Молиш ли се като дявола?

Джон Пайпър

Един от начините да си изясним смисъла на дадено християнско действие е да разберем в каква степен може да го извърши и дяволът*.

Например, ако искаме да знаем какво означава да имаш спасителна вяра, Яков казва: „Ти вярваш, че Бог е един и добре правиш. Даже и демоните го вярват и треперят!“ (Яков 2:19). С други думи, спасителната вяра би трябвало да е нещо повече от това, което и демоните могат да направят. Затова, имай това предвид и винаги се питай какво могат и те. Никога не се задоволявай с определение за „вяра“, което изисква само това, което и дяволът може да направи.

Да тълкуваме чрез дявола

В това се съдържа един тълкувателен принцип, който е полезен за много библейски пасажи. Принципът е следният – когато искаш да разбереш какво означава някоя библейска повеля, попитай се колко от нея може да изпълни и дяволът. Имай едно на ум и не приравнявай библейската повеля с това, което и дяволът може да направи. Всеки християнски дълг, записан в Библията, предполага повече от това, което и дяволът може да извърши.

В 1 Коринтяни 12:3 Павел казва: „Никой не може да каже ‘Исус е Господ’ освен чрез Светия Дух“. Така че, ако приложим моя „дяволски принцип“ тук, ще си спомним, че дяволът не е имал никакви съмнения относно това дали Исус е Господ над земята и над демоните. Той знае, че Исус е Господ. И неговите демони също го знаят.

В Матей 8:29 демоните извикват към Исус: „Какво искаш от нас, сине Божий? Да не си дошъл тук да ни мъчиш преди да е дошло времето?“. А в Марк 1:24 един демон казва на Исус: „Нима си дошъл да ни погубиш? Аз знам кой си ти – Светият Божий“. Тези изрази, „Божий Син“ и „Светият Божий“, ясно признават върховенството на Исус. Те са съвсем наясно, защото добавят, че Исус може да ги „мъчи“ и „унищожи“. Дяволът знае и признава, че Исус е по-силен от него и че дните на свободата му са преброени.

Дяволът вярва, че Исус е Господ

Прочее, ясно е, че дяволът може да каже: „Исус е Господ“. Всъщност той го казва. Това ни помага да разберем смисъла на казаното от Павел в 1 Коринтяни 12:3: „Никой не може да нарече Исус Господ освен чрез Светия Дух“. Тъй като дяволът е способен да нарече Исус Господ, разбираме, че нашият дълг да наричаме Исус Господ е нещо повече от вярата и признанието, че Той притежава върховната мощ. Дяволът също вярва и признава това.

Ако се замислим, това важи и за Римляни 10:9, където Павел казва: „Ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог го е възкресил от мъртвите, ще бъдеш спасен“. Знаем, че християните не само признават, че Исус е Господ, но и вярват в сърцата си, че Бог го е възкресил от мъртвите.

Дяволът също вярва, че Исус е възкръснал

Но вярва ли дяволът, че Бог е възкресил Исус от мъртвите? Да, вярва го. Той полага неимоверни усилия да заслепи хората, „за да не ги озари светлината от славното благовестие на Христа“ (2 Коринтяни 4:4). Славата, за която се говори тук е славата на разпънатия и възкръснал Христос, която блести в евангелието. Дяволът знае, че Бог е възкресил Исус.

И така, ако искаме да изпълним повелята да изповядаме Исус като Господ и да вярваме, че Бог го е възкресил от мъртвите, трябва да направим нещо повече от това, което и дяволът признава и вярва. Моето мнение е, че този „дяволски принцип“ в тълкуването ни е много полезен знак и ни подсказва, че трябва да погледнем по-задълбочено към какво ни насочва в действителност апостол Павел.

Демонична вяра и спасителна вяра

Римляни 10:9 ни подсказва каква е тази по-дълбока реалност. „Ако… повярваш в сърцето си, че Бог го е възкресил от мъртвите, ще бъдеш спасен“. Вярно е, че изповядването „с уста“ и вярването „със сърце“ е препратка към Второзаконие 30:14 („Думата е… в устата ти и в сърцето ти“). Но какво иска да каже Павел? Това е въпросът.

Когато уточнява „със сърцето си“, Павел описва човека, който радостно изрича, че Исус е Господ, и също толкова радостно приема възкресението Му като славната победа и възшествието на Този, който е Господар над всичко и следователно може да спасява. Логично е да е така, защото Павел казва в Римляни 6:17: „…вие се покорихте от сърце”, което означава, не неохотно, а с радост. Той също така изрично съпоставя действията, извършени с желание и от сърце с тези, които са извършени „с принуда“ (2 Коринтяни 9:7). Защото именно това е начинът, по който дяволът потвърждава възкресението и върховенството на Исус – неохотно и с принуда.

