Нов и вечен завет

Реджи Кели

„Реджи, според теб „вечният завет“ припокрива ли се с „новия завет“ и би ли добавил нещо, което да доразвие значението му?“

Аз бих казал, че са едно и също1. При пророците, вечният/новият завет (наричан също „завет на мир“ и т.н.), е свързван с избавлението в Господния Ден, който настъпва след нещо като вододел, който можем да наречем „родилните мъки на Сион“ (Второзаконие 4:30; Исая 13:5-8, 26:16-17, 66:8; Михей 5:3; Осия 6:1-2). Това е времето, което Еремия нарича „времето на утеснението на Яков“ (Еремия 30:6-7), а Данаил – „време на страдание, каквото никога не е бивало откак народ съществува“ (Данаил 12:1). Исус ползва почти същите думи и говори за небивала, „голяма скръб“ (Матей 24:21), която завършва с Неговото завръщане на „небесните облаци със сила и голяма слава“ (Матей 24:29-30; Откровение 1:7). Данаил също казва много ясно, че небивалата скръб завършва с избавлението на Израел и възкресението на праведните (Данаил 12:1-2,13). Най-сетне, Йоан говори в своето Откровение за „скръбта, голямата [скръб]“ (Откровение 7:14)2. Следователно виждаме как в текстовете и на двата завета някаква небивала скръб бележи прехода между настоящата епоха и следващата. Равините наричат това време „следите“ или „родилните болки на Месия“.

От гледна точка на пророците вечният завет се сключва с изливането на Духа при избавлението на Израел след голямата скръб (Исая 32:15-18; 59:21; Езекиил 36:26-28; 39:29; Йоил 2:29-30; 3:15-16, 20-21; Захария 12:10). Денят на национално новорождение (Исая 66:8; Езекиил 39:22) отваря врата за окончателното и цялостно завръщане в Обещаната земя на абсолютно всички оцелели евреи (Исая 27:12-13; Езекиил 39:28). „От този ден нататък“ (Езекиил 39:22) Бог няма повече да крие лицето си от този народ (Езекиил 39:28-29). Всеки един от оцелелите и покаяни евреи и техните деца, след целокупното им национално новорождение, ще познават всичкиГоспода – от най-младите до най-старите – и нито един евреин в Обещаната земя няма да има нужда да му се благовества (Исая 54:13; 59:21; 66:22; Еремия 31:34). Нещо повече, нито един от потомците им няма да отстъпи от това блажено състояние (Исая 59:21; Еремия 32:40). Това е гарантираното от завета вечно и сигурно притежание на Обещаната земя, без тягостното очакване на нови изгнаничества (II Царе 7:10; Исая 32:17-18; 54:9-10, 14, 17; Еремия 23:6; 30:10; 31:40; 32:37; Езекиил 34:25, 27-28; Осия 2:18; Амос 9:15; Софония 3:13).

Павел очаква естествените клони „да се присадят обратно“, защото чете обещанията в Исая 27:9, 59:21 и Еремия 31:34 като заветни, т.е. че Бог се е обрекъл да извърши това (вж. Римляни 11:26-29). За Павел Новият Завет не се е изпълнил докрай, докато не е достигнал връхната си точка – спасяването на „целия Израил“ в Господния Ден (Римляни 11:26). Този спорен израз е бил разбиран по много начини. Може би най-разпространеното тълкуване е, че Павел има предвид спасяването на всички избрани и в това някои виждат и „пълнотата“ на всички избрани евреи измежду естествените клони (Римляни 11:12,15). И тъй като Църквата масово е игнорирала географската страна на завета, тази бъдеща „пълнота“ на еврейските клони рядко се свързва с тяхното национално спасение и завръщане в Обещаната земя. Това не бива да се допуска, защото географското измерение на обещанието е неразривна част от вечния/новия завет и е задължително условие за неговото окончателно и пълно изпълнение (Псалм 105:10-11; Исая 60:21; 61:7-9; Еремия 31:36; 32:39-41; Езекиил 37:25-26).

Според нас Павел използва израза точно както пророците, т.е. с идеята за един целокупно спасен еврейски народ (Исая 4:3; 54:13; 60:21, 59:21, Еремия 31:34), който служи като свещеник на останалите народи, които не са така целокупно новородени. Вече не се говори за „остатък“ от праведни евреи, каквито винаги е имало, но които в миналото винаги са били отвеждани в плен заедно с целия народ. Необратимото и целокупно спасение ще осигури на народа вечно притежание на Обещаната земя (Михей 5:4). Такава е била връзката между завет и есхатология в старозаветни времена.

