Наистина ли Църквата е заместила Израел?

М. Робърт Рейнълдс

Думата Израел се среща 70 пъти в Новия Завет и в 68 от тях ясно се говори за еврейския народ и за земята на Израел1. Само на две места е възможно да се разбере нещо друго (т.е., в случай че читателят желае да разбере нещо друго). Въпросните две места са Римляни 9:6 и Галатяни 6:16. Те често се цитират с идеята, че смисълът на думата „Израел“ е духовен и съответно в една или друга степен заявеното в Библията бъдещо благословение на Израел се прехвърля на Църквата (в която, разбира се, има и малко евреи). Вярвам, че в Новия Завет пише точно обратното и твърдя, че думата Израел обозначава етническия и географския Израел и в Стария, и в Новия Завет.

Ето какво пише в тези пасажи:

Обаче, не че е пропаднало Божието слово, защото не всички ония са Израил, които са от Израиля, нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство, но „по Исаак“, каза Бог, „ще се наименува твоето потомство“. Значи, не чадата, родени по плът, са Божии чада, а чадата, родени според обещанието се считат за потомство“ (Римляни 9:6-8).

Римляни 9:6 поставя следния въпрос: ако етнически произлезлите от Израел, т.е. тези, които са се родили евреи, не са всичките израилтяни, то какво означава да си израилтянин и какво означава да си евреин? Според някои това ни позволява да говорим за духовен смисъл на думата Израел, която се отнася до вярващата църква и съответно можем да отнемем славните обещания, изречени за Израел и да ги дадем на Църквата.

Защото в Христа Исуса нито обрязването е нещо, нито необрязването, а новото създание. И на всички, които живеят по това правило, мир и милост да бъде на тях и на Божия Израил (Галатяни 6:15-16).

Галатяни 6:16 поставя следния въпрос: има ли някакъв специален Божий Израел, който е различен от нацията като цяло? Със сигурност имаме два Израиля в Новия Завет, но и двата са съставени от евреи. Единият е просто вярващият остатък, а другият е нацията като цяло. Според обичайните тълкувания тези пасажи представят Израел като духовна метафора на Църквата. Не съм съгласен с това и казвам: всички вярващи евреи са част от Църквата, но не всички, които съставляват Църквата са Израел. Това е формално разграничение, което ще доразвия, за да добием разбиране какво смята да направи Бог с евреите като невярващ народ.

Първо ще разгледаме Римляни 9:6. Ето целия пасаж, за да добием представа за контекста:

Казвам истината в Христа, не лъжа и съвестта ми свидетелства с мене в Светия Дух, че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си. Защото бих желал сам аз да съм анатема от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини; които са израилтяни, на които принадлежат осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията; чиито са и отците, и от които се роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин. Обаче, не че е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля; нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но „по Исаак“, каза Бог, „ще се наименува твоето потомство“. Значи, не чадата, родени по плът, са Божии чада; но чадата, родени според обещанието се считат за потомство. Защото това беше нещо обещано, понеже каза: „Ще дойда по това време и Сара ще има син“. И не само това, но и когато Ревека зачна от едного, сиреч, от нашия отец Исаака, макар близнаците да не бяха още родени и да не бяха още сторили нищо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение не на дела, а на Онзи, който призовава, рече ѝ се: „По-големият ще слугува на по-малкия“, както е писано: „Яков възлюбих, а Исав намразих“. (Римляни 9:1-13)

Може би първото, което ще отбележа е, че стих 6 е отговор на стихове 4-5. Ако Израел притежава нещата, описани в стихове 4-5, чрез Божия избор на евреите като народ, тогава как е възможно те в момента да отхвърлят своя Месия? Ясно е, че стих 6 отговаря на това възражение, разкривайки скритото зад този въпрос убеждение, а именно, че Божието слово гарантира спасение на всеки отделен евреин поради самата му принадлежност към еврейския народ и като потомък на Авраам. Тук става ясна разликата между това, което наистина им е обещано и това, в което вярват повечето евреи през първи век и тази разлика е действително огромна. Видно е, че по времето на Исус много евреи са вярвали, че са застраховани срещу Божия гняв, чрез етническата си принадлежност (Матей 3:9, Йоан 8:39-47), но Бог не е обещавал, че евреите ще се спасяват понеже са евреи, а само ако се уповават на Него. И тъй като Той се е разкрил преди всичко на евреите, те са били най-благословени с възможността да се уповават на Него (предимството на евреина според Римляни 3:1-3).

