(Малка книжка за един от великите преводачи на Библията на съвременен английски през ХХ век и за личното му преживяване в близкия му досег със Словото на Бога.)
Не пиша за специалисти – те се оправят и без мен. Двадесет и пет години пиша за обикновения човек небогослов. За жалост, същият този човек днес остава често с впечатлението, че Новият Завет вече не се смята за исторически достоверна книга. Какво ме накара да се разгневя, мисля, с основание, на някои от тези „специалисти“? Ето какво: един, ако щете никому ненужен, вече възрастен и пенсиониран свещеник отнема живота си, защото четенето на някои нови богословски книги и гледането на определени програми по телевизията довеждат самотния и болнав пастор до заключението, че всичко, за което се е борил през живота си, се е крепяло на лъжи. Той решава, че тези висококвалифицирани специалисти би трябвало да знаят много повече от него и сигурно са прави. Сигурно в такъв случай Исус Христос все пак не е възкръснал от мъртвите и Новият Завет, от който този свещеник се е ръководил в живота и работата си, вече не може да се разглежда като достоверен исторически разказ.
Ядосах се и си спомних страшните думи на Исус, който по същество казва, че ако някой е „положил спънка пред един от тези скромните“, за него би било по-добре въобще да не се е раждал. Години наред целенасочено съм се стремял да предавам истината на християнската блага вест. Не е моя работа да изкривявам или разводнявам християнската вяра, само и само съвременните студенти да я приемат без възражения. Грижа ме е само за истината, открита във и чрез Исус Христос. Нека съвременният свят се съобразява с Него, а не обратното.
Свалете цялата книга в: