Първото възкресение

С. П. Трежел¹

Две неща трябва повече или по-малко да имаме предвид при обсъждането на всяка оспорвана богооткровена истина: най-напред е необходимо да установим простичко какво точно ни казва Библията и след това да защитим определена част от истината като се настроим полемично срещу онези, които се опитват да я заобиколят. За тази цел се налага да отговаряме на възражения и следователно да обсъждаме подробности, които никога не бихме разглеждали по въпросната тема, ако не беше погрешното учение на опонентите ни. Понякога се налага да разглеждаме и новопоявили се доводи. Макар разкритата в Словото на Бога истина да остава неизменна, заблудата е от друга страна многолика и най-разнообразна в проявленията си.Има принципи, които веднъж изведени ясно от Светото Писание, могат да се смятат за установени веднъж завинаги и това щеше да е общовалидно, ако всяка една истина не беше поставяна под въпрос в момента, в който тя добие практическо значение. Тогава, за да се утвърдят истински убежденията на онези, които не искат да отстъпят от учението на Писанието и с надеждата, че по Божия милост някои отстъпници могат да се осъзнаят, е възможно да се наложи цялата тема да бъде преразгледана, този път полемично, т.е. с изричната цел да дадем отговор на поставените възражения.

Прочее, какво ни учи Писанието по отношение на първото възкресение? Кои участват в него? Кога ще бъде то? Това са може би основните точки за проучване и щом намерим отговорите в Писанието можем да се запитаме следното — как точно ги заобикалят сеещите днес лъжеучения? Какво изтъкват те на тяхно място? От какви принципи изхождат при отстояването на приетите от тях позиции? Какви са практическите последствия от тези погрешни принципи?

Единственият пасаж в Писанието, където първото възкресение се споменава буквално е Откровение 20:5,6. Апостолът вижда някакви символни видения и тълкуванието, което получава е: „Това е първото възкресение: блажен и свят е, който участва в първото възкресение; над такива втората смърт няма власт, но те ще бъдат свещеници на Бога и на Христа и ще царуват с Него хиляда години.“ Именно на това тълкувание трябва да се опрем в стремежа си да разберем поставената тема.

Отличителните моменти са следните:

— става дума за действително възкресение, тоест за възкръсване на вече починали хора,

— възкръсват вярващите, които са починали към онзи момент,

— това е първото възкресение, тоест не е възможно то да е предшествано от друго възкресение на вярващите,

— това възкресение не може да настъпи преди разкриването на Антихриста и преди неговото управление, нито преди времето, в което Бог простира ръка, за да възстанови своя древен народ Израел.

— въпросното възкресение настъпва, когато Господ Исус Христос се завръща в слава.

Нека разгледаме тези моменти поред:

I. Става дума за действително възкресение,

защото това твърди буквално самото Писание — ако това не е действително възкресение, как да приемем за действително онова, при което всички малки и големи застават пред големия бял престол, за да бъдат съдени? Ако това не е възкресение на хора, какво ли може да означава това, че останалата част от мъртвите не оживява до края на някакъв период от хиляда години? На това обаче не бива да се спираме подробно, тъй като то вече многократно е било извеждано в разногласията с тези, които алегоризират конкретиката на Светото Писание и които се стремят да докажат, че под хора се имат предвид принципи.

II. Кои обаче ще възкръснат?

Някои хора, разглеждайки само отчасти символиката на видението, са приели, че въпросното възкресение се отнася само и единствено до Христовите мъченици; други смятат, че в него участват по необходимост и отказалите да се поклонят на Антихриста — истинското обяснение е обаче, че тези описания олицетворяват категории от хора. Причините да ги разглеждаме като категории от хора са прости и съвсем лесно обясними. Във видението си Йоан е най-напред свидетел как, по времето на Антихриста, покорните на Христос биват убивани или подлагани на най-тежки страдания заради отказа си да се поклонят на звяра и на неговия образ. След това ги вижда прославени и благословени. Символиката в Откровението на Йоан е изградена често така, че да препраща към написаното в самото Откровение. Сериозно греши всеки, който мисли, че книгата Откровение следва да се тълкува по начин, който противоречи на други части от Писанията. Откровението на Йоан може да хвърли допълнително светлина върху предходни богооткровени текстове, чиито истини обаче би следвало да се приемат като добре известни на всички, които искат да извлекат смисъл от тази книга. В този смисъл църквата е разбирала и очаквала пришествието на Христос още преди възлюбеният апостол да получи своето Откровение; възкресението на праведните обаче също е било обещание, чието сбъдване те са очаквали едновременно с пришествието.

Какво друго научаваме от втората половина на 1 Солунци 4-та глава? Сам Господ ще слезе най-тържествено и с пълна слава; починалите християни ще възкръснат, а заедно с тях и живите ще бъдат грабнати в облаците — с тези думи ранните християни са се утешавали при смъртта на някой от тях, а за нас става ясно от този текст, че в този ден всички починали в Христа ще възкръснат. Същото свидетелства и 1 Коринтяни 15:23: „…а тия, които са Христови — при пришествието му“. Една несъмнено богооткровена истина като тази не търпи никакви предполагаеми и последващи уговорки; от друга страна, можем да сме сигурни, че подобно орязване на значението ѝ се дължи на някаква цялостна заблуда. В Откровение 20-та глава „онези, които бяха обезглавени поради свидетелството си за Исус и поради Божието слово и онези, които не се поклониха на звяра…“ трябва да се разглеждат като описание на категорията хора, които възкръсват, а не като определение за това кои и какви са те. От предходни текстове в Писанието знаем, че „онези, които са Христови“ възкръсват всички заедно „при пришествието му“ — знаем също, че това е била утехата на християните в Солун за починалите им приятели, били те мъченици или не; но ако въведем ограничение на принципа на мъченичеството, очевидно ще сме прави, ако изключим от възкресението всички, които не са пострадали по определен начин и по определено време. Безспорно с право са посочени ясно тези, които ще пострадат по време на антихристкото управление, но изразът „другите мъртви не оживяха, докато не се свършиха хилядата години“ не бива да се приема като изключване, на който и да е от „онези, които са Христови“ и които трябва да възкръснат в онзи момент. Защото „онези, които са Христови“ означава всички онези, които му принадлежат и които са напуснали този свят към момента на пришествието, и нито един от тях не може да бъде изключен. Нито старозаветните светии трябва да се изключват по някакъв начин, ако приемаме като записани от Духа следните думи на Исус за онези „които ще седнат с Авраам, Исаак и Яков в небесното царство“; а изразът „другите мъртви“ означава просто мъртвите, които няма да възкръснат в онзи момент.

III. Не е възможно първото възкресение да е предшествано от друго

Нямаше да ми се налага да споря, че първото възкресение — това на светиите — е по необходимост първо и не е предшествано от някакво друго частично възкресение, ако не беше отказът да се приемат простите и недвусмислени думи на Писанието. Редът на възкресението е описан в 1 Коринтяни 15-та глава: „Христос — първият плод, а после (т.е. след него), при пришествието на Христос, тези, които са Негови“. Няма как да се обърка човек или да се усъмни, освен ако не се отклони от ясните думи на Писанието. Съвсем уверено можем да кажем, че с думите „това е първото възкресение“ Бог е искал да ни каже в този пасаж, че няма да възкреси  в безсмъртни тела никого от изкупените преди да настъпят описаното време и обстоятелства.

Може да изглежда излишно да повтаряме, че

IV. Никакво първо възкресение не може да настъпи преди разкриването на Антихриста,

тъй като тези, които ще пострадат при организираното от него преследване възкръсват именно тогава, но наистина е безсмислено да се спори, когато се отхвърля ясното свидетелство на Писанието, освен ако разбира се не искаме да наложим и потвърдим това свидетелство. Тъй като обаче някои смятат, че някакво първо възкресение ще настъпи преди времето на Антихриста, нека попитаме тези някои какво да разбираме тогава под първото възкресение? Нима не е абсурдно да говорим за първо възкресение преди първото, не отхвърляме ли така самото Писание и не отнемаме ли на боговдъхновените му автори (ако въобще са допустими подобни доводи) възможността да се изразяват смислено? Очевидно е, че според текста първото възкресение не настъпва преди да загинат мъчениците по време на антихристкото преследване, защото пише, че и те участват в това възкресение.

