(Ванг И е пастор на Църква „Ранен дъжд“ в Чънду. Тази събота и неделя дойде вестта за задържането му, за масови арести сред църковните водачи и членове, за разделяне на семейства и за унищожаването на църковно и лично имущество. Статията по-долу бе първоначално публикувана на личния блог на Ванг И през ноември 2017 г., но е подходящо четиво и днес предвид събитията през уикенда. Моля ви, молете се искрено за своите братя и сестри в Ченгду, особено за тези, които продължават да са в неизвестност.)*
10 декември 2018 г.
До моите братя и сестри, призвани да живеят „благоразумно, праведно и благочестиво в настоящия свят“ (Тит 2:12), мир на вас!
Когато Павел говори за брака, личното му мнение е, че е по-добре да си неженен, отколкото женен. Той обаче не говори за смисъла на брака в контекста на сътворението и изкуплението. Павел не отрича значението на брака или децата, той призовава вярващите „да си останат както са“, „защото светът, в сегашното си състояние, преминава“. Женените нека си останат женени и да не търсят развод. Неженените нека си останат неженени и да не търсят брак. Всичко това има една цел: Божиите хора да не мислят за себе си, за своите съпруги и деца или за нещата от света, а за Господните дела и за това как да угодят на Господа (1 Кор. 7:26-32).
Когато говорим за конфликта между вярата и света, този стих изразява убеждението, че всичко трябва да се разглежда през призмата на това, че „този свят, в сегашното си състояние, преминава“ (1 Кор. 7:31). Освен това всяко нещо подлежи на обмисляне с искреното желание „да се грижим за Господните дела и как да угодим на Господа“ (1 Коринтяни 7:32).
Без това силно есхатологично съзнание за мимолетната природа на света и за конфликта между света и вярата, всичките ти убеждения са безсмислени. Без това съзнание, всичките ти приказки са погрешни.
Някой ми сподели загрижено, че заради възприетата от църквата конфронтационна позиция в тези времена на напрежение между нея и държавата, щяла да пострада ежедневната пастирска грижа за душите. Казах на този вярващ, че по принцип ежедневната подготовка на войниците се състои именно в упражнения и военни учения. Колкото по-сериозна е ситуацията, толкова по-ефективно е обучението. Ако Църквата не води духовна война, тя не може да получи и ежедневна пастирска грижа. От една страна, Господ пасе учениците си именно чрез духовно воюване, а от друга – целта на пастирската грижа е да ни подготви за духовна битка.
Видял съм много китайски църкви да умират духовно заради неподготвеност. По време на преследвания дяволът може да убие хиляди в Божията църква, но след преследванията той убива милиони.
Затова помествам по-долу двадесет мисли, които искам да споделя с вас по актуалната тема – каква е духовната полза от настоящия конфликт между църквата и държавата за самата църква и за християните? Как този конфликт изразява Божията пастирска грижа за нас?
1. Гонението е възможност да изпитаме себе си и да видим дали заради страх от смъртта сме готови да станем роби. Дали сърцата ни наистина са били освободени чрез Благата вест и ще бъдат ли те предани при всякаква политическа ситуация и обстановка?
2. Нашите страхове ни разкриват дълбоко вкоренения робски манталитет, който живее в сърцата ни. Конфликтът между църквата и държавата е изпитание, което показва колко от роба живее още в телата ни.
3. Гонението показва, че силата на меча е ценна за църквата по още един начин. Бог е направил Кръста да служи като гранична линия между църквата и света. Кръстът е средството, което Той използва, за да покаже на света великата сила на Благата вест. Той възнамерява да покаже сега чрез Църквата своята многообразна премъдрост на небесните началства и власти.
4. Конфликтът между църквата и държавата може да ни помогне да разберем дали подчинението ни в китайското общество е робско подчинение на властите или плод на благоговейно постоянство; този конфликт ни помага да видим дали се огъваме пред една могъща власт или се показваме смели като овце сред вълци. Без значение как реагираме, ако ни изпълни страх, никоя реакция, продиктувана от страх, не е ръководена от любов.
5. Това е разликата: подчинението от любов ще ни помогне да се отнесем с уважение към някой малък държавен служител и да му отдадем почит като на цар. Същевременно, изправени пред нечестивите дела на нашия държавен ръководител, ние ще бъдем достатъчно смели и ще го считаме за тиранин.
6. Конфликтът между църквата и държавата e също изпитание, за да видим дали сме страхливи и груби по сърце – страхливи пред силните, а груби със слабите. Подобно подчинение не е библейско подчинение, а белег за низост.
7. Само когато сте способни да се вслушвате в по-слабите от вас, вашето подчинение на по-силните е в синхрон с Библията. Аналогично, само когато презирате несправедливостта на по-силните, можете да изобличавате смирено по-слабите от вас.
8. Конфликтът между църквата и държавата най-красноречиво разкрива разликата между тези две неща и то по най-безапелационен начин.
9. Този конфликт ни изпитва също в това дали познаваме от опит достойнството и свободата си в Христос. Библията описва християнина, който се подчинява на властите като свободен и достоен в Христа, когато признава, че „няма власт, която да не е дадена от Бога“ (Рим. 13:1). Това подчинение води до кротък нрав, който знае кога да се подчинява и кога да се съпротивлява. Свободата в Христос води едновременно до подчинение и съпротива, като и двете са плод на едно и също покорство на Божествения порядък.
10. Следователно гонението ще провери дали твоето стриктно богословие наистина се основава на Благата вест. Когато един покорен на Бога, богословски консервативен човек се подчинява на правителството, той не обслужва злото, а го ограничава. Когато един подчинен на Бога, богословски консервативен човек се съпротивлява, той не разстройва моралния ред в обществото, а го заздравява.
11. По тази причина, когато християните се подчиняват на правителството, застъпниците на демокрацията, които променят обществото по положителен начин, може да ни упрекнат в лоялизъм и че помагаме на правителството да поддържа статуквото. Когато обаче християните избират да се подчиняват „на Бога, а не на човеци“ в конфликта между църквата и държавата, отново сме обвинени, но този път от прагматистите, че подстрекаваме подривните действия срещу властта.
12. Това отново е изпитание, за да видим кое е по-важно за нас – оценката на света или славата на Христос. Конфликтът между църквата и държавата, в сравнение с всеки друг конфликт, най-пълно разкрива конфронтацията и различията между църквата и света. В тази схватка светът внимателно следи и преценява социалните обвързаности на християните. Една от най-големите ползи от конфликта между църквата и държавата е, че всеки ученик на Христос, който участва в него, престава да бъде анонимен християнин.
13. Следователно, всеки конфликт между църквата и държавата през вековете е бил време, в което Божието царство е напредвало. Това изисква от вярващите да престанат да живеят така, сякаш са на почивка и да се върнат на поста си. Когато Павел казва „останете както сте“, той говори за един живот „в готовност“, който християните трябва да показват в света. Конфликтът между църквата и държавата слага край на всякакво фалшиво примирие и разкрива голата истина за една непрекъсната, нестихваща духовна война. В тази война истинската пречка не е светът или правителството, а силата на греха и страха в живота на християнина.
14. Всеки конфликт между църквата и държавата е удобен случай Бог да очисти църквата си. Както са казали бащите основатели на домашната църква: „Свободата е за широко благовестие, натискът е за подбор“. Чрез гонение Господ отстранява фалшивите вярващи от църквата, разобличава лъжеучителите, а проповедниците без призвание губят възможността да се възползват от църквата.
15. Изпитайте себе си дали сте безумни за Благата вест. Когато ви грози смъртна опасност заради Благата вест, можете да разберете за кого наистина живеете. Когато има опасност да изгубите работата си, ще разберете за кого наистина работите. Когато е възможно да изгубите имота и положението си заради учението на Христос, ще разберете дали сте луд за пари или луд за евангелието.
16. Ето защо този конфликт между църквата и държавата ни осигурява златната възможност да разберем колко сме надценили духовния си живот. Защото тази именно погрешна оценка за нас самите е източникът на почти всичките ни ежедневни проблеми. Ако не бяха арестували Христос, Петър нямаше да разбере колко е слаб, а учениците нямаше да признаят неверието си. Вярващите, които живеят спокойно, обикновено не оценяват правилно благочестието си. Едва когато падне абсолютната температура, истински усещаме студа и копнеем за топлина и светлина.
17. Вестта за гонения, както и самите гонения ни дават реална възможност да се отъждествим с църквите, които са преследвани, убивани, затваряни и унижавани в Северна Корея, Близкия изток и по целия свят. Гоненията ще ни отучат да гледаме отвисоко на мисионерите мъченици и да страним от хората, които служат ревностно на Бога. Когато опитаме какво значи скръб, ще заплачем по-истински с тези, които плачат, а веригите ще ни сближат с тези, които са във вериги.
18. Конфликтът между църквата и държавата е и най-добрата противоотрова срещу индивидуализма или евангелието на просперитета. Чрез този сблъсък Бог ни показва, че вярата сама по себе си е мост между две царства, а не самотен духовен живот. Този конфликт разкрива силата на общността. Например, 100 християни заедно са по-опасни с влиянието си от 20 християни заедно; група християни с пастори, старейшини, правила и изборност е по-опасна с влиянието си от слабо обвързана група християни без влияние. Чрез това опасно за света влияние Бог ни показва ценността на общността. Христовото царство не е за всеки поотделно, а за общността; това, от което се страхуват най-много земните политически сили не са разделените християни, а едно свято общество, ръководено от Бог.
19. Затова най-голямото богатство в конфликта на църквата и държавата е, че можем да се съединим с Христос, който също е бил гонен и съден. Цезар не го е грижа толкова дали вярваш в Исус (както често ни казват и на нас: „Не ни интересува, че вярвате в Исус“), а дали вярваш, че Исус е Царят. Гонението ни принуждава да отговорим на света, както отговаряме на Господа: „Да. Исус е Царят“. Така предизвикваме полицаите да разкъсат дрехите си и да кажат: „Ето! Нима са нужни още доказателства? Тези хора са подстрекатели и се занимават с подривна дейност срещу държавната власт“.
20. А реакцията им е такава, защото конфликтът между църквата и държавата се определя от самото естество на Благата вест. Конфликтът между църквата и държавата се съдържа в Кръста и Кръстът означава конфликт между църквата и държавата. В САЩ този конфликт може да се изрази в две крайности: масовите стрелби в църквите или присъдите на Върховния съд. В Китай той се изразява чрез тайна полиция, лишаване от свобода, забрани, граничен контрол, сплашване на наемодатели на църкви, контрол над свободата на мисълта и словото. Кръстът е границата между света и църквата. За да преминеш от света в църквата, трябва да минеш през Кръста. Аналогично, ако си се върнал в света, ще трябва да минеш отново през Кръста.
Брат Ванг И,
който желае всички ние да смятаме „всичко освен Христос за загуба“ и да възприемаме страданието си като „недостойно за сравнение със славата, която ни очаква“.
9 ноември 2017 г.
* Оригинално заглавие: Конфликтът църква-държава: 20 начина Господ да пастирува над нас чрез гонение.
** Илюстрация: Гетсимания, 1928 г. (Китай), детайл. Източник: Each With His Own Brush от Daniel Johnson Fleming.