Майкъл Влах
Някои казват, че човек може да докаже почти всичко с примери от историята на църквата. В това има известна истина и затова трябва да внимаваме, когато използваме църковната история в подкрепа на убежденията си. Евангелските християни също често правилно отбелязват, че колкото и важна да е историята на църквата, нашите доктринални убеждения трябва да се изграждат преди всичко на основата на Писанието. Следователно правилният подход е да четем внимателно църковната история и да черпим поуки от нея, но да не забравяме, че Писанието има приоритет, когато става въпрос за верските ни убеждения.
Смятам все пак, че историята на църквата е полезна, когато става въпрос за спорния въпрос относно естеството на Хилядолетното царство, за което се говори в Откровение 20:1-10. На шест места в този пасаж апостол Йоан говори за царуване на Христос, което трае „хиляда години“. През цялата църковна история, християните са спорили какво е имал предвид Йоан под това хилядолетно царуване на Христос.
Премилениалистите казват, че това царуване ще бъде на земята след второто пришествие на Христос, но преди вечността. В такъв случай Милениумът се позиционира в бъдещето спрямо нас. Амилениалистите обаче казват, че Милениумът е духовното царуване на Христос в настоящата епоха и се простира между двете пришествия на Исус. В такъв случай, Хилядолетното царство не е в бъдещето, а е термин, който описва сегашното царуване на Исус.
Как прочее би могла да ни помогне църковната история по спорния въпрос за Милениума? Тя може да ни бъде от полза, ако разгледаме какви убеждения са имали относно Хилядолетното царство хората, които са имали някаква връзка с апостол Йоан, който и написва Откровение 20:1-10. Тя може да ни помогне също, като проверим в какво са вярвали тези, които са живели в близост до Мала Азия, където апостол Йоан прекарва последните си дни. Идеята е следната – ние смятаме за вероятно хората, които са били близки с Йоан, да са разбирали правилно какво е имал предвид самият той, когато говори за Хилядолетното царство.
Нека първо разгледаме двама души, които са имали някаква историческа връзка с Йоан – Папий и Ириней. Папий (60–130 г.) е епископ на Йерапол във Фригия, Мала Азия. Той е съвременник на Поликарп, който е бил ученик на апостол Йоан.
Според Мартин Ердман, Папий „е приемник на една хилиастична [премилениална] традиция, чиито корени са в Палестина“ (Спорът за Милениума в ранната църква, стр. 107). Папий се придържа към устните предания на апостолите и апостолските мъже и това е документирано и от Ириней, и от Евсевий.
Евсевий посочва, че Папий е получил „доктрини на вярата“ от „сподвижниците“ на дванадесетте апостоли (История на църквата, III.39.2.) Той допълва също следното: „Струва си да отбележим, че Папий споменава два пъти Йоан. Първо във връзка с Петър, Яков и Матей и останалите апостоли, където очевидно има предвид евангелист Йоан“ (пак там).
Следователно Папий смята себе си за приемник на ученията на апостолите. Както отбелязва Евсевий : „А Папий, за когото сега говорим, твърди, че е получил словата на апостолите от онези, които са ги следвали“ (пак там, 39.7). Ириней също нарича Папий „един от слушателите на Йоан“ (Срещу ересите, V.33.4). Изглежда, че Папий е бил доста близък с апостолите и в частност с Йоан.
Но имал ли е той някакво определено мнение за Хилядолетното царство? Да, Папий е бил премилениалист. Евсевий отбелязва, че Папий е изповядвал неща, които „е наследил от неписани предания“ и „от словата на Спасителя“. Сред тези неща е убеждението му, „че ще има Хилядолетно царство след възкресението на мъртвите, когато царството на Христос ще бъде установено в осезаем вид на тази земя“ (История на църквата, 39.11–12).
Тоест Папий е бил християнин, който е бил близък с апостол Йоан и е вярвал, че Христовото царство предстои в бъдещето и на земята.
