Питър Лайтхарт
Потърсете в Гугъл изображения за „апокалипсис“ и ще получите безумно цветни резултати1. Има няколко интерпретации на четирите коня от Откровението на Йоан в нападение сред окръжаващи ги пламъци. Има и снимка на черен хеликоптер, който кръжи върху азиатско рибарско селище, разтърсвано от експлозии (Виетнам във филма „Апокалипсис сега“). Ще намерите и антиутопичен град, по чиито улици пъплят кървави зомби. Някъде в купчината ще намерите робота-мутант Apocalypse, герой на Marvel Comics, скръстил ръце и вперил поглед във вас със своите 500-годишни очи. „Кръв, огън и стълбове от дим“ — това си представяме като чуем „апокалипсис“.
Не винаги е било така обаче.Древните гърци, които са търсили в Гугъл apocalypsis не са намирали нищо подобно. Глаголната форма на гръцки означава просто „разкривам“, а думата често се е използвала в основния си физически смисъл за откриване на главата или тялото или метафорично — за откриването на скрит водоизточник или разкриването на престъпление. Думата се приближава до религиозната лексика в текстовете, които говорят за разкриването на тайни или на тайнствата на астрономията и алхимията. Гърците вярвали, че боговете разкриват волята си в пророчества и сънища, но рядко използвали думата apocalypsis при описанието на тези откровения на боговете.
Тази гръцка употреба намираме и в гръцкия Стар Завет — превода Септуагинта.Свещениците е трябвало да носят бельо, така че да запазят благоприличие („голотата им да не се открие“), когато се възкачват към олтара (Изход 20:26), а „разкриването на голотата“ (глагола apocalupto) е обичайният идиом за сексуални грехове в Левит 18 и 20 (вж. Второзаконие 22:30). Обвинената в прелюбодеяние жена е трябвало да не е забрадена, т.е. да „открие главата си“ пред свещениците (Числа 5:18), а когато Рут се прокрадва из гумното, тя развива Вооз („повдига завивката“ на краката му) (Рут 3:4). Да „отвориш ухото“ някому е означавало, че му споделяш тайна (1 Царе 20:2).
Накратко, конотациите ни за думата „апокалипсис“ почти изцяло произтичат от една употреба на думата — в уводния стих на Откровението на Йоан на гръцки: „Това е апокалипсисът на Исус Христос“.
Филологическата страна е интересна, но думата е важна и за богословите.Според последната книга на Библията, нашият Бог е Бог, който се „разкрива“ и „открива“. И, само по себе си, това ни разкрива една дълбока истина за Бога на Израел, който е Бащата на Исус.
Ще схванем и оценим по достойнство новозаветната употреба на думата, ако се запитаме защо гръцкоговорящите по онова време са избягвали да използват apocalypsis, говорейки за откровения от боговете? Причините, изглежда, са две. За гърците „разкриването“ често е било свързвано със срам. От момента на грехопадението за Адам и Ева „голотата“ предизвиква срам и те търсят да я прикрият. В целия Стар Завет идеята за разголване и разкриване на покритото се смята за нещо срамно. В превода Септуагинта Саул осъжда Йонатан за лоялността му към Давид с твърдението, че бил „разкрил“ майчината си голота (1 Царе 20:30). В еврейската Библия същият стих говори за „срама“ (евр. bosheth), който Йонатан причинява на майка си.
Гърците също избягват употребата на „апокалипсис“, за да описват разкриването на божествени тайни в някои гръцки религии, заради отношението на древните към религиозните тайнства като към нещо, което трябва да си остане тайно. В мистериалните култове, които заливат гръко-римския свят в късната античност, боговете давали откровения и се разкривали, но не на всеки. По думите на един специалист: „…разделителната линия не била толкова между бога и човека, колкото между бога и непосветените, или иначе казано — между посветените и непосветените“.
И това не се отнасяло само за мистериалните култове. В древните религии като цяло процъфтявали загадъчността и тайнствата, както посочва Sarah Iles Johnston. Сакралните обреди за посвещение били пазени от непосветените и от членовете на противоположния пол. Спартанците наричали своите обреди за посвещение Krypteia, т.е. „тайни обреди“, а в някои древни общества само царят или свещениците познавали храмовите обреди и само те имали достъп до свещената книга с правила. Египетските жреци, наричани „пазители на тайни“, единствени знаели къде са заровени някои обредни фигурки, а фараонът единствен е имал правото да чете някои погребални текстове. Дори в демократична Атина, с нейната прозрачност, в храма на Деметра Ахая са можели да влизат само потомци от коляното на Гефюреите. Древните религии почти никога не са били съвършено забулени — непосветените поне са знаели, че нещо се случва или са познавали някой, който знае нещо, което те не знаят. Но тази що-годе тайнственост е играела огромна роля в повечето древни религии.
Още в древността Израел е бил вече в асинхрон с всичко това.Господ е бил обвит в тайнственост и скрит в Храма, но е бил скрит и за самите свещеници. Всички израилтяни са били „външни лица“ макар и в различна степен. Тората се е четяла редовно на всеослушание и всички е трябвало да познават нейните повеления и да ги предават на децата си. Още в Израел Йехова се показва като себеразкриващ се — апокалиптичен Бог — като Бог, който е готов да „отвори ухото“ на своя народ и да прогласява словото си пред абсолютно всички.
И сякаш това не е било достатъчно Той накрая се явява сред хората лично. Дръпва завесата и влиза в плът, която ще му позволи да бъде чут, видян и докоснат. В Откровението, т.е. Апокалипсиса на Йоан, ставаме свидетели на това най-върховно себеразкриване — добрата новина за разкриването на Исус.
Разкриването носи и срам. Апокалипсисът излага на показ. Разбулването води до уязвимост. Елините и елинизираните християни не са можели да приемат това — Божеството не подлежи на слабост и уязвимост, то не може да е обект на нищо, което да го посрами или опозори. Но това също е типично за Евангелието — Богът на Израел не просто показа непосредствено великолепието си, но като Бог на славата разкри превъзходствата си в самия позор на кръста. Това е добрата вест за разкриващия се Бог — евангелието на апокалиптичния Бог.
* Илюстрация: Вечерята в Емаус детайл, масло (37х 42 cm), 1629 г., Рембранд (1606–1669), Musée Jacquemart-André, Париж.
1 http://www.credenda.org/index.php/Theology/apocalyptic-god.html