Гари Хаген
Христос многократно заявява пред учениците Си, че трябва да изпие чашата, която му е приготвил Отец*. Тази чаша понякога се описва като чашата на възмездието за греховете ни и това изцяло съвпада с библейската образност (Псалм 75:8, виж Исая 53:10). Дали обаче говорим на езика на Библията, когато казваме, че в кръста на Исус виждаме спасението си? Чашата, която изпива Господ е съдържала не просто гняв и наказание, защото греховете ни според Закона не ни правят просто престъпници (Авакум 2:16).
В разпятието, Христос поема на себе си присъдата над греховете ни. Филмът на Мел Гибсън изобразява много живо и в големи подробности страстите Христови, ужасяващите болки, които Исус изтърпява, но филмът, разбира се, има своите многобройни недостатъци. Някои протестанти критикуваха Гибсън за силния му католически акцент. Ала Гибсън всъщност не се придържа стриктно нито към официалния католически маршрут до Голгота, нито към исторически установените факти. Други казват, че Гибсън не е успял да представи духовната агония на момента. Това можем отчасти да отдадем на ограниченията на седмото изкуство. Има обаче един друг аспект на Кръста, който Гибсън описва между другото и бегло — срама на Кръста. Тук вече ограничението не е във филмовото изкуство, а в зрителите.
Нашето разпуснато общество вече има много смътна представа какво значи срам. Повечето постмодерни „християнски“ култури на Запад до голяма степен нямат идея за Библейското значение на думите срам и чест, с които всички древни култури са боравили ежедневно. Парадоксално е, че днес много езически култури в Азия и Африка разбират по-добре този език1. Ако Гибсън беше изобразил вярно Голгота без съмнение щяха да обявят филма за неподходящ за лица под 18 години. Неразделна част от унижението на римското разпятие е да те окачат на кръста напълно гол. Римляните не са се свенили много-много да оставят на жертвите си препаските им2. Злосторниците ги биели голи3. Плащеницата от Торино, комуто и да е принадлежала, свидетелства за най-малко 139 рани от камшик — от врата до глезените, отпред и отзад4,5.
Голотата пред враговете по онова време мигновено е била свързвана със срам (Изход 32:25; 2 Царе 10:4-5; Исая 20:4), но „речникът на срама“ в разказа за разпятието не се ограничава до нея. Разпятието е било смятано за най-позорната смърт, за наказанието на робите6. Самото бичуване е носело не просто жестока болка и понякога смърт, но и велико унижение и срам. Жертвите често губели контрол над всички телесни функции и се изпускали7, осквернявайки се ритуално. Според пророчеството на Исая, мъчителите на Месия щели да плюят в лицето Му и да скубят брадата от бузите му. Това може би обяснява по-добре един от следващите стихове, пак в Исая, където четем, че лицето Му бива обезобразено до степен, че не приличал вече на човек. Но освен очевидната болка и обезобразяване, скубането на брадата е било причина или израз на истински позор (2 Царе 10:4-5; виж Ездра 9:6).
И пророчеството на Исая, и Евангелието свидетелстват, че войниците са заплювали Исус в лицето. Да не забравяме и думите на Господ към Моисей, че ако баща ѝ я заплюе в лицето Мариам ще бъде посрамена и ще прекара затворена вън от стана седем дни. Голгота определено борави с изразните средства на срама. Голяма част от действията са имали за цел не просто да наранят, но и да посрамят. Христос бива отхвърлен от своите си, предаден на враговете си и изоставен от най-близките си приятели. Той бива посрамен чрез бичове и смърт, въпреки че е признат за невинен. Той е арестуван, съден и наклеветен пред Синедриона, царя на Галилея и управителя на Юдея; удрян по лицето, презиран, унижен с пародия на коронация, хулен, блъскан, разменен за разбойник, опозорен и осъден на смърт. Той става посмешище за света, за ангели и за човеци. Той е повесен на дърво за всеобщ присмех, подигравка и забавление между двама крадци. Но във всичко това, Бог лично предава Своя Син за греховете ни.
В повечето незападни култури от третия свят е нормално, човек да носи вина за постъпките си, а да усеща срам, когато той самият е засегнат — когато той лично е опозорен. Писанията доста говорят за този личен позор. Когато става дума за грях, те много по-често говорят за срам, а не за вина (Езекиил 16:63, 39:26, 44:12-13; виж Данаил 12:2; Исая 45:17). Ако не вникнем в тази истина, християнството ни е карикатура. Макар и да е привидно изрядно богословски, то е лишено от цялостната красота на спасението, което спечелва за нас нашият Господ.
Има един стих, който повечето от нас добре познават и който се намира в Исая — там Бог казва, че ние сме нечисти хора и че дори праведните ни дела са като омърсена от менструална кръв дреха. Метафората тук не препраща към вина, а към ритуална нечистота и оскверняване. След като съгрешават, нашите първи прародители се уплашили от Бога, не толкова измъчвани от вина, колкото от чувството на срам заради голотата си. Бог облича Адам и Ева в дрехи от кожи и това е преобраз на Христовата правда, с която Той облича църквата. Кръщението е ритуално поръсване или измиване в Христовата кръв за очистване. А Писанието заявява, че тези, които вярват в Него няма да се посрамят (Римляни 9:33). На Библейски език това означава много повече от това да не се изчервяваме, докато говорим за Христос (Евреи 12:2).
================================
1 Вероятно сте чували, че ескимосите имат много различни думи за различните видове сняг. Днес някои азиатски култури имат множество думи за различните видове срам и вина. Виж Guilt and Shame in Chinese Culture: A Cross-cultural Framework from the Perspective of Morality and Identity. Bedford, Olwen and Kwang-Kuo Hwang. pp. 127–144. http://www.blackwellsynergy.com/links/doi/10.1111/146 8-5914.00210/full/
2 Diodorus Siculus 33.15.1. Един от големите негръцки историци (ок. 90-21 пр.Хр.), сицилианец и съвременник на Юлий Цезар.
3 Мишна (Seder Nezikin, трактат Makkoth 3.12)
4 http://home.earthlink.net/~scenes2/shroud/present3.htm
5 http://www.frugalsites.net/jesus/
6 Valerius Maximus 2.7.12 http://www.thelatinlibrary.com/valmax2.html
7 Мишна (Seder Nezikin, трактат Makkoth 3:14)
* http://www.credenda.org/images/stories/pdf/16-3.pdf, стр. 22
** Илюстрация: Матиас Грюневалд (1470-1528), Исенхаймският олтар, Колмар, Франция, детайл.