Джоел Ричардсън
В огромното си мнозинство коментарите на консервативните теолози върху Данаил 11-та глава най-често тълкуват този текст по следната хронология1:
11:2 — Мидо-персийски царе
11:3 — Александър Велики
11:4-20 — Селевкиди и Птоломеи
11:21-35 — Антиох Епифан
11:36-40 — Антихрист
Дълги години и аз, както и по-голямата част от коментаторите с консервативен и футуристичен подход към тези пророчества, поддържах безусловно тази хронология. Напоследък обаче сериозно преразглеждам и поставям под въпрос тази позиция. Преди разбирах Данаил 11:21-35 като напълно сбъднато пророчество в живота на Антиох Епифан. Смятах, че макар и част от този текст да говори преобразно за бъдещите дела на Антихрист, нищо в стихове 21-35 не бива да се разбира като изцяло приложимо спрямо Антихрист. Струва ми се обаче, че промених виждането си — стихове 21-35 са се сбъднали отчасти в историята на Антиох Епифан, но тяхното пълно сбъдване следва да се отнесе към Антихрист. Ако е вярно, последствията от това тълкуване са абсолютно зашеметяващи, тъй като това би означавало, че разполагаме с изключително подробно пророчество за живота и делата на Антихрист.
Нека обясня защо тази позиция е практически неизбежна.
Първо, преди да си изградим правилно разбиране за Данаил 11 трябва да признаем, че е налице непрекъснатост в текста на глави 10-12 и че целият този пасаж представлява последното видение на Данаил. Съвременното разделение на глави е било въведено, разбира се, много по-късно. Но именно поради това разделение на глави, мнозина пропускат факта, че в глава 12 ангелът само разяснява описаното в глава 11. Нека да разгледаме текста:
И в онова време великият княз Михаил, който се застъпва за твоите люде, ще се повдигне; и ще настане време на страдание, каквото никога не е бивало откак народ съществува до онова време; и в онова време твоите люде ще се отърват — всеки, който се намери записан в книгата. (Данаил 12:1)
Забележете, че глава 12 започва с думите на ангела: „В ония дни“. Кои дни? Дните, описани непосредствено преди това, разбира се — в глава 11. Прочее, това, което ангелът започва да разяснява се отнася за времето на току-що описаните в Данаил 11 събития. И тук точно, повечето консервативни футуристи ще кажат, че изразът „в ония дни“ се ограничава единствено до 11:36-40, в които се говори за Антихрист. Но ако разгледаме целия контекст на това, което ангелът всъщност казва, това ограничаване изведнъж става много трудно, ако не и невъзможно. Първо трябва да признаем, че с уводните си думи ангелът всъщност перефразира едно пророчество на Еремия:
Горко! Защото велик е оня ден, подобен нему не е бивал; именно той е времето на утеснението на Якова, но той ще бъде избавен от него. (Еремия 30:7)
И в Данаил 12:1, и в Еремия 30:7 намираме следните три неща:
1) време на небивала скръб,
2) особено за еврейския народ,
3) който обаче ще бъде спасен или избавен от нея.
Както ще видим обаче, ангелът не препраща единствено към Еремия, той черпи и от Исая 26-та глава. Понеже в описанието си на последствията от това избавление или спасение той посочва и възкресението на мъртвите:
И множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни — за вечен живот, а други — за срам и вечно презрение. (Данаил 12:1-2)
Тук трябва да признаем, че всеки грамотен евреин, познаващ текстовете на Стария Завет, би свързал думите на ангела с Исая 26. Пасажът започва с разочарованието на Израел, който се оплаква, че многото му страдания, оприличени на родилни болки, не са довели до изкуплението на света:
Станахме непразни, бяхме в мъка, но като че ли вятър родихме; никакво избавление не извършихме на земята, нито паднаха пред нас жителите на света. (Исая 26:18)
Господ обаче прекъсва жалеенето им с обещанието, че един ден техните страдания/родилни болки действително ще доведат до възкресението на мъртвите:
Твоите умрели ще оживеят; моите мъртви тела ще възкръснат. Събудете се и запейте радостно вие, които обитавате в пръстта, защото росата ти е като росата по тревите и земята ще предаде мъртвите. (Исая 26:19)
Обърнете внимание как ангелът цитира от Исая:
…събудете се вие, които обитавате в пръстта (Исая 26:19)
…спящите в пръстта на земята ще се събудят (Даниил 12:2)
Забележете също, че както в Еремия 30, така и в Исая 26, намираме вече посочените три неща:
1) време на голямо страдание,
2) особено за еврейския народ,
3) от което ще бъдат избавени (в този случай конкретно — чрез възкресението на мъртвите).
