Питър Дж. Лайтхарт
Пилат знае, че Исус е невинен и иска да се отърве от него възможно най-бързо. Предава го на бичуване и разпятие и си затваря очите за това какво се върши в собствената му претория. „Не се забърквай с този праведник“, го предупреждава жена му. Пилат следва съвета ѝ. Той предава Исус на лъвовете и кучетата, на вълците, на силните васански бикове, които го нападат от всички страни, и си измива ръцете.В рамките на преторията „цяла дружина“, т.е. кохорта, римски войници — една десета от легиона или около шестстотин мъже — търсят лек за скуката и изливат яда си в един следобед на жестоко забавление. Обличат Исус в червена мантия и го коронясват с тръни, поставят тръстиков жезъл в ръката му и коленичат пред него, приветствайки го като цар на юдеите. Мантията е червеният плащ на римски войник, така че войниците превръщат Исус в един от своите — началник на римска кохорта. Войниците се подиграват със своите подчинени — евреите — този странен, безмълвен и пасивен човек според тях пасва идеално на юдеите за цар.
След това преобръщат цялата коронация в антикоронация. Плюят върху му с презрение вместо да коленичат в мнимо благоговение, издърпват му скиптъра от ръката и бият с него коронованата му глава, събличат червената мантия и я заменят със собствената му дреха. Свалят маската на иронията и разкриват какво наистина мислят за този цар на юдеите, какво мислят за тия арогантни юдеи, които упорстват противно на всеки здрав разум, че били избрания народ. Римските войници разкриват какво наистина мислят за странния, жалък Бог, който би избрал евреите.Веднъж привършили войниците водят Исус към Голгота, „мястото на черепа“, и го приковават към кръста, а тълпи от юдеи и началниците им се присъединяват към гаврата, започнала в преторията. Минувачите „богохулстват“ по адрес на Исус, клатят глава и му припомнят собствените му думи: „Ти, който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш, спаси себе си“. Докажи, че си Син Божий и слез от кръста. Главните свещеници, старейшините и книжниците припяват на народа: „Слез от кръста и ще повярваме в теб“. Спаси себе си и ще повярваме, че можеш да спасиш и нас.
Повечето случаи на „клатене на глава“ в Библията са свързани с превземането на Ерусалим от вавилонците. Когато Ерусалим е в руини Еремия казва: „Всички, които минават по пътя, пляскат с ръце против тебе, подсвиркват и клатят глава по адрес на ерусалимската дъщеря, и казват: ‘Това ли е градът, който наричаха ‘Съвършенство на красотата’ и ‘Градът, за който цял свят се радва’?“. (Плачът на Еремия 2:15). Преди това Еремия предупреждавал, че съпротивата срещу Навуходоносор ще е с катастрофални последици, защото Господ бил твърдо решен да направи Ерусалим, прекрасния му храм и цялата земя „предмет на учудване и на вечно подсвиркване, така че всеки, който минава през нея, да се учуди и да поклати глава“ (Еремия 18:16).
Дори разбойниците се присъединяват. Исус е причислен към престъпниците, от двете му страни виси „царската свита“ — разбойници като Варава. Триптихът на кръста е зловеща пародия на ковчега на завета — Исус е въздигнат като цар в центъра, с два скота в ролята на херувимите отляво и отдясно на Яхве. Първият път, когато Исус говори за разбойници, Той е в Храма и укорява водачите на евреите, че са допуснали молитвеният дом за всичките народи да се превърне в „разбойнически вертеп“ (Матей 21:31). Сега двама разбойници от вертепа са му компания, а Исус — живият храм — е „разрушен“ и осквернен на кръста. „Вие сте разбойници“, обвинявал Исус, но ето че сега разбойниците се присъединяват към юдеите и всички го хулят в хор.
Римски войници се гаврят с Исус в казармите, случайни минувачи се гаврят с Исус като виси между небето и земята, водачите на юдеите се гаврят с Исус, дори разбойници, истински престъпници и отрепки се гаврят с Исус. Юдеи и езичници, управители и престъпници, книжници и обикновени хора, цялото човечество богохулства с една уста.
