[…]1
Ето един от най-озадачаващите и трудни пророчески пасажи. В много отношения обаче, това пророчество ще затрудни само онзи, който иска да се затрудни. Ако човек замени нормалния граматико-историко-културен подход при тълкуването (т. нар. херменевтика) и възприеме метафоричност при анализа си на този пасаж, той най-вероятно ще се сблъска с изключителни трудности. Метафоричното тълкуване (често наричано „духовно“, макар въобще да не е такова) има за свой върховен критерий субективния човешки ум и съответно имаме толкова тълкувания, колкото и тълкуватели. Пък и кой може да оспори нечие „духовно“ тълкуване, ако всеки тълкувател е мярка за своето тълкуване? Цари объркване!
Обратно, ако човек е готов, първо, да се абстрахира от предубежденията си, второ, да повярва, че библейският текст съдържа безупречно откровение, макар да говори за неща, които надхвърлят познанията и опита ни, и трето, да проучи текста по най-естествения начин – от граматическа, историческа и културна гледна точка, той ще открие, че този пасаж не е толкова труден, за колкото го е мислил.
Но дори тези, които оставят текста да им говори по най-естествения начин, могат да срещнат проблеми.Когато приключи анализа си на буквалния текст, без да търси в него метафоричност, читателят може да почувства, че посланието на текста не е достатъчно „духовно“, че изглежда твърде фактологично и му липсва нещо за душата. Това е моментът, в който човек може да започне да „одухотворява“ текста, за да го направи „по-смислен“. Ето това не бива да се прави.
Това тълкуване с „одухотворяване“ е родило множество популярни възгледи за Езекиил 40-48.Непридържането към контекста на пасажа, който описва бъдещи реалности, и незачитането на апокалиптичния характер на неговия жанр и на историческите свидетелства е лишило много хора от разбиране по тези глави от Езекиил. Някои виждат в този пасаж Соломоновия храм, други – храма на Зоровавел след завръщането от Вавилонския плен (действително построения или някакъв неосъществен проект) или храма на Ирод по времето на първото идване на Христос. Други казват, че в този текст няма почти нищо буквално и приемат повечето части от него като изцяло символни и олицетворяващи християнската църква и нейните земни благословения и слава. Дори тези, които държат на нормалното, буквално тълкуване, пропускат да разгледат и сравнят внимателно този текст с паралелните му пасажи в пророците и това е довело до отъждествяването на Езекиил 40-48 със състоянието във вечността, описано в Откровение 21-22.
Нормалният граматико-историко-културен подход не решава всички проблеми с тълкуването, но нерешените са наистина малко: 1) как се отнася Езекиил 40-48 към Откровение 21-22, 2) въпросът за жертвите в Милениума и 3) апокалиптичният жанр на Езекиил 40-48.
Първият въпрос се отнася до мястото на Езекиил 40-48 в пророческия план.Мнозина добри специалисти са стигали до заключението, че тези глави описват вечността от Откровение 21-22, докато други, също толкова предани изследователи на Писанията, твърдят, че видението на Езекиил се отнася за Хилядолетното царство. След анализ и сравнение на подробностите в Езекиил 40-48 и Откровение 21-22 и аз възприех второто виждане (за Милениума).
Въпреки приликите между двата текста – дванадесетте порти на Ерусалим с имената на дванадесетте племена на Израел; получилият видението и в двата случая се намира на висока планина; пратеникът във видението и в двата случая носи измерителна пръчка, с която измерва сгради; и в двата случая има река, която потича на Изток за изцеление на земята. Но разликите между двата текста са повече и това налага те да бъдат възприемани като отделни. Например и в двата случая се описва река (47:1-12; Откровение 22:1-2), но в Езекиил тя извира от Храма (който не се намира в Ерусалим […]), а в Откровение – от Ерусалим и от Божия трон. В Езекиил престолът на Бога е в Храма (43:7), а в Откровение е в Ерусалим (Откр. 22:3). И в двата текста в града няма храм (48:8-22; Откр. 21:22), но в Езекиил Храмът и Ерусалим са две отделни неща, докато в Откровение въобще няма въобще храм като сграда. Мерките на двата града не са едни и същи, независимо как разбираме формата на Ерусалим в Откровение (48:30-35; Откр. 21:15-17). В Езекиил, на Израилевите племена се разпределя земя с морето като западна граница, докато в Откровение се казва, че вече няма море (47:15-20; Откр. 21:1б). Тези разлики са достатъчни, за да приемем, че двата текста говорят за различни неща.