То не може да настъпи и преди Бог да простре ръката си и да възстанови Израел, защото в 1 Коринтяни 15:54 четем, че „когато това, тленното, се облече в нетление и това, смъртното, се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: ‘Погълната бе смъртта победоносно’“. Следователно възкресението на светиите настъпва едновременно със сбъдването на контекста от Исая 25:8 (цитиран тук с апостолска тежест)². Всяко тълкуване, което би предложило други асоциации е неизбежно погрешно, защото Бог лично ни е указал как се съгласуват времево тези събития.

Ако разгледаме отделните писания, които говорят за възкресението на светиите, откриваме, че

V. То настъпва при завръщането на Господ Исус

А ако попитаме какво пришествие да очакваме, виждаме, че Исус се завръща славно и пред очите на целия свят, сякаш за да нямаме извинение, ако объркаме това събитие с нещо друго. „Ето, иде с облаците; и ще Го види всяко око“, това е събитието, за което църквата отговаря с надежда: „Така е. Амин“. „Наистина идвам скоро. Амин! Ела, Господи Исусе!“.

Такава е надеждата за първото възкресение ― тя ще укрепи църквата през най-мрачните дни на Антихриста, ще ѝ даде радостно очакване и разбирането, че този най-страшен мрак е предвестник на зората. Във време на преследване и мъченическа смърт за мнозина, надеждата за възкресението ще добие особена сила. Защото колко наближило ще е към онзи момент възкресението на светиите — „първото възкресение“! Тогава всички христови хора ще трябва да повдигнат глава със съзнанието, че е близо изкуплението им (в пълния смисъл на думата). И когато видим сгъстяващият се мрак на безнравствеността да надвисва над света и над онези, които претендират да са църквата, тази надежда ще ни даде увереност да отстояваме Божията истина и да отблъскваме заблудите на фарисейската обредност или на садукейското безбожие.

Но нашата надежда не е егоистична, тя ни обединява с всички живели някога членове на Божието семейство, защото те всички участват в първото възкресение ― в него ние биваме облечени в славата на Христос, а самият Той се прославя в нас. Възкресението ни учи да не търсим тук покой, защото не можем да се насладим на истински покой до мига, в който „се яви Господ Исус от небето със Своите силни ангели, в пламенен огън да даде възмездие на онези, които не познават Бога, и на онези, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус“ (2 Сол.1:7,8).

Това именно ни учи Писанието и посочените пет точки могат да бъдат доразвити и потвърдени неведнъж с други пасажи от вдъхновеното слово. Ако за нас е наистина радост да следваме написаното в Библията, можем да смятаме тези точки за аксиоматични. И все пак има и такива, които твърдят, че гледат с надежда към второто пришествие на нашия Господ, но отричат и оспорват почти всяка една от тях. Те черпят от Библиите си пасажи, само за да ги нагаждат на вкуса си; черпят от нея истини, които навързват погрешно в схеми, които са не само неточни сами по себе си, но дори и в пряко противоречие с това, което Божието слово посочва ясно. Как точно Писанието да убеди някого, който твърди, че бъдещето ще се нареди по време и по начин, напълно противоположни на написаното в Библията? Можем ли да наречем някого вярващ в Господ Исус Христос, ако се нарича с името Му, но същевременно отрича най-основните истини за неговата божественост, човешка природа и истинска заместническа саможертва? Аналогично какво да кажем за тези, които вярват в някакво първо възкресение, което по време, начин и обстоятелства се различава от първото възкресение, за което говори Писанието? Те очакват пришествие, за каквото самият Христос никога не е говорил ― без видими белези, без славно явление, без отмъщение над когото и да било, без властно възцаряване, което ще прекрати завинаги всякакво антихристко богохулство и преследване!? Очевидно думите на Писанието биват изправени срещу истините на Писанието.