Ириней (ок.130 г. – ок. 202 г.) е роден в Мала Азия и по-късно става епископ на Лион. Като млад той се учи от Поликарп, за когото се твърди, че е имал личен досег с Йоан и други апостоли. Ириней не е бил толкова пряко свързан с Йоан, както е бил Папий, но историческата му връзка посредством Поликарп не е за пренебрегване. Ириней е познавал хора, които са познавали апостол Йоан.
Също като Папий, Ириней е бил твърдо убеден премилениалист. Всъщност премилениализмът е бил основното му оръжие в битката му срещу гностицизма и присъщия за него небиблейски дуализъм между материята и духа. Ириней използва премилениализма и идеята за земно царство в борбата си с гностическия възглед, че материята е зло и че Бог не се интересува от изкуплението на земята. Ердман посочва, че „книгата Adversus Haereses (Против ересите) е един от най-важните източници с обяснения на Хилядолетното царство в предникейската литература“ (Erdman, 109).
Така че в лицето на Папий и Ириней имаме двама души с историческа връзка с апостол Йоан, които застават зад премилениализма. Възможно ли е те просто да са бъркали относно Милениума? Има ли вероятност те да са разбрали Йоан погрешно? Едва ли. По-вероятно е те да са се придържали към премилениализма, понеже самият Йоан е бил премилениалист.
Другият исторически фактор, който трябва да имаме предвид, е, че тези, които са били в географска близост с Йоан, също са вярвали премилениално. Йоан прекарва старините си в Ефес, в Мала Азия. Книгата Откровение също е отправена до седем църкви в Мала Азия. Следователно не е без значение, че премилениалният възглед е бил широко разпространен в този регион.
Ердман нарича премилениализма в Мала Азия през втори век „азийски хилиазъм“. Той отбелязва, че „решаващият авторитет зад азийския хилиазъм е Йоан, от когото старейшините твърдят, че били получили това знание. Нещо повече, Йоан, както заявява отново Папий, посочва като източник на учението за Хилядолетното царство самия Христос“ (Erdman, 111). С азийския хилиазъм са свързани и лица като Тертулиан, Комодиан и Лактанций.
В действителност доктрината на премилениализма в ранната църква е била толкова широко разпространена, че Филип Шаф заявява:
Най-впечатляващата черта в есхатологията от предникейската епоха е очевидният хилиазъм или вярата в Хилядолетно царство, тоест във видимото и славно царуване на Христос на земята заедно с възкръсналите светии в продължение на хиляда години, преди общото възкресение и съд. Това не е било църковно учение, заложено в символ верую или в религиозен текст, а широко разпространено мнение на видни учители като Варнава, Папий, Юстин мъченик, Ириней, Тертулиан, Методий и Лактанций. (История на християнската църква, 2:614.)
Ако апостол Йоан съзнателно е изповядвал премилениализма, изглежда естествено да приемем, че хората, които са го познавали или са били близки с него, също са били премилениалисти. И ако апостол Йоан е живял в Мала Азия, изглежда вероятно християните от географския район, в който той е бил авторитет, да са изповядвали възгледи, подобни на Йоановите спрямо Хилядолетното царство. Предвид тези фактори, църковната история свидетелства убедително в полза на премилениалната позиция.
От друга страна, ако амилениализмът или постмилениализмът са правилни позиции, се налага да повярваме, че хората, които са били близки с Йоан, лично или географски, са имали ужасно погрешно мнение по въпроса за Хилядолетното царство. Според нас това е малко вероятно.
В заключение можем да кажем, че конкретен възглед относно Хилдолетното царство не може да почива единствено на казаното от някои християни в ранната църква. Писанието, а не църковната история, определя дали даден богословски възглед е правилен или не. Струва ни се обаче, че историческият аргумент е на страната на премилениализма, тъй като хората, които са били близки с Йоан, са имали премилениални възгледи и премилениализмът е бил преобладаващият възглед сред църквите в Мала Азия и в Църквата като цяло през втори век.
* Оригинално заглавие: The Early Witness to Premillenialism.
** Илюстрация: Учениците Йоан и Петър тичат на гроба, 1898 г., Йожен Бюрнан, масло на канава, 81 x 141 cm, Музей д’Орсе, Париж.