Джон Пайпър
Работата е великолепно нещо1. Спри и за миг само се замисли — най-приятният отдих не е бездействието. Тези две неща са истина, защото всъщност работата, в Божия замисъл преди грехопадението, е била творчество — не просто безцелно работене, а творческо, съзидателно действие.
Най-първият работник
Първият работник е Бог. Той създава света. В това се състои същността на работата. Той ни създава по Свой образ и ни поставя да живеем в сътворения от Него свят с думите: „…нека човек владее …над цялата земя …и Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази“ (Битие 1:26; 2:15).
С други думи, Бог е най-първият работник, а ние сме създадени, за да работим също. Неговата работа, като предхождаща всичко и всички, е била да създава от нищото. Нашата работа е просто продължение и се състои в това да творим чрез творението. Има нещо чудесно в това.
Същността на работата
Ето я и главната причина в Новия Завет основната дума за „работа“ да се отнася както за действието, така и за неговия резултат.
Гръцката дума ergon се отнася до действието: „…бъдете твърди, непоколебими и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е напразен“ (1 Коринтяни 15:58), но думата се използва и за резултата от действието: „Не сте ли вие моето творение в Господа?“ (1 Коринтяни 9:1). Всъщност работа е, когато се из-работва нещо — предмет или нещо абстрактно, което не е съществувало преди. Прекрасното на работата е, когато ние, като малки съз-и-датели, ходим в стъпките на нашия голям Създател.
Ето и общият знаменател между работата и удоволствието от свободното време. Най-после реших тази кръстословица. Каква партия шах! Ето, издялах тази дървена патица. Оплетох ти шал. Поиграхме страхотно на летяща чиния — какви плонжове, майстори! Налових риба. Написах роман, хората го четат и му се любуват.
Пораженията на греха
Нашето падение обезобрази и това великолепно нещо и го изпълни с угнетение и разочарование.
„…със скръб ще се прехранваш от земята през всичките дни на живота си. Тръни и бодли ще ти ражда …с пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята…“ (Битие 3:17,19)
Но образът на Бога в човешката дейност бе само загрозен, не унищожен. Всички хора хранят смесени чувства към работата след грехопадението. Мразим я, защото е безсмислена (Римляни 8:20), но я обичаме заради чувството, че творим, че животът ни има цел и смисъл.
Работата — тържество и радост в Бога
Когато книга Притчи ни казва да наблюдаваме мравката и да се научим как се работи усърдно и мъдро (Притчи 6:6-11) и когато Павел ни казва да „работим от сърце, като за Господа“ (Колoсяни 3:23), и дума не може да става за някакво проклятие. По-скоро за упътване — къде и в какво ще намерим блаженство и радост.
Исус ни избави от проклятието в повече от един аспект. Чрез Христос законът на Бога вече не ни обрича на проклятие, задето не работим достатъчно за блаженството си (Галатяни 3:13). Защото не с усилия стигаме до него. Чрез Христос трудът ни не е напразен (1 Коринтяни 15:58). Онова непреодолимо по никакъв начин безсмислие бе победено.
Почивката и работата започват да се сливат — така е било отначало, така ще бъде и накрая. Христос поставя върху ни ярема на труда и едновременно с това ни освобождава от неговото бреме (Матей 11:28-30). Днес сме слуги със сила от Бога (1 Петър 4:11), работим усилено, разчитайки на Неговата благодат. „…трудих се повече от всички тях — не аз обаче, но Божията благодат, която беше с мене.“ (1 Коринтяни 15:10). Това е невероятен живот.
Да направим света по-добър
Работата е великолепно нещо. Ако те наляга мързел, те призовавам да не губиш радостта си. Бог ни е създал да работим. Той е устроил съзнанието ни за мислене и изваял ръцете ни за работа. Той ни е дал сила — кому повече, кому по-малко — която да използваме за промяна на света около нас.
Ето какво представлява работата: да наблюдаваш света, да помислиш как той да стане по-добър и да направиш нещо — може да напишеш музика или да построиш кораб, да шиеш дрехи или да се молиш на Бога.
Хайде, остави я тази леност и безделие. Стани това, за което си създаден. Работи.
* Илюстрация: Паркетчиите, масло (102х146,5 cm) 1875 г., Гюстав Кайбот (1848—1894), Musée d’Orsay, Париж
1 http://www.desiringgod.org/blog/posts/work-is-a-glorious-thing