Писанието е категорично, че нито един евреин не се е спасил понеже е бил евреин. Всеки от тях се е спасил, защото е положил упованието си на живия Бог, който се е открил на евреите. Израел остава термин от етническо и географско естество, има етнически евреи като Павел, които вярват в Месията и именно те са „Израил сред Израиля“. Вярващите евреи са онзи Израел, за който се отнасят благословенията в стихове 4-5, а са вярващи заради това, че всеки един от тях е бил избран – принцип, който Павел посочва в стих 11 и развива в целия пасаж в Римляни 9:1-23.

Павел връща читателите си далеч назад, за да изясни какво всъщност казват обещанията. Той казва, че Израел притежава тези неща в национален и етнически план, но че евреите не се спасяват без вяра в Христос и няма обещание в цялото Писание, което да ни наведе на друго. Искам да се отклоня малко и да дам малко контекст как точно са вярвали евреите, че ще бъдат възстановени и обновени като народ. Те са притежавали величествените обещания в Исая 35, Еремия 30-33, Езекиил 36-39, Амос 9, Захария 12-14, и т.н., но това са есхатологично ориентирани обещания, те са съсредоточени върху последните години от историята на света и второто идване на Христос.

Евреите не без основание са хранели месиански очаквания, тъй като свързаните с Месия пророчества са свързани и с евреите и са били изречени за бъдещето, но евреите са пропускали нещо много важно. Пропускали са свещеническото служение на Христос, като изкупление на греховете ни (Исая 53, Данаил 9:24), и също глобалните цели на Бог да изкупи хора от всяко племе, нация, език и народност (Битие 17:4; Исая 49:6, 52:13-15, 60:3). Това е мисията на Църквата (съставена от евреи и неевреи) през последните две хиляди години. Свещеническото служение на Христос и мисията на Бог сред народите се оказва, че предшестват сбъдването на есхатологичните очаквания на еврейския народ, който не успява да съзре, че в Писанията Месия е ясно описан като милостив първосвещеник при първото си идване и затова Го отхвърлят. Пророците обещават, че целият еврейски народ ще бъде спасен, но не заради това, че са евреи (4000-годишната им история го доказва наедно с бъдещото им тежко изпитание [Еремия 30:7; Езекиил 38-39; Исая 5; Данаил 12:1; Матей 24:21]), а заради действителната им вяра в Христос. Есхатологичните благословения, изречени пророчески за Израел се отнасят само до „оцелелите“ (Исая 4:2; 10:20; 66:19), а тези, които оцеляват, са тези, които са „записани в Книгата“ (Данаил 12:1; Откровение 13:8) и Бог, като суверен самодържец, ще ги направи да се обърнат при идването му (Исая 35:2, 59:20-21; Исая 63:1; Еремия 30:21, 31:6; Езекиил 37:27, 39:29; Захария 12:10, 14:3-3; Римляни 11:26-27).

Обратно към основната теза на Римляни 9:6. След стих 6 Павел пише в стихове 7-9: „не всички са деца на Авраам, понеже са негово потомство, но ‘по Исаак’ ще се именува твоето потомство’“. Това означава, че не естествено родените деца са деца на Бога, а само децата на обещанието се смятат за потомство. Защото според обещанието: „Догодина по това време ще се върна и Сара ще има син“. Само Исаак е бил „потомък“ на Авраам, защото само Исаак е роден в изпълнение на обещанието, което Бог дава на Авраам (Битие 17:15-21). Исмаил е бил син на Авраам, но Исаак е бил обещаният плод от вярата на Авраам (Римляни 4:16-25).

Павел дава още примери, в случай че някой посочи, че Исмаил и Исаак са от различни майки и затова са третирани различно. Той посочва и децата на Исаак като още по-ясен пример в подкрепа на аргументите си от стих 6 и в стихове 10-13 казва:

И не само това, но и когато Ревека зачна от едного, сиреч, от нашия отец Исаака, макар близнаците да не бяха още родени и да не бяха още сторили нищо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение не на дела, а на Онзи, който призовава, рече ѝ се: „По-големият ще слугува на по-малкия“, както е писано: „Яков възлюбих, а Исав намразих“. (Римляни 9:10-13)

Изглежда важи някакъв принцип на избор, който се отличава от простото избиране на един цял народ. И Яков, и Исав са деца на Исаак. И двамата са родени от Ревека, и двамата са евреи, но единият е възлюбен, а другият – не.