Да се върнем на 1 Коринтяни 12:3: „Никой не може да нарече Исус Господ, освен чрез Светия Дух“. Павел иска да каже, че без преобразяващото дело на Светия Дух никой не може да каже: „Исус е Господ“ с пълна радост и съгласие, приемайки Господ Исус като най-скъпоценното съкровище на света. Дяволът признава силата и окончателната Му победа и това го изпълва с омраза. Само чрез Светия Дух можем да обичаме тези истини. И това е, което ни прави християни, а не просто вярващи в същите доказани факти, в които вярва и дяволът.

Пребъдвайте в Христос

Наскоро се замислих над тези думи в 2 Послание на Йоан: „Всеки, който се отклонява от учението за Христос и не се държи здраво за него, няма Бога. Но този, който се държи здраво за това учение, има и Отца, и Сина“ (2 Йоан 1:9). Това очевидно е изключително важно, защото ако не си с Бог, означава да погинеш.

Затова се запитах какво означава „да пребъдвам в Христовото учение“. Вечният ми живот зависи от това. Ако не пребъдвам, нямам Бог. Ако пребъдвам, имам „и Отец, и Сина“. Приложих и тук своя „дяволски принцип“. В какъв смисъл дяволът може да „пребъдва в Христовото учение“? Ами, той е много умен, има свръхестествена памет и е бил на място, когато са били дадени всички учения. Така че, предполагам, че и той може да „пребъдва“ в учението на Христос в смисъл, че той „помни“ и „знае“, че думите на Исус са верни. Това означава, че когато Йоан казва, че трябва да „пребъдваме в Христовото учение“, той очевидно има предвид нещо повече от това „да помним“ това учение и „да го приемаме като факт“.

Дяволът помни учението на Исус, вярва в него като във факт и това го изпълва с омраза. Той не обича учението на Христос. Той не го цени и не милее за него. Но от гледната точка на Исус и Йоан, да пребъдваш в учението или да спазваш думите на Исус е следствие от любовта ти към Него.

„Исус му отговори: „Ако някой ме обича, той ще изпълнява думите ми. Моят Отец ще го обикне и ние ще дойдем при него и ще заживеем в него. Който не ме обича, той не изпълнява думите ми. (Йоан 14:23-24)

Прилагането на „дяволския принцип“ в този случай ме изпълни с желание да разбера какво всъщност означава да пребъдваш в Христовото учение. Трябва да означава нещо повече от това, което и дяволът може да направи. И действително е много повече! Това означава да се придържаш стриктно към него, да го цениш и да му се подчиняваш, защото това е учението на Този, когото обичаш повече от всичко.

Необходима е „шокова терапия“

Моето убеждение е, че на хиляди номинални църковни посетители ще им се отрази доста благотворно, ако пасторите им ги попитат: „Каква точно е разликата между твоята вяра и тази на дявола? Как точно твоето „пребъдване“ в учението на Исус е различно от това на дявола?“

Всъщност всеки вярващ, не само номиналните, ще направи добре, ако се запита: „С какво моите молитви са по-различни от тези, които и дяволът би одобрил или дори би казал?“ (Защото и той иска някои неща от Бог в Лука 22:31). Сатана няма проблем с хората, които се молят за храна, облекло и здраве, за по-добри човешки отношения, финансов успех, добри оценки в училище и т.н.

Дяволът одобрява тези молитви, защото с тях могат да се помолят и хора, които не са новородени. Не е нужно да си новороден от Бога, за да искаш храна и облекло, здраве и успех. Не е нужно да си новороден, за да Му поискаш тези неща.

Дяволът обаче никога няма да се помоли или да остави някого необезпокояван да се помоли с думите: „Да се свети Името Ти“. Тоест, „Господи, нека Името Ти се уважава, въздига, обожава и почита с благоговение!“ Дяволът никога не се моли и не оставя на мира този, който се моли така: „Господи, нека Царството ти надвие над силите на тъмнината“. Дяволът никога няма да се помоли: „Съжалявам за греха си. Той ме отвращава, признавам го и Те моля, Татко мой, да ми простиш в името на Исус“.

Така че, няма да е лошо да приложим този тълкувателен „дяволски принцип“ спрямо своя дълг да вярваме, да пребъдваме в Христовото учение и да се молим и също спрямо десетки други неща, които сме длъжни да вършим като християни.

Без известна шокова терапия фиктивният и светски християнин може и никога да не изтрезнее, че той в действителност вярва, пребъдва и се моли като дявола.


* https://www.desiringgod.org/articles/do-you-pray-like-the-devil

** Илюстрация: детайл от миниатюра „Третото изкушение на Христос“, Британска библиотека