„Изработвайте спасението си“

… или защо този израз може и да не означава това, което си мислите?1

Далтън Лайфси

Преди няколко години едни думи във Филипяни II глава ми вздействаха много силно:

„…изработвайте спасението си със страх и трепет, защото Бог е, който, според благоволението си, действува във вас и да желаете това и да го изработвате.“
(Филипяни 2:12-13).

Често чувах хора да цитират израза „изработвайте спасението си“, но никога не чувах да споменават останалото. И тогава, един ден, това — останалото — се стовари върху мен с всичка сила. Пояснението, че „Бог е, който действа във вас да желаете и да го изработвате“ промени изцяло разбирането ми и осъзнах, че „изработването на спасението ми“ не означава това, което съм си мислел. Думите, които бях чел като предупреждение (подобно на онова в Посланието до евреите за отпадането от вярата), вече разбирах като насърчение не само да се зарадвам на безсилието си, но и да се насладя на мощта и добротата на Бога.
Нека обясня.
Богословите често правят разграничение между ИЗЯВИТЕЛНО (какво Бог е направил) и ПОВЕЛИТЕЛНО (какво трябва ние да правим). Павел категорично обвързва задължаващата част („изработвайте спасението си“) с изявителната част относно суверенната Божия благодат („Бог е, който действа във вас“). Когато Той работи В НАС, ние сме в състояние да ИЗ-работваме. Или, ако трябва да го кажем по друг начин, ние можем да извадим ОТ НАС само това, което Бог е вложил В НАС. Трябва да уловим апостолската логика на Павел, за да разберем правилно призива му.

Обърнете внимание на думата „защото“, която свързва двете изречения. Имаме причинно-следствена връзка — Бог влага в нас готовност и сила и това е причината ние след това да искаме и да изработваме. Да, ние работим. Да, ние искаме. Ние се трепем. Ние кървим. Ние плачем. Ние се борим. Ние сме в родилни мъки. Но не нашето желание и труд са първи по ред или решаващи. Бог е първи. С други думи, за нас като последователи на Исус, Божията благодат е решаващата „първопричина“ за всичкото ни желание и труд. Той действа и след това ние действаме. Той пожелава и след това ние пожелаваме. Той работи и след това ние работим.

Друг важен елемент от тази често погрешно разбирана заповед е определението на думата „действа“, която Павел използва два пъти в стих 13. Думата „действа“ в израза „…Бог действа във вас…“ буквално означава „упражнява непреодолима сила“ или „предизвиква“. Затова на друго място Павел казва:

„Трудих се повече от всички тях — не аз обаче, но Божията благодат, която беше с мен.“
(1 Коринтяни 15:10).

Трябва да проследим своята воля и дела до самата воля и дела на Бога. Той изразява волята си В НАС, така че и ние да искаме, както подобава. Той работи В НАС, така че и ние да изработваме, както подобава. Това трябва да е богословската основа, върху която стъпваме в усилията си да изработим спасението си.

„Възвърни ни [eвр. שוב], Господи, към Себе Си и ще се възвърнем [eвр. שוב]…“
(Плач Еремиев 5:21).


1 http://daltonlifsey.com/2011/08/25/why-working-out-your-salvation-might-not-mean-what-you-think-it-means/

* Илюстрация: Дървото на живота, детайл, ок. 1909 г., Густав Климт (1862—1918),Österreichisches Museum für Angewandte KunstВиена