Разкритата ни в новозаветно време „тайна на благовестието“ хвърля светлина върху основата на пророкувания Нов Завет, т.е. върху това, което Посланието до евреите нарича „кръвта на вечния завет“ (13:20). Разкриването на тази тайна обаче, с нищо не променя нито отменя пълното изпълнение на този завет, за което е необходимо да се спаси „целият Израил“.

Новият Завет притежава една двустепенност, причина за която е фактът, че Христос идва два пъти, поради което говорим за „частична сбъднатост“ на обещанията, свързани с Новия Завет. Разкритата основа на този Нов Завет е смъртта на Месия, с която се изпълнява обещанието за вечен живот и възкресение на всеки повярвал и новороден човек. Според Павел обаче, Новият Завет няма да получи окончателното си и пълно изпълнение, докато „целият Израил“ не наследи Обещаната земя като изцяло новороден народ и докато не заживее в нея безопасно. Тази велика промяна настъпва, разбира се, в бъдещия Господен Ден, когато „Избавител ще дойде от Сион“ (срв. Римляни 11:25-27 с Исая 59:16-21; 63:4-5). Господният Ден стои в края на епохата, която Павел нарича „пълнотата на езичниците“ (срв. Римляни 11:25 с Езекиил 30:3 и Лука 21:24). Изведнъж настъпва промяна в терминологията – „времената на езичниците“ и „пълнотата на езичниците“ биват заменени с „тяхното пълно възстановяване” (Римляни 11:12). Следователно спасяването на „целия Израил“ е завършекът, който доказва валидността на вечния завет пред очите на всичките народи.

И така виждаме, че Новият Завет се изпълнява на два етапа, също както ни е открито, че Христос ни спасява в две пришествия. Това е т.нар. модел на „частична сбъднатост“ на пророчествата в Новия Завет, въведен с разкриването на „тайната на благовестието“, която е била скрита в продължение на векове в пророческите писания (Римляни 16:25-26; Ефесяни 6:19). За жалост тази тайна (че Месия идва два пъти) често е била използвана превратно, за да бъдат изменени и отменени все още неизпълнените спрямо Израел обещания. Новият Завет обаче, не по-малко от Стария, предвижда „възстановяването на всички неща“ при второто пришествие на Месия (Деяния 3:21; Евреи 9:28). Давид говори за „определено време“, в което ще бъде показана милост на Сион (Псалм 102:13), а пророците свързват това време с последните родилни болки на нацията, която бива избавена в кулминационния Ден Господен (Исая 66:8; Езекиил 39:22).

Когато Исус се завръща в Господния Ден, след голямата скръб (Матей 24:29; Деяния 2:20), оцелелият след ужаса избран остатък проглежда в Духа и евреите се срещат с Този, когото са проболи. Трогателна е аналогията с Йосиф, който се разкрива пред братята си (Михей 5:3-4; Матей 23:39). Оцелели, но смазани и окончателно сломени (Второзаконие 32:36; Данаил 12:7) всички от „остатъка“ ще бъдат родени „в един ден… отведнъж“ (срв. Исая 66:8; Езекиил 39:22; Захария 3:9; 12:10 с Матей 23:39; Римляни 11:26; Откровени 1:7). Заслужава да отбележим как това внезапно и коренно преобразяване – това духовно възраждане и възкресение – прилича поразително на начина, по който Бог самовластно пленява Павел по пътя за Дамаск. Можем да си представим как ще изглежда евангелизирането на народите от една цяла нация от Павловци. Струва ми се, че именно това предвкусва и самият Павел в Римляни 11:12,15 (срв. Исая 27:6; 60:3,5; Михей 4:2; Захария 8:23).

Можем да заключим, че за Павел (и пророците) вечният завет и неговите обещания ще се изпълнят изцяло и окончателно, едва когато бъде спасен „целият Израел“. Видяхме, че за да се сбъдне това, съгласно самия завет, е необходимо да се спаси целият народ, а не просто някаква голяма част от него. Това означава, че за да се изпълни този вечен/нов завет във всичките си буквални и обвързващи обещания, пророците предричат едно определено време на тази земя (след някакво небивало и несравнимо страдание), когато няма да остане нито един неспасен евреин. Едва ли има по-смело и „фантастично“ твърдение, но внимателният, буквален и контекстуален анализ на горепосочените текстове не изглежда да позволява друг прочит.


Илюстрация: Ерт де Хелдер (1645-1727), Песента на Симеон (94,5 cm х 107,5 cm), детайл, масло, ок. 1700-1710 г., Royal Picture Gallery Mauritshuis, Хага.

1 http://the.mysteryofisrael.org/2012/06/04/the-new-and-everlasting-covenant/

2 τῆς θλίψεως τῆς μεγάλης – двоен определителен член, букв. ‘скръб-та, голяма-та‘, като означение за уникалност на събитието (бел.прев.)