Макар Езекиил 40-48 да се отнася до Милениума, а Откровение 21-22 до състоянието във вечността, човек трудно разделя двата пасажа заради всичките им специфични прилики и заради обичайните за книга Откровение препратки към старозаветни пророчески пасажи.Приликите се дължат на това, че и Милениума, и вечността включват бъдещото благословение на Израел. Старозаветните пророци често разглеждат бъдещото благословение на Израел като неразделно цяло, докато апостол Йоан ясно разделя Милениума (Откр. 20) от вечността (Откр. 21-22). Това е видно например в Исая 65:17 и 66:22 (срв. с 2 Петър 3:10-13), където и в двата случая се преплитат новото небе и новата земя и някои черти на Милениума. Елисън отбелязва, че „Милениумът е преддверие и подготовка за вечността , която го надминава по великолепие, но по своята същност, те са еднакви“. Иначе казано, когато настъпи Божието време на благословение, то ще трае завинаги. То започва в началото на Милениума и преминава във вечността, като бива прекъснато за кратко от преломните събития при разгрома на Гог, съда при великия бял престол и унищожаването на настоящото небе и земя след първите хиляда години. Милениумът има специално предназначение в Божия план, като например да покаже реалността на греха дори в съвършени условия. Вечността обаче крие най-доброто от Божиите благословения за повярвалите – време на безгрешност и безсмъртие. Сходството в дванадесетте порти с имената на дванадесетте племена на Израел в Ерусалим от Езекиил 40-48 (Милениума) и Откровение 21-22 (вечността) просто означава, че Израел съществува и в двете епохи. Също така, и двата случая описаната река е свързана с Битие 2:9-10, където някаква река извира свръхестествено от Едем и носи благословение на земята в онези съвършени условия. Аналогично и в Милениума (40-48), и във вечността (Откровение 21-22) някаква свръхестествена река извира от престола на Бога и носи живот и благословение за земята (била тя обновената в Милениума стара земя или новата земя във вечността).
Основна пречка за много тълкуватели в техния прочит на Езекиил 40-48 е подробното описание на жертвената система, наподобяваща тази в Мойсеевия закон. Възстановяването на Мойсеевите жертвени обреди в Милениума изглежда влиза в противоречие с Новозаветното учение за Христовата смърт, като за съвършено и необратимо дело (Евреи 7:17; 9:12, 25-28), и внася регрес в Божия спасителен план.
Няколко неща трябва да се имат предвид, за да отговорим на това възражение спрямо нормалното, буквално тълкуване на разглежданите текстове.Първо, старозаветните жертви никога не са били достатъчни (срв. Евреи 10:3-4) нито в Стария, нито в Новия завет. В старозаветно време човек се е спасявал, чрез вяра в съвършеното дело на Месия (Христос), което тогава е предстояло да се извърши, но е присъствало като символика в старозаветните жертви и празници, също както и днес човек се спасява, чрез вяра във вече състоялата се кръстна смърт на Христос, която за нас е исторически факт. В Стария Завет хората с вяра са се взирали в бъдещето, докато в Новия Завет ние с вяра се взираме в миналото. За всички ни обектът на вяра е Христос, Месията. Жертвената система на Мойсеевия завет е съдържал образност за спасителното дело на Христос, за да могат древните израилтяни да разбират какво ще извърши Месия за човечеството. Но приносите за грях или Денят на изкуплението, никога и никому не са донесли вечно и действително спасение.
