Знаем, че светът е бил създаден от нашия триединен Бог. Той казал: „Да бъде светлина“ и Словото, което изрекъл, било с Бога и Словото било Бог. Едновременно с това, Духът на това Слово се носел над бездната. Духът на Словото бил също Духът на Този, който изрекъл това Слово. Духът, който се движи над бездната е Този, който тълкува изреченото Слово.
Повърхностният подход към тринитарианското мислене просто събира нещата по тройки. Но животът, разглеждан от тринитарианска гледна точка, предполага далеч повече от обикновено броене по тройки. Същността на това е нещо, което теолозите наричат перихореза или взаимно проникване. То описва истината, че Отец обитава в Сина, че Синът обитава в Отец, че Те двамата обитават в Духа, а Духът обитава в Тях двамата. Вътре в несътворения триединен Бог, това взаимно проникване е абсолютно. Но когато Бог Отец изпраща Сина да се роди от жена, свързаните с взаимното проникване реалности Го съпътстваха на земята. И когато създавал Света, Бог заложил в него Своето отражение. А това означава, че в брака има отражение на тази славна истина.
Исус има предвид тази перихореза в своята велика молитва в Йоан 17, но Той не просто споменава факта, че Отец и Син са един „в“ друг, Той се моли също, това да се превърне в реалност за всички повярвали в Него. „да бъдат всички едно както Ти Отче си в Мен и Аз в Теб, така и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил… Аз в тях и Ти в Мен, за да бъдат съвършени в единство, за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си възлюбил тях, както си възлюбил и Мен“ (Йоан 17:21,23).
Това означава, че създанията могат (по някакъв начин) да отразяват тези основни истини за взаимното проникване. Исус се моли последователите Му да имат в себе си Него, така както Отец е в Исус. Той желае учениците да бъдат помежду си едно в Отец и Сина заедно. Добре, какво общо има това с брака?
Исус се моли по този начин за своята съпруга, за своята невяста. Отец обитава в Сина и Синът обитава в Отец. Синът се моли Неговата невяста да обитава в своя съпруг и Бог едновременно, така както Синът ще обитава в Своята невяста.
Христос обитава в нашите сърца, чрез вяра (Еф. 3:17). Това става посредством укрепването ни, чрез Духа във вътрешния човек (ст. 16). Едновременно с това, като вярващи ние сме в Христос (1:1,3). Само миг размисъл е необходим, за да се убедим, че не става дума за физика. Как е възможно едновременно Христос да е в нас и ние да сме в Христос? Ако сложим две кутии една в друга, това не е възможно. Две кутии не могат едновременно и по отделно да бъдат една в друга. Но Отец може да бъде в Сина и Синът може да бъде в Отец — чрез взаимно проникване. С това означаваме, че Те обитават взаимно един в друг. Синът може да бъде в своята невяста — Църквата, а Неговата невяста може също да бъде в Него, чрез взаимно проникване. Тук отново, това означава, че двамата обитават по отделно един в друг.
Това не представлява нещо, което ние сме призовани да извършим. Не е възможно да тръгнем по конференции за брачно съветване, с цел „да повишим градуса на добрата стара перихореза“. Тези небесни реалности са даденост. Ако ни липсва разбиране за тези истини, ние не ги обезсилваме, но по-скоро сме небрежни, изкривяваме ги и злоупотребяваме с тях.
Когато един мъж и една жена се съединят в брак, Бог ги превръща в една плът. Това включва и зависи от сексуалното им единение, но това влече далеч по-големи последствия. „Защото Той не ги ли направи двамата един човек, дори и да имаше още от духа на живота? И защо един? За да очаква набожно потомство. Затова внимавайте на духа си и нека никой не постъпва невярно към жената на младостта си“ (Мал. 2:15).
Мъж, който обмисля да измами жена си готви разкъсването на собствената си душа. Заповядано му е да внимава на духа си — неговата съпруга обитава в него и той обитава в жена си. Ето защо безбожният развод е вид самоубийство.
Мъжът и жената, един до друг, са нещо много повече от обикновени съквартиранти. Те са, взети заедно, едно ново взаимозависимо цяло. Затова мъжът следва да погледне в себе си и да види истината — че жена му живее в него. Той трябва да се взре и в нея и да види себе си в нея. Не ние правим това, Бог го прави. Така е уредил живота ни. Наше задължение е следователно не да изработваме това, но да признаем съществуването му и да живеем съобразно с него.
Как да стане това? При грешници? Единственият отговор е благодатта на Бога. Така както съпрузите са призовани да се облегнат на тази божия благодат, за да почерпят сили и помощ, така им е заповядано и да постигнат нещо още по-голямо. Ние разчитаме, че божията благодат в евангелието ще ни даде нещо повече от едната прошка за това, което сме били. Трябва да разглеждаме благодатта на Бог в евангелието като изображение на онова, в което се превръщаме и тогава придобиваме все по-голямо подобие нему в нашите бракове.
Виждаме в евангелието как Христовата невяста е в Него и Той е в невястата Си. Те обитават един в друг. Тогава ние какво да правим? „Така са длъжни и мъжете да обичат жените си, както своите тела. Който обича жена си, себе си обича. Защото никой никога не е намразил своето тяло, но го храни и се грижи за него, както и Христос за църквата; понеже сме части на Неговото тяло, от Неговата плът и от Неговите кости“ (Еф. 5:28-30).
Това е велика тайна, но такъв е Бог. Такъв е начинът, по който да пораснем и да станем като Него.