Въпреки написаното ни казват, че надеждата в Христовото пришествие изключва възможността да са ни били известени събития, които ще го предшестват и че ако Господ бе посочил признаци или предвестници за пришествието си, то ние не бихме могли да ожидаме този ден. Нима с подобно допускане не учим Бога как би трябвало да ни казва истината, вместо да изследваме как Той вече я е казал? Независимо от презумпцията, че не са ни били открити предшестващи пришествието събития, остава един проблем ―

VI. Бог действително е разкрил ред събития, които ще предшестват идването му

Как да заобиколят това? Като приемат, че Христовото пришествие се дели на две съвсем различни събития ― тайно идване, което отговаря на надеждата на църквата и явно идване, когато ще разкрие славата си. Но на какво се крепи подобно деление? На нищо, освен на горепосочената презумпция, че преди пришествието на Христос не може да има събития, които да са ни били посочени като предвестници и да касаят църквата ― това е прието като аксиома и най-очевидните факти и ясни обяснения на Писанието биват загърбени, защото противоречат на любимата им теория. Вярващите в тайното пришествие на Христос често са готови да приемат всяка една теория, която ще им помогне да се справят с противоречията в позицията им, затова и са я променяли безброй пъти, докато най-накрая разни разграничения, чиито предишни защитници отдавна смятат за безсмислени, отново се приемат за валидни аргументи срещу истината.

За всеки истински покорен и воден от Писанието ум,

VII. Учението за първото възкресение изключва идеята за тайно пришествие на Христос, видимо само за определен кръг от хора

Затова, ако прочетем някъде, че пришествието на Христос и грабването на светиите в облаците (1 Сол. 4) може да настъпи всеки момент, макар и много събития да предхождат явното Му пришествие, добре е да помним, че преди да посрещнем Господа във въздуха мъртвите в Христа възкръсват (преди изменението и грабването на живите) ― т.е. няма такова нещо като грабване на живите вярващи преди спящите светии да са били възкресени. Прочее за нас е ясно, че едновременно с пришествието на Христос настъпва и първото възкресение, а самото то няма как да настъпи преди да се случат събитията, които водят до него ― възходът на Антихрист и организираното от него преследване на някои от тези, които участват в първото възкресение. Да се очаква пришествието на Христос (или всяко друго нещо, което го наподобява), без едновременното възкресение на неговия народ, означава да заменим поверената ни надежда с фантазии. Вярата в някакво възкресение преди първото възкресение е отричане на истинността и точността на Божието откровение. Да се твърди, че надеждата ни е тайно пришествие на Христос, е същото като да се твърди, че 1 Солунци 4-та глава не описва това пришествие, защото в този пасаж всяко едно пояснение свидетелства за публичност.

Една нова теория се разпространява напоследък ― че докато първото възкресение във Откровение 20-та глава засяга църквата като цяло, някои хора заради специалното си посвещение и т.н. ще бъдат предварително възкресени и възнесени. Тази теория е част от разклонена доктринална схема, чиито основен принцип е, че съществуват същностни (а не само формални) разлики между християните, в зависимост от това какво представляват те в Духа (което е видимо от служението им, посвещението им и т.н.) ― и тези различия имат по-важна роля от единството в Христа на всички спасени. Няма да разглеждам сега тази теория и да показвам небиблейския ѝ характер. По този въпрос е достатъчно да кажем, че думите „това е първото възкресение“ са достатъчни, за да оборим доводите за различни възкресения на различни категории християни преди царуването на Христос.

Верните християни са изправени днес пред една опасност и тя е подмяната на истината с някакъв вид сантименталност. Вярващите често се подвеждат от привидна духовност и не разчитат на писаното слово и съдържащото се в него поучение. Това би трябвало да накара тези, които ценят истината от Бога, да бъдат още по-конкретни в свидетелството си, макар и да знаят със сигурност, че думите им ще бъдат преиначавани, доктрините им погрешно представяни, а те самите сочени като недуховни, нерядко и от истински вярващи хора, които толкова са се упоили с фантазии, че богооткровената конкретика на Светия Дух им се струва недостатъчно духовна.

Дошло е времето, в което хората няма да търпят здравото учение, и тези, които го пазят имат нужда с душите си да се уповават, въпреки противниците, на истината от Бога, като пазят надежда в обещанията, които Бог им е дал.

Днес именно търпеливата надежда³ е това, което водените от чувствата си не приемат. По този начин те идеализират истината и Писанието и подриват солидната основа, без която не можем да схванем какво ни открива Бог.