Артър Кац
Как са стигали до Божиите тайни апостолите и пророците1? Разковничето се намира в Ефесяни 3:8: „На мен — най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат — да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство“. С други думи истината я „виждат“ хора като Павел, който действително се е възприемал като „най-нищожния от всичките светии“. Той не казва това от уважение и учтивост — с реториката на някой лектор в търговската камара. Той действително се е възприемал по този начин. Това е апостолът, комуто Бог поверява такива велики видения, че му дава и „трън в плътта“, за да не се превъзнася. Не бива обаче да подминаваме апостолския му характер, т.е. дълбокото смирение, неподправената кротост и уподобяване на Христос, присъщо на апостолите или пророците. Защото не етикетът е важен, а съдържанието, и не знанието прави апостола, а неговият живот, неговият характер и познанство с Бога; неговото послание е самият той, като човек, пребъдвал в Божието присъствие. Този израз — „най-нищожния от всичките светии“ — е действителното, изстрадано, искрено усещане на Павел за това как се е виждал непрекъснато и без грим, с очите на Бога.
Удивително е как познаването на Бога неминуемо ни води с времето до по-ясното ни осъзнаване като недостойни. Вместо да се превъзнасяме от придобитото познание за Него, ние се смиряваме все повече, защото проумяваме колко низки и жалки сме в действителност. Това е противоречие и парадокс, който намираме само при вярата в Бога. Неподправената кротост или смирение не се придобиват с учене, подражание или наред с останалото в университета. Те са плод на действителни и чисти отношения с Него. Срещата с Бога — такъв, какъвто Той Е, и с Неговата неописуема дълбочина, води човек до подобна себеосъзнатост. Проглеждането ни е неразривно свързано с откровението за това какъв е Бог. Затова двете неща вървят винаги заедно. „Тогава рекох: Горко ми, защото загинах! Защото съм човек с нечисти устни и живея сред хора с нечисти устни, защото очите ми видяха Царя — Господа на Силите“ (Исая 6:5). Исая е смятан за най-големия между пророците. В основата на църквата, както казахме, стои откровението за Бога — такъв какъвто Е — нито повече, нито по-малко. Това е основата. А не представите ни за Него, както по-често се получава — някаква проекция на желанията ни за това какъв бихме искали да е Той, особено ако ни вдъхновява някоя Негова конкретна черта повече от другите. Жизненоважно е да познаваме Бога, такъв какъвто Е, едновременно строг и милостив, и хората, поставили основите на Църквата, могат да ни донесат това познание. Павел го е имал, защото е виждал себе си като „най-нищожния от всичките светии“ и е виждал себе си като най-нищожен, защото е познавал Бога.
А Господ Исус е абсолютен. Той ползва остър и безкомпромисен език и преобръща масите на среброменителите. Бил ли е „кротък и смирен по сърце“ в яростта си? Тази Негова реакция дава ход на събитията, довели до смъртта Му. Как да помирим този Негов изблик на ярост и кротостта на Бога? Когато чуем „смирен“ и си представяме „като агне“ — тих и примирен. Исус е агресивен в постъпката си и при все това казваме, че е бил смирен. Смирението е да се предадеш докрай в ръцете на Бога, особено ако става дума за действие или думи, които ще оставят обратното впечатление и ще изложат покорния слуга на критики заради неговата нападателност, гневливост или фанатичност. Ако Бог иска да употреби сила и ние Му отказваме това право, защото противоречи на индивидуалността ни, на характера ни или на предпочитанията ни, то ние сме почнали да се съобразяваме повече със себе си, отколкото с Бога.
Истинският пророк няма да отстъпи или да се въздържи. Него не можеш да подкупиш или да го подлъжеш „да прави като другите“. Той страни от отличията и почестите, които хората си раздават. И трябва да страни, ако не иска да дискредитира званието си. Той е самата почтеност и никога няма да използва положението си за лична облага. Той е естествен и непревзет, обикновен и непредразполагащ на външен вид и като поведение. Той презира всичко показно, сензационно и ексцентрично. Не е задължително да се облича в камилска козина. Може да носи официален костюм! Но няма да привлича вниманието с външността си. Неговото послание е самият той — той е целият пропит от него, защото е общувал с Бога и двамата се познават отдавна. Лъжата винаги ще се издаде с недостатъчно смирение, което пък е най-отличителната черта на истинския пророк, а и на самия Бог.
* Илюстрация: Караваджо (1571—1610), Вечерята в Емаус, детайл, масло (141 × 175 cm) ок. 1606 г., Pinacoteca di Brera, Milan.