Второ, жертвената система в Хилядолетното царство се споменава не само в Езекиил, но и в Исая (56:5-7; 60:7,13; 66:20-23), Еремия (33:15-22) и Захария (14:16-21).
Трето, в Божия план няма регрес. Преградата, която е съществувала между евреи и езичници и която премахва Христос (Ефесяни 2:14-16), няма да бъде издигната наново заради начина на поклонение в Милениума. В Милениума няма възстановяване на някаква пълнокръвна Мойсеева система за сметка на Новия Завет. По-скоро поклонението в Хилядолетното царство прилича на онагледяване, каквото впрочем трябва да е и за нас (Римляни 15:4; 1 Коринтяни 10:1-12). То трябва да ни напомня на нас, и на тези в Милениума, какво е извършил Христос за нас и как да подобава да живеем. Тези жертви са възпоменателни, както е и Господната трапеза (срв. 1 Коринтяни 11:23-26).
Четвърто, жертвената система, описана в Езекиил, прилича, но не съвпада с тази при Мойсей. Тя не включва всички старозаветни празници и храмови принадлежности. Тук някой ще каже, че това не е положително доказателство, но изпускането на елементи като Ковчега на Завета, празникът на Петдесятница и Денят на изкуплението не е маловажно, ако трябва да сравняваме двете описания.Различават се и подробностите при броя и вида жертвени животни (например, в Милениума на Пасхата не се жертва агне, а на празника на безквасните хлябове се жертват повече телета и овни, отколкото по времето на Мойсей и т.н.). Свещениците в Хилядолетното поклонение произхождат от синовете на Садок (вж. 40:46; 43:19; 44:15). И накрая, в Милениума няма първосвещеник. Вместо това, князът е едновременно владетел и свещеникът, представящ народа, както първосвещеника в Закона на Мойсей. Тези и други различия между двете системи са достатъчни, за да не ги обявяваме за описание на едно и също нещо.
Следователно, в Милениума се въвежда нова система на поклонение.Макар и подобна на това при Мойсей, хилядолетното поклонение е въведено главно, за да се изпълнят докрай Божиите планове за неговия народ Израел. Хилядолетното поклонение е различно и уникално, то представлява образна обредност за всички жители на Милениума.
Пето, когато изследваме тези последни глави, не бива да забравяме общата тема в Езекиил. Трябва да помним, че Езекиил започва своята книга с описание на Божията слава, която Израел потъпква и омърсява с мерзостите си и неподчинението си на Божия свят Закон – завета с Мойсей. Свещеникът Езекиил подчертава колко е важно правилното спазване на повеленията на Закона във всяка една област. В това отношение Израел се проваля ужасно. И съответно, славата на Бога напуска Израел, техния Храм и техния свят град Ерусалим (Езекиил 8:3; 10:19; 11:23). Когато Йехова очисти Израел и го върне в Обещаната земя, за да наследи обещаните благословения, Израел ще се поклоня на Бога правилно по един възпоменателен начин, съгласно новите предписания за поклонение. Всички завети намират изпълнението си в Милениума (срв. Езекиил 31:38-40). Следователно не бива да се изненадваме от наличието на възпоменателни елементи в хилядолетното богослужение, които ни напомнят на Мойсеевия закон (срв. Еремия 31:33).
Последният сериозен въпрос, свързан с тълкуването на този текст, се отнася до апокалиптичния характер на тези девет глави. „Апокалиптичен“ е термин, който теолозите ползват безразборно и общо взето за всеки текст, който съдържа някакво видение, символизъм и се отнася до бъдещето. Едно толкова произволно определение със сигурност е неправилно, особено предвид факта, че този термин доказано се отнася до конкретен жанр […]. Всички характеристики на този жанр присъстват в Езекиил 40-48: 1) пасажът е написан в условия на плен; 2) става дума за пророческо писание; 3) богословската идея в него е есхатологична; 4) той предава видение (40:2) и съдържа символика (гл. 43) и 5) присъства Божествен водач и тълкувател (вж. 40:3). Условията, в които бива получено видението (дата, място и получател), са описани в 40:1-4, а останалата част от пасажа разкрива съдържанието на самото видение. Тълкуването се редува със самите сцени на видението.
