Чудотo на езиците

Абрахам Каупер1

„Ако някой говори на непознат език, […] един да тълкува. Но ако няма тълкувател, такъв нека мълчи в църква и нека говори на себе си и на Бога.” 
1 Коринтяни 14:27,28 2

Третото знамение, последвало изливането на Св. Дух, се състои в необикновените звуци, които произнасят апостолите — звуци, чужди на арамейския език и които устата им не познавали.

Тези звуци въздействат по различен начин на множеството: някои ги наричат бръщолевене на пияни хора, други чуват в тях възвестени великите дела на Бог. Вторите изглежда като че ли чуват апостолите да говорят на техния собствен език. За партяните звучи като партянски, за арабите като арабски и пр., а св. Петър обявява, че това знамение се числи към откровенията, тъй като представлява изпълнение на пророчеството на Йоил, че всички хора ще бъдат докоснати от действието на Св. Дух.

Въпросът за тълкуването на това чудно знамение занимава мислителите през всички епохи. Ще си позволим да представим решение, което се съдържа в следните наблюдения:

На първо място, феноменът на духовно говорене чрез необикновени звуци не се ограничава до Петдесятница, нито до втора глава от Деяния на апостолите.

Напротив, Господ казва на учениците си, още преди своето възнесение, че ще говорят на нови езици (Марк 18:8). И от посланията на ап. Павел е явно, че това пророчество не се отнася само до Петдесятница, защото в 1 Кор. 12:10 четем, че в апостолската църква духовните дарби включват и тази на езиците; четем също, че някои говорят на γένη γλωττῶν, т.е. на видове „езици” или „звуци”. В стих 28 апостолът заявява, че Бог е постановил това духовно явление в Църквата. Заслужава внимание фактът, че в 1 Кор. 14:1-33 апостолът се спира специално на това необикновено знамение, изтъквайки, че по онова време то е било нещо съвсем обичайно. Няма съмнение, че дарбата на говорене на езици, спомената от св. Павел, и знамението, за което св. Лука говори във втора глава от Деяния на апостолите, по същество са едно и също нещо. На първо място, пророчеството на Христос има общ характер: „Нови езици ще говорят”. Второ, и за двете явления се казва, че истински впечатляват невярващите. Трето, и двете се разглеждат като духовни дарби. И най-сетне, и двете биват наричани по един и същи начин.

И все пак, налице е ясна разлика между двете: чудото на езиците в деня на Петдесятница е разбираемо за голям брой слушатели, дошли от различни народи, докато в апостолските църкви то е разбираемо само за малцина, наречени тълкуватели. С това е свързан и фактът, че чудото на Петдесятница оставя впечатлението, че се говори едновременно на различни езици на различни слушатели и те биват назидани. Това обаче не е съществена разлика. Въпреки че в апостолските църкви малцина са тълкували, все пак е имало хора, които са разбирали тази чудна реч.

Наред с това, съществува и забележителна разлика между хората, надарени с това: някои разбират какво казват, докато други — не. Защото св. Павел ги увещава: „Затова, който говори на непознат език, нека се моли и за дарбата да тълкува” (1 Кор. 14:13). Но дори и без тази дарба на тълкуване, говоренето на езици назидава човека, който говори. Все пак обаче, това представлява назидание по един неразбираем начин, следствие от някакъв непознат процес в душата.

Оттук разбираме, че чудото на езиците се състои в произнасянето на необикновени звуци, които на основата на познатото не биха могли да се обяснят нито от онзи, който ги изговаря, нито от онзи, който ги чува и които понякога са съпроводени от допълнително благодатно действие, а именно тълкуването. Следователно три неща са били възможни: онзи, който говори, единствен разбира какво казва; другите го разбират, а той не разбира себе си; и трето, изговарящият звуците ги разбира заедно със слушателите си. Така разбирането се отнася до един или до повече хора.

Въз основа на това ние поставяме тези чудеса на говоренето на езици в една и съща категория, с тази разлика, че по време на Петдесятница чудото се проявява съвършено, докато по-нататък то е непълно. Така както в чудесата на Христос, когато възкресява мъртвите, има осезаемо нарастване на силата: първо, възкресяването на току-що починал (дъщерята на Яир), след това на човек малко преди неговото погребение (младежа от Наим) и накрая на човек, вече в стадий на разлагане (Лазар). Така и при чудото на езиците съществува разлика в силата на проявление — не нарастваща, а намаляваща. Най-могъщото действие на Св. Дух е в началото, последвано от по-слаби. Става точно както в нашето собствено сърце: първо, великият факт на новораждането; след това по-слабите проявления на духовната сила. Т.е. на Петдесятница виждаме чудото на езиците в неговото съвършенство, а по-късно в църквата — неговото по-бледо проявление.

