Николай Бояджиев
Фигурите на шахматната дъска не се местят сами. Някой играе с тях. Движенията по дъската зависят от ходовете на играчи, които не са на дъската.
Преди около 2565 години Кир, царят на Персия, издава указ, с който дава свобода на евреите. Това се случва сравнително скоро след появата на небесни ангели на територията на днешен Иран[i]. Един от тях, Гавраил, описва пред пророк Данаил, че е изпратен с ценно послание за далечното бъдеще[ii], но не е могъл да му предаде откровението за бъдещето на Израил преди да се пребори с „княза на Персия“, тоест с някакъв противник по мярката на Гавраил и Михаил[iii], някакъв ангел-демон, който владее над тази територия и който е пречел на Гавраил да стигне до Данаил очевидно осъзнавайки колко ценно е посланието, което Данаил ще получи. Когато Гавраил споменава, че не би успял без помощта на Михаил, той го нарича „вашият Михаил“. Тоест Михаил е ангелът-пазител-помощник на евреите.
Временното надмощие на Гавраил и Михаил над „княза на Персия“ отваря врата 1. за безценно откровение за последните изпитания и изкуплението на Израил в свършека на настоящата епоха[iv], като по-късно самият Месия цитира това пророчество[v], и 2. за непосредствено благотворно влияние върху царя на Персия, в съвършено съгласие с пророчеството на Исая 200 години преди това[vi], което води до освобождението на евреите и завръщането им в Обещаната земя след 70 години плен, точно както е предсказал Еремия[vii].
Оттогава дяволът мрази Персия. Кой обича бойното поле на изгубена битка? Кой обича спомена и мястото на решителен пробив на противника? Дяволът получава своя временен реванш. Както казва и Гавраил после „идва князът на Гърция“[viii] – персите са победени и унижени от Александър Велики. Установената от персите като цяло толерантна политика към отделните етноси и религии е заместена от падналата гръцка култура, която и до днес нашият свят въздига и почита, с нейния пантеон от хедонистични богове и необуздано насилие. Някой ще каже, че обобщавам тенденциозно? Нека оставим историята да говори.
В последвалото пророчество от Гавраил за хода и изхода на историята[ix] един от наследниците на Александър – Антиох IV Епифан[x] – става най-известният и въздействащ предобраз на Антихрист[xi]. Той осквернява Храма в Ерусалим през 165 г. пр. Хр. като коли на олтара свиня и оплисква всичко наоколо с кръвта ѝ. Избива и хиляди евреи. Гавраил излиза прав, „князът на Гърция“ наистина „идва“ и действията му напомнят тези на „княза на Персия“[xii], „княза на Русия“[xiii], „княза на нацистка Германия“ в опита на всички тези ангели-демони да унищожат евреите.
Но защо Бог допуска това да се случи с Персия? Персия на Кир? Персия, която спасява и освобождава евреите от Вавилон? Персия, която, след благотворната намеса на Гавраил и Михаил, се слави с толерантността си към етноси и религии?
Превъртаме лентата бързо напред – годината е 1943. В Европа е в ход индустриалното избиване на древния еврейски народ. Малка България обаче спасява всичките си евреи. Ние знаем това. Това, за което никой не говори, е че зад завесата на видимото вероятно отново воюва Михаил, „техният княз“[xiv]. Какво обаче получава България след 1944 г.? Получава „княза на Русия“. Русия, която се смята за Третия Рим, за нация-месия, която носи „спасение на света“[xv]. България получава военна окупация по-страшна от тази на всички други страни в източна Европа. Избит е цветът на нацията ни. България е съсипана, ограбена многократно, бита и убивана в лагери. И това сякаш не е свършило до днес.
Но защо България? Защо Борис III умира в годината на спасяването на българските евреи? Защо окупация и смърт за България, която спасява евреите си? Къде остава „ще благословя тези, които те благославят“[xvi]? Защо България бива въвлечена в анти-израелската политика на СССР в продължение на 45 години? Защо ставаме терен за подготовка и продаваме оръжие на терористите от ООП и целия Близък изток?
Защото дяволът никога не забравя кой застава на страната на евреите. Семейството на Кори Тен Буум добре е разбирало това, трябва да го разберем и ние. Симон Киринеец вероятно едва по-късно е осъзнал каква чест му е била оказана да поноси поне малко кръста на Месия[xvii].
До 1979 г. Иран е приятел на Израел в Близкия изток, тогава дяволът се решава на своя „шиитски гамбит“ – Иран е погълнат от шиитския ислям и, както у нас с комунизма, ислямът препрограмира цялото общество[xviii]. Дяволът има дълга памет, за него 2500 години не са много. Персия плаща цената за хилядолетното си приятелство с Израил.
Библията обаче ни казва как ще свърши историята. Приятелите на еврейския народ печелят, а враговете им губят. България и Персия ще имат чудесно и невъобразимо бъдеще. Но трябва да работим за това, трябва да говорим за тази перспектива върху историята. Трябва да сме готови за още изпитания. Църквата е добра в управлението на непосредствените си нужди, но няма общия поглед на пророците и апостолите, към който ни приканват Писанията. Иран гори, защото дяволът ги мрази и не желае да ги изпусне, както в древните дни. Персите страдат от същите бесове, от които и ние пострадахме, само етикетите са различни. Който има очи да гледа, нека гледа!
Дяволът никога не забравя кой застава на страната на евреите. Но и Бог не забравя! Един ден Битие 12.3 ще се изпълни дословно и славно! България и Иран ще намерят своето достойно място при пренареждането на нациите в Милениума[xix].
МАРАНАТА!
[i] Данаил говори с архангел Гавраил през 550 и 538 г. пр. Хр. (Данаил 8.1; 9.1)
[ii] Данаил 10.11, 14, 20-21
[iii] Данаил 10.21
[iv] Пророчеството в Данаил 11
[v] Матей 24.15
[vi] Исая 44.28
[vii] Еремия 29.10
[viii] Данаил 10.20
[ix] Данаил 11
[x] Αντίοχος Επιφανής (215-164 г. пр. Хр.). Титлата му означава „Бог в плът“.
[xi] Сред невероятния избор от тирани, Гавраил избира да онагледи духа на Антихрист в наследник на Александър. Пророчеството в Данаил 11 съдържа множество детайли, част от които отговарят на действията на Антиох Епифан, но друга голяма част не отговарят и очакват своето окончателно изпълнение в последния Антихрист.
[xii] Естир 3.5,6
[xiii] Погромите над еврейското население в царска Русия през 19 в. се случват на територията на днешна Украйна, но техните корени са в руската политика спрямо наскоро придобитите огромни маси еврейско население, които дотогава живеят над 400 години в мир на територията на разделената между Русия и Прусия през 1772 г. Полско-литовска уния.
[xiv] А може би и на Гавраил? Главният равин на България, Даниел Цион, получава трогателно откровение от Бога за бъдещето и , което напомня по дух древните пророци и което той връчва на канцеларията на Борис III и на неговите министри (Вж. „Пет години под фашистки гнет“, издателство Одолам)
[xv] В официалния руски религиозен и политически дискурс Русия се представя като katechon – политико-религиозният цивилизационен субект, „въздържащ“ (2 Сол. 2:6,7) появата на Антихрист, който вече е победил на Запад благодарение на юдео-масонството (вж. повече тук). Този мироглед има своите вариации в миналото, включително чрез болшевишката убеденост, че комунизмът носи спасение на света, като негов главен носител е болшевишка Русия.
[xvi] Битие 12.3
[xvii] Лука 23.26
[xviii] Шиитският антисемитизъм е успешно подхранен и хибридизиран с руско-болшевишката окупация на северен Иран през Втората световна война.
[xix] Псалм 87.4-6; Матей 25.32,33; Захария 14.17; Откровение 21.24
Илюстрация: Данъчна марка от династията Каджар, детайл, началото на ХХ в.