Помислете за това, единият е възлюбен, а другият – намразен, но и двамата са физически потомци на Авраам. Това са примерите, които ползва Павел, за да разкрие смисъла на това, което казва в стих 6. Няма никакво превръщане на неевреи в евреи, нито пък говори за Църквата като за „духовен Израел“. Павел просто заявява, че никой не става част от Божието стадо поради еврейския си произход, напротив – тези, които са в стадото са там, защото са избрани от Бога. Римляни 9:6 споменава за два различни Израиля, но нито един от тях не се отнася за вярващите неевреи или за цялата Църква. И двата са съставени от етнически евреи, но втората група се състои от евреи, които освен това са и вярващи в Месията Исус. Съответно смисълът на думата Израел се запазва в остатъка от Римляни 9-11 и в целия Новия Завет.

Израел не е духовна метафора за Църквата, но се отнася конкретно до народа с това име. Идеята за „Израил сред Израиля“ се отнася за евреите, които освен че са евреи, са и вярващи в Месията Исус. Разграничението между единия и другия Израел е духовно, но то не излиза от границите на самия народ. То се отнася за две духовни реалности, съществуващи в рамките на един и същи народ. По трудния начин исках да кажа, че в Новия Завет Израел е етническо и географско понятие. Прочее, когато казваме „не всички са Израил, които са от Израиля“ или, че има „Израил сред Израиля“, ние не влагаме различен смисъл в думата Израел, а разграничаваме какво всъщност включва Израил и спрямо кого се отнасят националните и общностни обещания на Бога.

Вярвам, че следващият пасаж, който ще разгледам, в действителност помага за тълкуването на Римляни 9:6. Ето и Галатяни 6:16 в контекст:

Вижте с колко едри букви ви писах със собствената си ръка! Тези, които желаят да ви се харесат с обредна външност, те ви принуждават да се обрязвате, само да не бъдат преследвани заради Христовия кръст. Защото самите те, които се обрязват, не спазват Закона, но ви принуждават да се обрязвате, за да се похвалят с вашата обредност. А на мен да не ми дава Господ да се хваля с друго освен с кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез който за мене светът е разпнат и аз – за света. Защото за вярващите в Исус Христос нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а новото създание. На онези, които живеят по това правило – мир и милост на тях и на Божия Израил. (Галатяни 6:11-16)

Павел пише на вярващите в Галатия и ги насърчава да се уповават на кръста на Христос, а не на свързани с тялото обреди, като обрязването, които засягат само външността на човека, но не и сърцето му. Той казва: „А на мен да не ми дава Господ да се хваля с друго освен с кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез който за мене светът е разпнат и аз – за света“. Павел не се хвали с това, че е евреин, напротив – Павел трезво разбира последствията от Римляни 9, а именно, че сред невярващите си сънародници, той е вярващ по милост от Бога. Павел отказва да се хвали, че е обрязан или че е евреин макар да е свободен да го стори. Вместо това се хвали с Христовата милост към него чрез кръста. След това казва, че ” нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а новото създание“. Тук отново той не се отказва от принадлежността си към еврейския народ, но и в никакъв случай не се хвали с това. Вместо това казва, че единствено новото създание свидетелства за нещо.

Така стигаме до стих 16: „На онези, които живеят по това правило – мир и милост на тях и на Божия Израил“. Има две отделни групи споменати тук, първо са тези, които живеят по гореспоменатото правило и се хвалят с кръста, а после са тези, които Павел нарича „Божия Израил“. Това не значи, че Божият Израил не живее по това правило, а че има разлика между евреите, които се хвалят с това, че превръщат неевреите в евреи, чрез обреда на обрязването, и „Божия Израел“, който живее като Павел – хвалейки се само с кръста на Христос. Тук Павел застава също срещу евентуалното залитане в антиеврейска позиция само заради това, че неевреите не е нужно да стават евреи. Той прави ясно разграничение между евреите, чиято вяра се свежда до повърхностно спазване на предписания и „Божия Израел“, които са евреите, вярващи в кръста, които предпочитат да имат право сърце, а не просто да са обрязани или да разчитат на някакво „оправдание“ чрез Закона. Може и да е странно точно тук да цитирам Жан Калвин, но в коментара си върху Посланието до Галатяните той пише: „Обрязването е параван пред хората, новорождението е истина пред Бога“. Не съм чувал някой да го е казал по-добре.

