Грег Морс
Някога случвало ли ви се е думите на приятел да ви съживят, защото са ви подействали като електрошок?**
Веднъж бях с приятел във фитнеса и му споделих, че ме няма никакъв в молитва, че прекарвам малко време насаме с Бога и че се чувствам пресъхнал. Той изслуша любезно жалките ми извинения и после изведнъж пусна щангите, обърна се към мен и ми каза: „Брат, обичам те, но това, което казваш, не мога да го приема. Хората търсят пример от теб. А ти трябва да търсиш пример от Христос. Друг вариант няма“.
Съжалявам, но това, което казваш, не мога да го приема!
Отначало се засегнах, после обаче ме изпълни благодарност и облекчение. Най-после ме застигна истината, която избягвах и Бог, от когото бягах. Той използва честния ми приятел, за да ме събуди от духовен сън.
Рани от приятел
Стане ли дума за приятели, първо се сещаме за тези, които са ни симпатични, на които и ние сме симпатични и които харесват това, което и ние харесваме. Мечтаем за приятели, които да ни насърчават, утешават и подкрепят, но кой от нас се моли за приятели, които не биха се посвенили да ни наранят?
Удари от приятел са искрени, а целувки от неприятел – изобилни (Притчи 27:6)
Истинските приятели обаче не са бабаити, които ни налагат с думи, за да докажат нещо или да се пишат победители. Те са нещо като спешна медицинска помощ и при нужда са готови да разкъсат нашите старателно обмислени извинения и да ни върнат към живота чрез електрошок. Те ни нараняват, за да оживеем.
Разбира се, приятелите са нещо повече от това, в крайна сметка ние не сме като кучето на Павлов, за да преживяваме всекидневно една и съща електрошокова процедура с истината. Но в един свят на политическа коректност и непоносимост към всякаква критика, подобни смели приятели вече почти не се срещат и почти никой не ги иска, дори и в църквата.
Безопасните приятели са опасни за нас грешните
Нужни са ни приятели, които с готовност биха ни настъпили по мазола, ако с тази привременна болка ни донесат дългосрочни духовни ползи.
Светът не се вълнува от вечната ни съдба. Светските ни приятели одобрително ще ни подвикват издире, дори когато стремглаво вървим към самоунищожение. Те препредават целувката на ласкателя, целувката на Дементора***. Те галят егото ни, казват ни това, което искаме, а не това, което трябва да чуем. Дори най-искрените и морални сред тях се отдалечават от Бога. Затова се нуждаем от повече християнски спътници – от Тяло, което да ни предпазва от корабокрушение. Няма как да стигнем до финалната линия индивидуално и трябва да помним също така, че залогът е вечността.
С други думи отдайте слава на Бога за раните от верни приятели, които ще ни предпазват от най-страшната рана. Те ни казват ясно: „Флиртуваш с ада!“, или: „Нямаш извинение за своята духовна леност!“ Хората, които ни задават трудни въпроси, които смазват шепнещия на рамото ни гущер, които са на страната на вечната ни душа независимо какви чувства бушуват в нас на момента, са наши истински приятели.
Намерете си такива приятели. Бъдете благодарни, ако ги имате. Подражавайте им. За вас те са това, което един приятел нарича Божията „благодат чрез другите“.
Какъв е бил Исус?
Исус нарича последователите си свои приятели (Йоан 15:14). Някои от нас може и да нямат много другари, но в Христос всички имаме най-добрия приятел, който дава смисъл на самата дума приятел. Ако обаче бяхме живели преди две хиляди години, може би нямаше да се радваме на Божия Син, колкото си представяме. Исус не се е свенил да нарани приятелите си, за да изцели душите им.
Той не изглежда нито съобразителен, нито тактичен. Той изобличава и последователите си, и фарисеите. Той не се страхува да казва неща, които ни засягат. Той не манипулира и не ласкае. Той нарича нещата с истинските им имена и казва истината за греха право в очите ни – винаги с любов и винаги вярно.
Невероятното е, че Исус също се оставя да бъде наранен заради приятелите си (Йоан 15:13).
Той никога не прави нещо само за да отбие номера. Той обича с думи и с дела. Той смъмря заспалите си ученици и веднъж нарича Петър „Сатана“, а след това се жертва за тях (Матей 16:23; 26:36–46; 27:24–56).
Исус е обичал учениците си с думи на утеха, насърчение и съживление, но също и с думи тежки. Всяка своя остра дума обаче Той подкрепя с доказателството на трите остри пирона и трънения венец, за да донесе вечна полза на приятелите си. Той ги наранява, за да им помогне. Той се оставя да бъде наранен заради тях, за да ги изцели (Исая 53:5).
Приятели като Исус
Трябва да благодарим на Бога, когато ни дава приятели като Исус и да се молим да ни изпрати повече като тях.
1. Молете се за приятели, които ни нараняват с любов.
Самите те може и да не го усещат винаги така, но те са за нас Божий дар. Душата ти има нужда от такива приятели. Моли се Бог да ти ги прати.
2. Молете се за приятели, които да ви назидават и изграждат.
Ние обаче не искаме някой просто да ни наранява, ние искаме да бъдем и назидани. Искаме някой да ни обича не просто с остри думи, но и да ни насърчи, да ни утвърди и да ни покаже делата си (1 Солунци 5:11; 1 Йоан 3:18).
3. Благодарете за приятелите, които ви обичат достатъчно, за да ви наранят.
Често онези, които казват истината с любов, се чувстват също толкова неловко, колкото и вие, които чувате истината. Те също могат да се притесняват, че няма да ги разберете и ще ги отхвърлите, така че когато се осмелят да ви говорят, бъдете благодарни, дори когато не го правят съвършено.
4. Станете уязвими.
Поемете инициативата и помолeте приятелите си честно да ви показват къде бъркате, като помните, че Христос също се е оставил да бъде наранен за нас и затова и ние можем да изтърпим рани. Той е нашата идентичност. Да кажем заедно с Давид:
Нека ме удари праведният – това е благост, и нека ме изобличи – това е най-добър елей, който главата ми няма да отхвърли… (Псалм 141:5)
5. Бъди приятелят, който наранява с любов.
В Посланието до евреите пише да се пазим от невярващи сърца, които ни отвеждат по течението далеч от живия Бог (Евреи 3:12). Как да устоим на това течение? Като „се увещаваме един друг всеки ден, докато все още е „днес“, така че никой да не бъде измамен от греха и да стане коравосърдечен“ (Евреи 3:13).
Днес е това „днес“. Кои са вярващите, които ти би увещал? Бъди смел и когато се удаде случай, кажи истината с любов (Ефесяни 4:15).
* Илюстрация: Христос мие нозете на учениците си, перо, кафяво мастило на хартия, ок. 1645-1650 г., Рембранд (1606-1669), Rijksmuseum, Амстердам.
** Оригинално заглавие Find a Friend to Wound You: https://www.desiringgod.org/articles/find-a-friend-to-wound-you
*** Препратка към персонаж от Хари Потър и затворника от Азкабан, който „изпива душата“ с целувка. Професор Лупин обяснява на Хари, че е възможно човек „да съществува без душа“, но само да съществува, без да бъде наистина жив (бел. прев.)