Второ, не съществува доказателство, че чудото на езиците се състои в говорене на съществуващ език, който говорещият не е изучавал преди3.

Ако това беше така, св. Павел не би казал: „Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод.” (1 Кор. 14:14). Думата „непознат” е в курсив, което означава, че не съществува в гръцкия текст. Нещо повече, той казва, че езиците са знак не за онези, които вярват, a за онези, които не вярват — ст. 22. Ако ставаше въпрос за чужди, но обикновени езици, тогава въпросът за тяхното разбиране не би зависил от вярата, а просто от това дали езикът е придобит или майчин.

И последно, идеята, че тези езици са обикновени чужди езици, които не са придобити чрез изучаване, е опровергана от ап. Павел: „Благодаря на моя Бог, че говоря повече езици от всички ви” (1 Кор. 14:18), с което той не иска да каже, че е овладял повече езици от другите, но че притежава дарбата на говорене на езици повече от другите хора. Следващият стих е и доказателството за това: „…обаче, в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на непознат език.” (1 Кор. 14:19). Според противоположното мнение, този пасаж трябва да звучи така: „Предпочитам да говоря на един език, така че Църквата да може да ме разбира, отколкото на десет или двадесет езика, които Църквата не разбира”. Но апостолът не казва това. Той говори не за много езици в противовес на един, а за пет звука или думи, противопоставени на десет хиляди думи. Оттук следва, че св. Павловото „Аз говоря на езици (в случая глотаи — езици или звуци) повече от всички ви” следва да се отнася до чудотворното произнасяне на звуци.

Защото, макар и съвсем естествено да възразяват, че на Петдесятница апостолите говорят арабски, еврейски, партянски, наред с много други, фактът, за който се говори, не е доказан. Със сигурност от глава втора на Деяния на апостолите научаваме, че тези партяни, еламити и др. имат чувството, че на всеки от тях се говори на неговия роден език. И все пак, самото повествование по-скоро говори за обратното. Нека направим следния експеримент. Ако петнадесет души (броят на езиците, споменати в глава втора на Деяния на апостолите) заговорят заедно на петнадесет различни езика, резулатът няма да е всеки да чува своя собствен език — никой няма да чува каквото и да било. Разказът в глава втора на Деяния на апостолите обаче ясно обяснява, че апостолите произнасят звуци, разбираеми за партяните, мидяните, критяните и пр., защото те ги разбират и добиват впечатлението, че тези звуци съответстват на техните майчини езици. Така, едно холандско дете, виждайки някаква задача на черната дъска, написана от английско или немско дете, естествено остава с впечатлението, че тя е записана от холандско дете — просто защото числата са знаци, които не се влияят от различията в езиците. Така и еламитът добива впечатление, че чува еламитски, а египтянинът — египетски, когато на Петдесятница чуват звуци, които са следствие от чудо и които, не зависейки от различията в езиците, са разбираеми за човека в качеството му на човек.

Не бива да забравяме, че говоренето представлява просто пораждане на внушения в ума на чуващия чрез трептения на въздуха. Но ако същото внушение може да се постигне без помощта на трептения на въздуха, ефектът върху чуващия следва да е същият. Направете сходен експеримент със зрението. Гледката на трепкащи звезди или избледняващи очертания възбужда ретината. Същият ефект може да се постигне и чрез разтъркването на окото с пръст, докато сте легнал на кушетка в тъмна стая. Това важи и тук. Трептенията на въздуха не са най-същественото, а по-скоро породеното в ума чувство от страна на говорещия. Жител на Памфилия, свикнал с усещанията, които получава, чувайки майчиния си език, когато получи същото усещане по друг начин мисли, че му говорят на памфилийски.

Трето, според интересното свидетелество на св. Павел, чудото на езиците се състои в това, че учленителните органи произвеждат звуци не ръководени от ума, а под действието на Св. Дух върху същите тези органи.

Св. Лука пише: „Те започнаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да говорят” (Деяния 2:4). И св. Павел не пести сили, за да докаже, че човекът, който говори на езици, не говори с разума си, т.е. като резултат на неговото собствено мислене, а вследствие на съвсем различно действие. А разбираме, че това е възможно, първо, като наблюдаваме хора, които не са на себе си и казват неща, които са чужди на тяхното собствено мислене, после — лудите, чийто безсмислен говор е лишен от смисъл, трето — обладаните хора, чиито учленителни органи са използвани от демоните и накрая — Валаам, чийто речеви органи произнасят думи на благословение над Израел въпреки волята му.