„Божият Израил“ в Галатяни 6:16 е изразен с родителен падеж, който показва две важни неща – че Израел принадлежи на Бога или че Бог е източникът на тази Израел. Тук се сещаме за думите, които отправя Исус към евреите в Йоан 8:47: „Който е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога“. В Йоан 10:26 Исус отново казва на юдеите: „…но вие не вярвате, защото не сте от моите овце“. Той говори на чисти евреи, но те не са от Бога, нито са сред овцете му. Има народностна принадлежност, но има и принадлежност към Божия Израел, съставен от онези еврейски души, които вярват в Христос и са завършени евреи, получили правда и живот от Бога чрез вяра. Ето как Галатяни 6:16 разяснява Римляни 9:6 и аз бих слял двата стиха така: „Не всички, които са от Израил са Божия Израил“. Прочее, терминът Израел се отнася за тези, които имат етническа и географска връзка с еврейския народ. Сред тези, които са етнически свързани с еврейския народ има хора, които са от Бога, тези, които се „родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога“ (Йоан 1:13).

В заключение трябва да кажа: вярвам, че хората, които са се предали на Христос са били присадени и са станали част от Общността на Израел (Ефесяни 2:12), че сме Авраамово потомство по обещание (Галатяни 3:29) и че в Църквата има и евреи, и неевреи, които са равнопоставени пред Бога чрез милостта на Христос. Вярвам, че ние споделяме тяхното изкупление и обещания. Вярвам, че и споменатият на второ място Израил от Римляни 9:6, и Божият Израил от Галатяни 6:16, са част от Църквата, но също така вярвам, че е необходимо формално да разграничим Църквата от духовния Израил. Има много стихове, които говорят, че неевреите наследяват благословенията на Новия Завет, но тези два стиха не са от тях. Това е важно да се знае, защото така разбираме, че пророчествата съдържат несбъднати обещания за националната и общностна съдба на Израел, особено в Исая 35, Еремия 30-33, Езекиил 36-39, Захария 12-14 и Римляни 9-11. В тях се посочва категорично, че Бог ще преведе остатъка от невярващия еврейски народ през безпрецедентна скръб и най-важното – че ще ги доведе до вяра в техния Месия при Неговото идване. Трябва да четем тези пророчества, имайки предвид етническите и географските параметри на думата Израел и така няма да пропуснем намесата на Бога в света и в историята.

Ще завърша с желанията, които изразява апостолът в Римляни 11:25-27:

Затова, братя, за да не бъдете самонадеяни, искам да знаете тази тайна: част от Израел бе сполетян от закоравяване, докато всички неевреи дойдат при Бога. И тогава целият Израил ще се спаси, както е писано: „Ще дойде Избавителят от Сион и ще отстрани безчестията от Яков и това е заветът, който сключвам с тях, когато залича греховете им“.

Израил, който е закоравен в стих 25, е съвсем същият Израил и Яков, който в крайна сметка ще бъде изкупен при идването на Господ в стихове 26-27. С голямо основание можем да се надяваме на спасението на евреите и имаме много причини да се молим за тях. Международният антисемитизъм бележи днес нови върхове и затова искам смело да кажа, че евреите не са изгубили съдбовното си значение, не са изгубили обещаното им бъдеще, а нашите отношения с Бога на завета трябва да са такива, че да предизвикат у тях завист заради това, че Христос е в нас, и да Го потърсят още днес.

Църквата не замества Израел, но съставената от неевреи Църква участва в заветните благословения, наравно с вярващия Израел, и заедно те трябва да предизвикат ревност у невярващата национална общност.

Думата Израел в Новия Завет:

Матей 26:8-9
Марк 12:29, 15:32;
Лука 1:16,54,68,80, 2:25, 32, 34, 4:25, 27, 7:9, 22:30, 24:21;
Йоан 1:31, 49, 3:10, 12:13;
Деяния на апостолите 1:6, 2:22,36, 3:12, 4:10,27, 5:21,31,35, 7:23,42, 9:15, 10:36, 13:16,17,23, 24, 21:28, 28:20;
Римляни 9:6,27,31, 10:19,21, 11:2,7,11,25, 26; бих включил и термина Яков в 11:27, като много полезен
1 Коринтяни 10:18;
Галатяни 6:16;
Ефесяни 2:12;
Филипяни 3:5;
Евреи 8:8,10;
Откровение 2:14, 7:4, 21:12


1 http://mrobertreynolds.com/2014/11/05/does-the-new-testament-say-that-the-church-replaces-israel/

* Илюстрация: Падналите ангели, масло (117×162 cm), детайл, 1562 г., Питер Брьогел (1606-1662), Royal Museums of Fine Arts of Belgium, Брюксел