изучаване на химия, биология и биохимия. Отдадох се на по-неточни, но пък, по моему, по-животоспасяващи и животоутвърждаващи неща. Остана ми обаче стабилна зестра и приказното очарование от тухличките на живота, които бях изучавал със страстта и безумието на хората с хоби. Малко, много малко неща са ме довеждали до истинска възхита, както обикновената клетка в човешкото тяло, нейното устройство и животът в чист вид, който тя представлява. Чрез клетката срещнах Бога на четири очи и Той ми каза направо: „Ти си мой!“. Това отнесох със себе си от моите приключения в биохимията, когато бях на 16. Естествено разумният дизайн на природата и живота стана за мен неопровержим постулат. И естествено не можех вече по никакъв начин да нагодя еволюционната теория към Познанието, до което бях достигнал. Помня, че учителката ми по биология в Х клас ми симпатизираше, когато изразявах пред всички несъгласието си с научната фантастика на Дарвин. Но не това подплати тогава и подклажда днес моята непреклонна антипатия към може би най-монументалната спекулация на модерната епоха. В онези дни някак интуитивно, а с годините все по-осъзнато заобичах елегантния начин, по който Бог разрушава постановките ни от кибритени клечки — не директно, а заобиколно, но категорично. Винаги те оставя притихнал и с една единствена мисъл… „Как не се сетих по-рано!??“.
Бог не спори с еволюцията. Бог не спори с никого. Неговото откровение и самото творение винаги са имали двойствена природа — по типичния само за Него, парадоксален начин, едно и също нещо е за едни откровение, а за други — забулване. Едно и също нещо или дори едни и същи думи! Сещам се за Соломон с неговото „…душата ми още го изследва, но не съм го намерил…“ — как точно Бог успява да се раз-крие на едни и с-крие за други чрез един и същи свой акт, може би никога няма да разбера по разумен начин. Но съм бил свидетел едновременно и на двете много, много пъти.
Загубих интерес към спора еволюция-креационизъм няколко години след като се срещнах с възкръсналия Исус и „по един начин на възкресение“ бях променен. По инерция известно време следях с половин ухо и се развличах с аргументите на едните и другите. Окончателно загубих интерес към спора, когато няколко текста, на пръв поглед абсолютно несвързани с въпросите за сътворението и природата, запечатаха волята ми повече да не губя ценен ресурс в суетно размишление. Ето ги и тях (те биха говорили само на християни, които смятат Библията за вдъхновеното слово на Бога) —
Римляни 5:12-18:
„Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха, – 13 (защото и преди закона грехът беше в света, грях, обаче, не се вменява, когато няма закон; 14 при все това от Адам до Мойсей смъртта царува и над ония, които не бяха съгрешили според престъплението на Адам, който е образ на Бъдещия; 15 но дарбата не е такава каквото бе прегрешението; защото, ако поради прегрешението на единия измряха мнозината, то Божията благодат и дарбата чрез благодатта на един човек, Исус Христос, много повече се преумножи за мнозината; 16 нито е дарбата, каквато бе съдбата, чрез съгрешението на един; защото съдбата беше от един грях за осъждане, а дарбата от много прегрешения за оправдание; 17 защото, ако чрез прегрешението на единия смъртта царува чрез тоя един, то много повече тия, които получават изобилието на благодатта и на дарбата, сиреч правдата, ще царуват в живот чрез единия, Исус Христос), – 18 и тъй, както чрез едно прегрешение дойде осъждането на всичките човеци, така и чрез едно праведно дело дойде на всичките човеци оправданието, което докарва живот.“
I Коринтяни 15:22, 45:
„Защото, както в Адам всички умират, така и в Христа всички ще оживеят… Така е и писано: Първият човек Адам „стана жива душа“, а последният Адам стана животворящ дух.“
I Тимотей 2:13:
„Защото първо Адам бе създаден, а после Ева.“
Ето и изводите:
- преди Адам не е имало смърт на света, защото смъртта е вторичен продукт на греха на Адам (един човек, чрез греха, по тоя начин, от Адам, според престъплението на Адам, на единия, съгрешението на един, един грях, чрез прегрешението на един, чрез тоя един, чрез едно прегрешение). Как се уравнява квадратното уравнение на еволюцията без смърт в природата? Какво се случва, когато организмите не умират? Или още по-абсурдното — откъде идва Адам, ако преди него не е имало смърт? Той ли е бил първият човек напуснал маймунския вид и нарекъл, според Битие, очевидно милиардите свои предшественици „маймуни“?
- Христос е представен като противоположност на Адам. Христос и Адам са представени като неразривно свързани. Адам обаче е наречен „образ на Бъдещия“ — защо ли? И в какъв смисъл този, който докара смърт е „образ“ на Този, който докара живот? Само в един възможен смисъл — и двамата са синове на Бога в чисто буквален, механистичен смисъл — и двамата се появяват на този свят без земен баща. Техният Баща, естествено ако вярваме на Библията, е самият Бог. Това именно е аргументацията на Павел в случая. Но ако Адам НЕ е непосредствено създаден от ръката на Бога, а е плод на еволюция, то как точно е образ на Христос? Хомологната двойка се разпада. Аналогията на Павел пропада и се обезсмисля. Другият вариант е, за да запазим логическата конструкция на Павел, да кажем, че Христос е имал земен баща като Адам. Тук вече разговорът престава да е между християни.
- Преди да има мъж не е имало жена. Това твърдение е безсмислено, ако мъжът е вид мъжкар, а жената е вид женска. Това е важно, защото Павел изгражда върху това аргументацията си за социалната структура на семейството и църквата. Аргументацията му се разпада, ако е имало еволюция. Освен ако не повярваме, че първата маймуна, която става човек е била мъжкар, а малко след това някоя женска маймуна се превръща в първата жена. Но тогава Павел е само един ограничен в познанието си древен евреин, жертва на митологичната басня за Адам и Ева, и неговото мнение за това как трябва да изглежда семейството и църквата е без значение за модерния човек, който знае повече от Павел. Така надменно разсъждава модерният човек за глупавите древни (и какво по-различно ни казват тогава евреите в сравнение с невежите шумери, вавилонци и египтяни с техните собствени митове за сътворението!? Тогава Библията става жертва на хора като Джеймс Фрейзър).
Но ако Павел е за някои спорна фигура, какво биха казали християните за Христос?
Марк 10:2-9, Матей 19:8:
„И някои фарисеи се приближиха и Го попитаха, за да Го изпитат: Позволено ли е на мъж да напусне жена си? 3 В отговор Той им каза: Какво ви е заповядал Моисей? 4 А те рекоха: Мойсей е позволил да напише мъжът разводно писмо и да я напусне. 5 А Исус им рече: Поради вашето коравосърдечие ви е написал тая заповед; 6 обаче, в началото на създанието, Бог ги е направил мъж и жена. 7 Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, 8 и двамата ще бъдат една плът; така че не са вече двама, а една плът. 9 И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.“
„Поради вашето коравосърдечие Мойсей ви е оставил да си напущате жените; но отначало не е било така.“
Ето и изводите:
- Аргументацията на Исус се гради на това какво се е случвало *отначало*. Какво означава изразът „в началото на създанието“ според еволюционната теория? Взрив, след който всичко се е подредило за нас горе-долу много добре (впрочем кога за последно видяхте нещо подредено след взрив?). След въпросния взрив — още неопределен брой милиарди години, докато накрая някоя маймуна се превръща в Адам. Дали това има предвид Христос, когато казва, че „в началото на създанието“ Бог е направил един мъж и една жена? И тук няма място за заяждания — за мен шестият ден много повече пасва на „началото на създанието“, отколкото 15 милиарда години до появата на хомо сапиенс.
- Но де факто няма никакво значение какво АЗ мисля и казвам, а какво е разумно да предположим, че е мислил и казал самият Христос!!! Неговата аргументация, ако се опира на еврейската басня-версия-претоплен-вавилонски-мит за сътворението, се разпада незабавно. И Той, както Павел, ползва първата човешка двойка от „началото на създанието“, за да постанови морални ценности. Тези морални ценности са най-малкото опционални, ако доводите на Исус са изградени върху някакъв мит за „началото на създанието“, когато в действителност ни казват, че в началото е имало безброй човекоподобни самци със своите хареми от човекоподобни самки.
- Христос приема 1/1 разказа от Битие. За да не спорим ние по Битие.