Много неща зависят от това дали виждаме единството на тези девет глави като апокалиптично видение: 1) това би означавало, че става дума за отделна и самостойна част в книга Езекиил. Тя не е продължение на предишните глави и техните теми, но поставя началото на нова тема, която обаче не е изцяло отделена от останалата част от книгата. 2) Това ще ни помогне и упъти в правилното тълкуване на тези глави.
ОБОБЩЕНИЕ
Езекиил 40-48 е тържественият финал на тази прекрасна книга. В нейното начало Езекиил получава видение за Божието върховно величие в равнината край река Ховар (гл. 1). Самото видение е великолепно проявление на Израилевия Бог, пребивавал със своя народ в техния Храм от самото зараждане на този народ (вж. Изход 40:34-35). Като разсъждава върху величието на Всемогъщия Бог, Езекиил може да разбере по-добре собственото си служение на пленниците във Вавилон, по време на което им предвещава едновременно наказания и благословения. Той служи на същия славен Бог, който наказва Израел за нарушаването на сключения с тях Мойсеев завет. Те непрекъснато нарушават Божиите закони и Бог ги наказва и оттегля славата си от тях (глави 8, 10, 11). Ерусалим е превзет и народът е отведен в плен във Вавилон. Тогава Езекиил говори с надежда за възстановяване на Израел в обещаната му земя и за благословенията в Хилядолетното царство. Тринадесет години след като Езекиил пророкува за пълното възстановяване на Израел, той утвърждава тази надежда с подробно апокалиптично видение, което описва естеството на Хилядолетното царство. Това видение обаче, не описва всички аспекти на Милениума, а само завръщането на славата на Бога и съпътстващите го благословения. Точно както славата на Бога напуска Израел, за да се изпълни наказанието му, така, след като премине проклятието, славата на Бога ще се завърне да пребивава сред неговия народ.
В миналото, мястото на пребивание на Божията слава сред Израел е било скинията, а след това – Храма.Така и в Хилядолетното царство ще е необходимо да се изгради Храм, където да пребивава завърналата се Божия слава. В Езекиил 40-42 се описва подробно този Храм. Завръщането на Божията слава в този Храм, за да пребивава сред Израел завинаги, е описано в 43:1-12. Тъй като под Мойсеевия завет Израел не успява да спази правилно наредените му повеления за поклонението в Храма и за неговите свещеници, Бог заповядва на Израел да изпълни новите обреди в Милениума, този път безпогрешно. Така те ще докажат, че в живота им е настъпила действителна промяна (43:10-11; 44:5-8). Най-сетне Израел ще се подчинява на Божиите наредби – нещо, което те никога не са успявали да сторят. В 43:13 – 46:24 се изброяват изискванията и задачите на свещениците, първенците и народа, когато се покланят на Йехова с възпоменание за славното му дело и личност. Йехова ще обитава отново сред своя народ и то завинаги.
В Езекиил 47 и 48 се описва проявлението на Божието благословение в Храма и отражението му върху цялата Израилева земя. Бог разкрива как физическото благословение и обновление на Обещаната земя е следствие от славното Му присъствие в Храма, чрез свръхестествена река, като тази в Едемската градина (Битие 2:9-10) и във вечността (Откровение 22:1-3). Очертават се и хилядолетните граници на племената на Израел. В заключение, книгата завършва с възможно най-дълбокото заявление: името на града (Ерусалим) от този ден нататък ще бъде Йехова-Шама – „Господ е там“! Той е там! Той никога повече няма да оттегли славата си от Израел! Той ще бъде сред тях завинаги и в самата вечност!
[…]
1 Alexander, R. (1976). Ezekiel (стр. 129–137). Chicago IL: Moody Press
* Илюстрация: Възкресението на сухите кости (Езекиил 37), дърворезба, детайл, Grinling Gibbons, St Nicholas Church, Deptford, Лондон.