Езици

„А Пилат написа и надпис, който постави над Него на кръста. А написаното беше: Исус Назарянинът, Юдейският Цар. Този надпис прочетоха мнозина от юдеите, защото мястото, където разпънаха Исус, беше близо до града; а написаното беше на еврейски, на латински и на гръцки.” Йоан 19:19,20

Аз не знам еврейски, не знам латински и не знам гръцки. И не само не го считам за недостатък, безразличен съм. Това обаче не е кокетството на простака.

Живото Слово било разпънато под надпис на три езика, станали после по ирония догматични и обявени за единствено способни да носят божественото откровение езици. Иронията продължава и с приемането на славянския като, видите ли, способен и той да бъде носител на истината — не настъпва промяна във възгледа за свети и несвети езици. Просто наборът нараства. На Бог му е посочено на какви езици да говори. Вавилон ли? Сега ще видиш Ти един Вавилон… Бог бива регулиран, след като е етикетиран на Голгота. Хората прочели на три езика, че това бил юдейският цар. И? Естествено надписът бил за подигравка, но подигравката се обърнала срещу тези, които го били написали, понеже бил самата истина. С други думи, владеещият трите езика Пилат или съответният писар, владеейки ги и дори изписвайки самата истина на три езика, не я разпознава. Естествено може да се възрази, че има хора, които владеят и трите езика, но познават и истината. Между двете обаче няма пряка връзка. Апостолите са били неграмотни, без един, който изповядва, че образоваността му не го е довела до истината. Образоваността му в Закона на староеврейски, за да бъдем точни.

А между познаването на истината и образоваността няма пряка връзка, понеже живеем в Нов Завет. Днес, носителят на истината не е камък, не е хартията и не е дори самият език. Новият Завет заявява, че Бог записва истината си на човешки сърца. Прави го с Духа си. После изпраща тези сърца като свои писма до други хора, избрани, които прочитат тези писма-сърца и на свой ред стават живи носители на истината (2 Кор. 3:2,3).

През това време някой грижовно заучава падежи или изписва буквата ламед, чете гръцки библейски лексикон, убеден, че в това има висока добавена духовна стойност. И днес мнозина мислят, че някаква замъглена от преводите истина може да се разбере, научи и преживее единствено с разбиране на оригиналните текстове на откровението. Някакъв вид вулгарен гностицизъм — гледай сега, ще ти обясня какво значи това, ти не го разбираш, обаче аз знам гръцки и мене питай! Бог бива обвързан с някакъв носител, който няма духовна стойност сам по себе си. Това Бог не приема! Бог решава в Новия Завет да не бъде като в Стария — вече никой не бива да бърка опаковката със съдържанието. Макар дори и според старозаветния Еремия (8:8) да е възможно самият Закон да бъде превърнат в чиста лъжа от перото на книжниците, този съвет не никой не чува — белег за вездесъщото желание на човека (несъзнателно, но показателно!) да си обясни Бога, а не да бъде уловен от Него. Понеже именно това е, което Той иска — да те улови и да общува с теб в Духа, „без говорене, без думи, без да се чуе гласът им, тяхната вест е излязла по цялата земя и думите им — до краищата на вселената” (Пс.19:3,4). В действителност на онези, които се прехласват пред староеврейския или старогръцкия бих казал, че няма носител, който да ти открие Бог, освен Светият Дух, т.е. пак самият Той, лично, в сърцето ти, посредством невъобразимия брой вероятни житейски ситуации, в които да ти нашепва как Той би реагирал, кое би стоплило сърцето му, какво би нахранило духа на ближния ти. И тези преживявания са океан, те са толкова „огромни”, че умът не съумява да ги запомни, обгърне, сублимира до 2+2, за да възпроизведе после усещането едновременно за съкрушеност и благодарност, за докосване до Съвършено Другия или до Съвършения Друг. Не, с ума не става, Бог дори не иска да става. Той иска да остави златен прашец от Себе Си в сърцето ти, където именно казва и Павел, Бог пише своите думи. На какъв език, с колко падежи, с какви полисемични думи? Това са смешни въпроси, разбира се, за онези, които разбират за какво говоря. Човешкият език, колкото и да ни отличава от животните, е самият той страшно белязан от падението ни. Като всяко нещо. Нима не помним, че всичко, до което се докосва прокаженият става нечисто?

И все пак Бог ползва език, за да ни обясни, ще каже някой. Бог обаче не разчита на езика и не кодира в него своите тайни. Странно как има хора, вярващи в тази християнска кабала. Христос казва на Синедриона: „Аз говорих открито на света, винаги поучавах в синагогите и в храма, където всички юдеи се събират и нищо не съм говорил скришом” — защо днес би постъпвал различно?

Има ли други две професии, освен тези на лекаря и на преводача, които да се занимават толкова пряко с последствията от две проклятия — това от Градината и това от Вавилон? Благородна задача и благодарение Богу, често успешна. Но проклятията не могат да бъдат превъзмогнати окончателно освен от Духа. Той дава здраве на тялото и душата ни, а и Той ще възкреси това тяло след смъртта. Как? Тайна! Може би искаш с уравнение да ти се представи?! Духът е и който пише на сърцата ни по начин, който позволява на други хора да четат в нас (и ние в тях). Как? Друга тайна…

„Така нека всеки човек ни смята за Христови служители и настойници на Божиите тайни” (1 Кор. 4:1)

Учителят и пастирът се очаква да разбират как става това записване на тайни в сърцата, последващото им разчитане и разпространението на истината, чрез сърца-писма. Една от най-страхотните заблуди е да забравим, че нашият Бог е Дух. Любимо занимание на херувима, който хвърля сянка (Езек. 28:16) е да хвърля сянка точно върху тази истина.

Този текст прочетоха неколцина, а той беше написан на български.

 


* Илюстрация: Вавилонската кула, ок. 1563 г., масло на дъска (60 x 74,5 cm), Питър Брьогел Старият (1525–1569), Museum Boymans-van Beuningen, Ротердам