Следователно се налага заключението, че има три възможности при човека:

Първо, той може да бъде лишен за известно време от употребата на учленителните си органи.

Второ, че тези органи могат да бъдат употребявани от дух, който го е обладал.

Трето, че Св. Дух, присвоявайки си учленителните органи, може да произведе звуци с устните на човека, които да са „нови” и „различни” от езика, на който той обикновено говори.

Към това следва да прибавим и факта, че в гръцкия текст тези звуци неизменно се обозначават с думата „глотаи”, т.е. „говори” и оттук — език. В гръцкия свят, откъдето произлиза тази дума, тя винаги е в ярък противовес на „логос”, т.е. „разум”.

Мисленето на човека представлява скритото, невидимо, неуловимо действие на неговия ум. Мисълта има „душа”, но не и „тяло”. Но когато мисълта се прояви и придобие „тяло”, тогава вече имаме слово. И след като езикът е подвижният орган на речта, се казва, че езикът придава „тяло” на мисълта. Оттук и контрастът между логос, т.е. онова, което човек мисли с ума си, и глота — онова, което произнася с учленителните си органи.

Понякога глота се проявява само чрез и след логос. Но в чудото на езиците откриваме свръхестествен феномен — докато логосът бездейства, глота произнася звуци. И след като това е проявление на звуци, които не произлизат от мислещия ум, а единствено от езика, Св. Писание го нарича подходящо „дар на глотаи”, т.е. дар на език или звуков феномен.

И последно, в отговор на въпроса: „Как да разбираме всичко това?”, предлагаме следното: речта у човека е резултат от неговото мислене, а това мислене в състояние на безгреховност е вътрешно озарение от Св. Дух. Следователно речта в състояние на безгреховност е плод на вдъхновение, на дихание от Св. Дух.

Прочее, в състояние на безгреховност езикът у човека би бил чистият, съвършен продукт на действието на Св. Дух. Той е Творецът на човешкия език и без нараняващото, принизяващо действие на греха, връзката между Св. Дух и нашата реч би била съвършена. Но грехът разкъсва тази връзка. Човешкият език търпи развала — от колебливостта на нашите учленителни органи, от разделението на племена и нации, от страстите на душата, от оковите, помрачаващи разбирането ни — най-вече от лъжата, която е влязла в нас. Затова се появява и безкрайното разстояние между онзи чист, първичен човешки език, който би следвало да се изяви като директно действие на Св. Дух върху човешкия ум, и на дело съществуващите езици, които днес разделят народите — разлика, подобна на тази между славния Адам и уродливия дивак.

Но тази разлика не е писано да пребъде. Грехът ще изчезне. И онова, което грехът е съсипал, ще бъде възстановено. В Господния ден, на сватбената гощавка на Агнето, всички изкупени ще се разбират един друг. Как? Чрез възстановяването на чистия, изначален език по устните на изкупените — плод на действието на Св. Дух върху човешкия ум. И на това велико, все още предстоящо събитие, Петдесятница е предвестник и начало, ето защо носи и отличителните му белези. Сред вавилонския хаос от народи на Петдесятница се разкрива единственият чист, могъщ език, който един ден всички ще говорят — и всички братя и сестри от всички народи и езици ще разбират.

Всичко това е било дело на Св. Дух. Те са говорели според както Св. Дух им е давал способност — небесен език във възхвала на Бога, не ангелски език, а език, които е недосегаем за греха.

Следователно разбирането на този език също е действие на Св. Дух. В Ерусалим са го разбрали само онези, които са били докоснати от Св. Дух, не и останалите. И в Коринт този език не е бил разбиран от масите, а само от онези, на които е било дадено от Св. Дух.


* Илюстрация: Йозеф Игнац Милдорфер (1719—1775), Петдесятница, масло (55 х 33 cm) ок. 1750 г., Унгарска национална галерия

1Абрахам Каупер (1837—1920) — холандски политик и теолог, основател на Антиреволюционната партия и премиер на Холандия в периода 1901—1905 г. Предложеният превод следва изданието Kuyper, Abraham. The Work of the Holy Spirit, Transl. Rev. Henri De Vries, Cosimo Classics, 2007, pp. 133–138 (бел. прев.)

2Използваните цитати от Библията са съгласно протестантското издание от 1940 г. (бел. прев.)

3Каквато е масово разпространената теза сред основните течения в християнството, вкл. и в източното православие, където подобен възглед е част от по-мащабната антипетдесятна аргументация (бел. прев.)