Атеистите — най-вече съвременните атеисти — богохулстват и се кикотят като ученици. Имат се за смели, подривни, за симпатично лукави. Но са безкрайно шаблонни, знаят само да повтарят хулите, заучени от евангелията. Гаврата с Бога не е изобретение на атеистите. Това правят юдеите, когато Бог се доближи и стане твърде напечено. Това правят и религиозните езичници римляни, застанат ли пред Бога.
По-пелагиански от самия Пелагий съвременният свят в един глас с модерните атеисти ни уверява, че не сме толкова лоши и че е в рамките на нормалното да сбъркаме, и че сме способни сами да се поправим. Дали ще е война, или нищета, или расова омраза, или заболяване и обезобразяване, ще го оправим с едно щракване. Писанието не търпи подобен умерен оптимизъм. Кръстът на Исус е същината на човешката история, дълбоко откровение за човешкото ни състояние. Разказ, който ни поставя на кръст-опът, разказ за кървавия труп на праведен човек и за изкривеното, разпънато тяло на вечния Син на живия Бог.
Гавра с Бога, убийства на добродетелни хора — това е човешкият сценарий. Яви ли се учител с искането да сме справедливи и да обичаме ближния си, ние го предаваме, гаврим се с него, бием го по главата и го коронясваме с тръни, преди да го изпратим да умре на кръст. Гол и окървавен на кръста Исус изстрадва съдбата на Ерусалим, на Троя, Вавилон, Картаген, Дрезден и на всеки град, някога сриван до основи. Кръстът ни разобличава като изкусни да рушим. Ние сме богове на разрухата. Историята е низ от опустошение и руини, съборени храмове, изпепелени градове, камари от трупове за изгаряне. Такива сме. Това е човешкият сценарий.
И това не е всичко — когато Богът Създател, източник на всичко добро и на живота, на когото дължим вечна благодарност, че ни има, се появи в човешка плът, ние „отбиваме удара“ с тояги и с кръстове, докато Го обезобразим до неузнаваемост. Да убием Исус е човешкият сценарий. Такива сме. Нямаме смелостта да видим, че сме далеч, далеч по-лоши, отколкото си представяме.
Ако зависи само от нас, гаврата ще е последната ни дума. Бог обаче има друг сценарий и не ни позволява да изпълним нашия. Матей разкрива и това в изпълнения си с ирония разказ за страстите Христови — подигравките се обръщат срещу подиграващите се. Римските войници му се смеят, че бил „Цар на юдеите“, но след като умира признават, вече без насмешка, че „Този наистина беше Божий Син“ (Мат. 27:54). Те предлагат на Исус да пие оцет и разиграват на комар дрехата му под самия кръст, но по този начин изпълняват пророчества за Давидовия Син, който действително е „цар на юдеите“ (Псалми 22:18; 69:21). Книжниците, като познавачи на закона, му подмятат думи от Псалм 69 (Матей 27:43) и за миг не осъзнават, че по този начин влизат в ролята на враговете на Давид. Неизменно, всички подигравки се обръщат и превръщат в истина.
Но Бог не просто заобикаля човешкия сценарий на присмех и унищожение. Евангелието не е нов, изпратен от небето декрет за „Мир и справедливост!“. По-скоро Бог влиза като участник в нашия сюжет на умопомрачение и разруха, подлага бузата си, а после смирено ни обръща и другата, с една единствена цел — да преобърне нашия сценарий и да го пренапише като свой. Бог не е за подигравка именно, защото Бог стана за подигравка. Ако зависи само от нас, последната ни дума към Исус ще е презрителното ни „Не!“. Но за Бога, кръстът на Исус разкрива, че този Бог е на наша страна. Със и чрез нашия отказ Бащата на Исус превръща нашето „Не!“ в своето отекващо, триумфално „Да!“.