Тоест ангелът свързва събитията в Данаил 11 с 1) времето на небивало страдание, 2) за еврейския народ, 3) което ще завърши с възкресението на мъртвите и 4) изкуплението на света.
Да вметна само за привържениците на безнадеждно обърканото претеристко тълкуване на Данаил 11 и 12 — не се заблуждавайте, възкресението на мъртвите и изкуплението на света не са се случили през 70 г. сл. Хр.! Едновременно е изумително и невероятно тъжно, че има християни, които по някаква причина жадуват пророчествата на Данаил да са се изпълнили през 70 г. сл. Хр. и следователно приемат едно от най-великите бедствия в историята на еврейския народ, когато загиват милион и половина евреи, като изпълнение на пророчество, което се отнася до спасението на целия свят.
А ти, Данииле, затвори думите и запечатай книгата до края на времето, когато мнозина ще я изследват и знанието за нея ще се умножава. (Данаил 12:4)
Данаил получава заповед да запечата думите на свитъка. Не става дума само за буквално запечатване, а за пророчески акт, с който видението бива обвито в неяснота „до края на времето“, когато мнозина ще са изследвали нееднократно тази книга с желанието духовно да проумеят нейния смисъл.
Да поставя въпроса отново — има ли някакво разумно основание да приемаме 70 г. сл. Хр. като „края на времето“?
Така стигаме до най-важната част от 12-та глава, тъй като от нея зависи правилното тълкуване на 11-та. Тя започва с разговора на още двама ангели с първия ангел:
Тогава, като погледнах, аз — Данаил, ето, стояха двама други, един на брега отсам реката, и един на брега оттам реката. И единият рече на облечения в ленени дрехи човек, който бе над водата на реката: ‘До кога ще се чака за края на тия чудеса?’. И чух облечения в ленени дрехи човек, който бе над водата на реката, когато издигна десницата си и левицата си към небето и се закле в Оня, Който живееше до века, че това ще бъде след време, времена и половина време и че всичко това ще се изпълни, когато смажат докрай силата на светите люде. (Данаил 12:5-7)
В този откъс има два ключови момента. Първият е въпросът „До кога ще се чака за края на тия чудеса?“. Този въпрос задава контекста на отговора, който е всъщност двояк. Краят на тия чудеса (събитията, описани в Данаил 11, времето на небивала скръб и възкресението на мъртвите в 12:1-2) ще бъде след „време, времена и половин време“ или три години и половина. Както знаем от книгата Откровение, този период от три години и половина е точно преди завръщането на Исус. Също така „всичко това ще се изпълни, когато смажат докрай силата на светите люде“ (еврейския народ).
Данаил е силно смутен и въпреки че пита за значението на ангелските думи, му се казва, че не е предвидено той да ги разбере и че пророчестовото ще бъде разбрано в „края на времето“:
И аз чух, но не разбрах. Тогава рекох: ‘Господарю мой, каква ще бъде сетнината на това?’ А той рече: ‘Иди си, Данииле; защото думите са затворени и запечатани до края на времето’. (Данаил 12:8-9)
Преди обаче да приключи с откровението ангелът дава на Данаил (и на нас) още две важни подробности относно това за кое време става въпрос. Абсолютно задължително е да обърнем внимание на тези думи.
Мнозина ще се чистят и избелят и ще бъдат опитани; а нечестивите ще вършат нечестие и никой от нечестивите не ще разбере; но разумните ще разберат. (Данаил 12:10)
Тук ангелът обобщава и дори направо цитира от Данаил 11:33-35:
И разумните между людете ще научат мнозина; при все това, ще падат от меч и от пламък, чрез пленение и чрез разграбване, много дни. А когато паднат, ще им се достави малко помощ; обаче мнозина ще се присъединят към тях чрез ласкателства. Дори някои от разумните ще паднат, за да бъдат опитани, та да се очистят и да се избелят, до края на времето; защото и то ще стане в определеното време.
