Проповеди, Клаус Малер

(Малка книжка с проповеди от нашите домашни събирания, издадени под псевдоним.)

Днес искам да говоря върху един особен текст. Един от малкото текстове в условно наклонение в миналото. Ето какво имам предвид:

“Слушайте люде мои и ще заявя пред вас, Израилю, ако би ме послушал – да няма всред тебе чужди богове. Да не се кланяш на чужд бог, Аз съм Господ твоят Бог, който те изведох из Египетската земя; отвори широко устата си и ще ги изпълня. Но людете ми не послушаха гласа ми; Израил не ме искаше. Затова ги оставих да вървят по упорството на сърцето си, да ходят по своите си намерения. Да ме бяха послушали людете ми, да беше ходил Израил по моите пътища! Скоро щях да покоря неприятелите им и срещу противниците им щях да обърна ръката си, даже богоненавистниците щяха да се преструват за покорни Господу, а благоденственото време на моите люде щеше да трае завинаги. Той щеше да ги храни с най-изрядната пшеница. И с мед от скала щях да те наситя”. (от Псалм 81)

Условно наклонение в сегашно време имаме, когато е налице условие за изпълнението на някакво
действие – бих купил домати, ако отида на пазара. От отиването ми зависи дали ще имам домати. Но още не е късно – отида ли, домати ще имам. Не е невъзможно. Когато обаче имаме условно наклонение в минало време условието за изпълнение на основното действие не се е изпълнило и следователно възможността не се е състояла – ако бях отишъл на пазара вчера, щях да си купя от хубавите домати (но ето на – не отидох и днес нямам домати).

Свалете цялата книга в: