Небрежен, нехаен, невнимателен… това може да ти струва скъпо

Джон Блум

Исус повтаря в евангелията много пъти и по няколко начина тези думи: „Който има уши да слуша, нека слуша“ (Марк 4:23). Ако сме мъдри, ще слушаме внимателно това, което казва Исус и особено онова, което Той повтаря многократно. В случая Той ни казва да слушаме*.

Има една много сериозна причина Исус да ни увещава това:

Каза им също: „Внимавайте на това, което чувате. С каквато мярка мерите, с такава ще мерят и вас; от вас даже ще изискват повече. На имащия ще му бъде дадено още, а на този, който няма, ще му бъде отнето и малкото, което има. (Марк 4:24-25)

Разбираш ли какво казва Исус? Фактът, че самото предупреждение е някак трудно за схващане, илюстрира какво иска да ни каже Исус: слушайте и размишлявайте внимателно, защото в противен случай няма да разбирате, а ако не разбирате, ще изгубите всяка способност за разбиране.

Всичко зависи от това колко добре разбираш Божиите думи, тоест това, което наричаме Божието слово. А за да чуваш и разбираш Бог, е нужно повишено внимание. Внимаваш ли?

Странната цел на притчите

Исус вмъква това предупреждение помежду серия от притчи. Притчите са истории-гатанки, в които Исус закодира дълбоките тайни на Божието царство и ги маскира като тривиални образи и сравнения. В историите, записани в Марк 4 глава, Той използва земеделска почва (Марк 4:1-8), свещ (Марк 4:21-25) и семена (Марк 4:26-32).

Прочети ги. Разбираш ли ги? Е да, Исус обяснява притчата за почвите (Марк 4:13-20). А тези за свещта и семената? Тези истории изглеждат по-прости, отколкото са. Няма да ги разберем, ако не внимаваме.

А ние си имаме Библии! Никой от първоначалните слушатели на Исус не бил чувал тези притчи преди. Те не са били записани и човек не е можел да ги чете многократно, да проучи граматиката им и да ги свърже на спокойствие с други текстове от Писанията. Първите им слушатели са чували тези истории по веднъж. Ако не са внимавали, са пропускали царството. Доста скъпо невнимание.

Когато Исус обяснява на учениците си защо ги учи с притчи, Той цитира Исая 6:9-10 и казва, че прави това, за да може слушателите „с очи да гледат и да не виждат, с уши да слушат и да не разбират, за да не би да се обърнат и да им се простят греховете“ (Марк 4:12). Тук отново, трудно разбираемото обяснение на Исус илюстрира това, което иска да каже: ако не слушаме внимателно, ще пропуснем смисъла на това, което казва.

Наистина ли Бог говори с гатанки, за да не Го разбират? И да, и не. Исус разказва притчи, за да разкрие духовните тайни на Божието царство и наистина иска хората да разберат. Затова казва: „Който има уши да слуша, нека слуша“ и „Внимавайте“. Но начинът, по който разкрива истината поставя на изпитание духовната будност и искреност на слушателите. Тези, които слушат, за да разберат, наистина ще разберат. Но духовно изстиналите и разсеяните няма да разберат. На тях Исус не иска да даде царството. Притъпеното внимание издава духовно вцепенение, а това има своите сериозни последствия: тези хора се разминават с Божието царство.

Божиите пътища не се подразбират

Ако сте останали с впечатлението, че думите на Исус не се разбират от само себе си, впечатлението ви е правилно. Думите и действията на Исус съвпадат с думите и действията на Бог в Библията като цяло и има един текст, който най-добре описва това:

„Защото Моите мисли не са ваши мисли и вашите пътища не са Мои пътища – казва Господ. Както небесата са по-високи от земята, така Моите пътища са по-възвишени от вашите пътища и мислите Ми – от вашите мисли“. (Исая 55:8-9)

Виждал съм този пасаж или части от него в християнски мемове в интернет, календари и поздравителни картички, често на фона на някой красив вдъхновяващ пейзаж, море или небе. Но ако трябва да изберем някой наистина библейски фон за този текст, можем да сложим забраненото дърво в Едем; самия Сатана; ужасяващ потоп; Авраам, който жертва Исаак; Яков в дрехите на Исав; Израел пред морето, а зад тях египетската войска; ханаанската проститука Рахав в родословието на Месия; Давид, който се крие от Саул в някаква пещера; Еремия, който плаче за еврейските жени, които варят децата си; бебето Исус в животински ясли или вече порасналия Исус, пребит и разпънат на римски кръст.

Божиите пътища наистина не са като нашите пътища. Никой от нас не би написал историята на изкуплението така, както Бог я е написал. Самата история говори за Този, който я пише и за неговия замисъл.

И ако обърнем внимание, ще видим, че същата тази Личност и неговият замисъл прозират зад странния начин, по който Исус учителства за Божието царство с едни трудно разбираеми притчи. Никой от нас не би го направил по този начин.

Знаещи, задоволени и залисани

Ключовото правило, ако не искаме дисквалификация, е да внимаваме. Защото, както казва Исус, ако не внимаваме на това, което Бог казва, няма да разберем това, което Бог прави. А това невнимание ще ни струва твърде скъпо.

По Божий промисъл ние днес имаме едно предимство пред онези първоначални слушатели на Исус ние имаме авторитета на написаното Божие слово. Всъщност никога толкова много християни не са имали толкова широк достъп до Божието слово, колкото днес.

Това обаче не бива да ни приспива и не бива да вярваме, че щом Библията е толкова лесно достъпна и познаваме учението на Исус толкова отблизо, това означава, че вече сме застраховани срещу опасността, която е застрашавала слушателите от първи век. Може и да имаме по-ясна представа за Божието царство, отколкото тълпите, които са слушали притчите на Исус, но и ние сме застрашени от притъпяване на сетивата също колкото са били и хората в миналото (Евреи 5:11).

Никога християните не са били толкова богати и задоволени, колкото са днешните християни на Запад. Това предполага много изкушения и жестока опасност (1 Тимотей 6:9-10). Също така никога преди християните не са били обсипвани с толкова много и разнообразни забавления, колкото сме ние днес. Твърде знаещи, твърде заможни и твърде залисани е рецепта за притъпяване на слуха, което често се проявява в голяма компетентност относно смисъла на Исусовото учение, без то да се прилага на практика.

Някои напразно се утешават с мисълта, че лесно могат да обяснят на другите какво казва даден текст, когато самите те не го изпълняват и на практика животът ни се управлява от нашите плътски тревоги и желания, а не от заповедите и обещанията на Исус. Тази неосъзнатост може да се окаже по-опасна от това просто да не слушаш или да забравиш.

Внимавай истински

„Затова трябва особено да внимаваме в истината, която сме чули, за да не се отдалечим от нея“ (Евреи 2:1). Ако не внимаваме, може и да не усетим, когато се отдалечаваме. Може да се огледаме наоколо и когато видим много други унесени християни с притъпен усет, които говорят като Исус, но не живят като Исус, да сметнем, че всичко ни е наред. Единственият начин да се уверим, че внимаваме на това, което казва Исус, е като наистина изпълняваме думите Му (Йоан 14:15).

Християнският живот е живот на бдителност (Марк 13:37, Лука 21:36, Ефесяни 6:18, 1 Солунци 5:6, 1 Петрово 5:8). Християнинът живее с наострени уши (Марк 4:24, Лука 8:21, Йоан 10:27, Римляни 10:17, Евреи 3:7-8). Никой обаче не внимава на казваното от Исус инстинктивно. Трябва да възпитаме това у себе си и след това грижливо да го пазим. Също така няма формула за това как да внимаваме повече. Човек отглежда у себе си тази черта като я превръща в навик човек практикува и възпитава в себе си навиците на благодатта. Ние се учим да внимаваме като съзнателно се стараем да внимаваме. Духът ще ни помогне, ако поискаме от Отца да ни научи (Лука 11:9-10, Псалм 25:4).

Прочее, каквото и да ни струва това, трябва да слушаме внимателно. Защото логиката на Исусовите думи и действия често пъти не ни е присъща и днешният свят безмилостно разкъсва вниманието ни. А всичко зависи от това дали разбираме Исус.


* Оригинално заглавие: Distraction can cost you everything.

** Илюстрация: Агонията в градината, детайл, Рембранд, 111 x 83 mm, хартия, гравюра, ок. 1655-1659 (Rijksmuseum, Холандия)