Тук е важно да отбележим, че ангелът поставя част от 11-та глава (която повечето коментатори смятат за изпълнила се в миналото) в „края на времето“ и при това — в същата времева рамка, както възкресението на мъртвите. Повечето коментатори са на мнение, че в 11-та глава текстът спира да описва Антиох и започва с описанието на Антихрист едва в стих 36, докато ангелът отнася още стих 33 към Антихриста.
Но следващите думи на ангела са действително най-поразителните:
И от времето, когато се премахне всегдашната жертва и се постави мерзостта, която докарва запустение, ще има хиляда и двеста и деветдесет дни. (Данаил 12:11)
Когато ангелът говори за „премахване на всегдашната жертва“ и „мерзостта на запустението“, към какво препраща? Несъмнено към „мерзостта на запустението“ и „премахването на всегдашната жертва“, които току-що е описал в същото пророчество — в Данаил 11:31! Всъщност ангелът цитира дословно стих 31. Данаил 11:31 е единственото място, в което се срещат тези конкретни изрази „премахване на всегдашната жертва“ (староеврейски: taymid taymid cuwr) и „мерзостта, която докарва запустение“ (староеврейски: shiqquwts shamen):
И от него ще се подигнат сили, които ще омърсят светилището, да! крепостта, ще премахнат всегдашната жертва, и ще издигнат мерзостта, която докарва запустение. (Данаил 11:31)
Искам отново да обърна внимание на това, че проблемът, както споменах в началото, е, че мнозинството от консервативните коментатори тълкуват този стих като отнасящ се за Антиох Епифан, а не за Антихрист. Иска ми се да наблегна на това — повечето консервативни коментатори не смятат, че пророчеството говори за Антихрист преди стих 36. Такова беше и моето разбиране. Но според ангела, пророчеството говори за Антихрист още в 11:31. Лицето, за което се говори обаче в стих 31 е лицето, чието описание започва още в стих 21. Това би означавало, че вместо да качваме Антихрист на сцената едва в стих 36 — царят, който „ще действа според волята си“— може би разполагаме с подробното му описание още от стих 21! И за да стане по-ясно — вярвам, че Антиох е много убедително представен преобразно в стихове 21-35, но както виждаме, именно Антихрист е истинският и окончателен първообраз в тази част от книгата на Данаил. Ако за нас действително има някакво значение какво мисли за това пророчество самият ангел, не ни остава друг извод.
Интересното е, че тълкуването на ангела хвърля много светлина върху беседата на Исус на Елеонския хълм. В Матей 24:15 Исус също говори за „мерзостта, която докарва запустение, както е описано в пророк Даниил“ и говори за това в бъдеще време. Тоест и Исус не е смятал, че текстът в Данаил 11:31 в крайна сметка се е отнасял за Антиох. Иронията в случая е, че много християнски коментатори се стараят да отнесат думите на Исус към император Тит и събитията от 70 г. сл. Хр., но това е невъзможно! Ангелът пределно ясно обяснява, че мерзостта на запустението и премахването на всегдашната жертва са случки от последните три години и половина — по времето, когато евреите преминават през време на небивало страдание, последвано от възкресението на мъртвите. То е също изрично посочено два пъти като „края на времето“. В такъв случай е съвсем логично останалата част от беседата на Исус в Матей 24 (и бих казал в Марко 13 и Лука 21) да се отнася за събития, които ще се случат в „края на времето“, точно преди Неговото завръщане, а не през 70 г. сл. Хр.
В заключение бих казал, че за всеки, който търси директния смисъл на Данаил 10-12, мъглата на претеризма се разнася и ясно се разкрива контекста на това пророчество, което говори за бъдещето, т.е. за „края на времето“.
Освен това, признаем ли, че за трите ангела човекът, който поставя мерзостта на запустението и който е описан в Данаил 11:21-45, не е Антиох Епифан, а Антихристът от последните дни, веднага разбираме, че делата на Антихрист са описани далеч по-подробно в този пасаж на Данаил, отколкото по принцип приемат коментаторите. Както казах в началото, ако това разбиране е вярно, последствията от това тълкуване са абсолютно изумителни.
1 http://www.joelstrumpet.com/?p=6242
* Илюстрация: Градината на земните удоволствия, триптих, крило „Ад“, детайл, масло на дърво (220х97 cm) ок. 1480—1505 г., Йеронимус Бош (1450—1516), Prado, Madrid