Днес ще прочета един-два текста, които всички ние…
– Добре знаем! (смях)
Да, добре знаем. И така първо четем в Матей 9:
Тогава Той влезе в една ладия, премина и дойде в своя си град. И, ето, донесоха при Него един паралитик, сложен на постелка; и Исус като видя вярата им, рече на паралитика: ‘Дерзай, синко; прощават ти се греховете’. И, ето, някои от книжниците си казаха: ‘Този богохулства’. А Исус, като узна помислите им, рече: ‘Защо мислите зло в сърцата си? Защото кое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи? Но, за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава греховете (тогава каза на паралитика): Стани, вдигни си постелката и иди у дома си’. И той стана и отиде у дома си. А множествата, като видяха това, страх ги обзе и прославиха Бога, който бе дал такава власт на човеците.
Исус излекува един парализиран човек, но текстът ни казва, че Той видял вярата на тези хора. На кои хора? По-добре ще разберем това, като прочетем паралелния текст в Лука 5:
И през един от тия дни, когато Той поучаваше, там седяха фарисеи и законоучители, надошли от всяко село на Галилея, Юдея и Ерусалим; и сила от Господа бе с Него да изцелява. И ето мъже, които носеха на постелка един болен човек, който беше паралитик; и опитаха се да го внесат вътре и да го сложат пред Него. Но понеже не намериха откъде да го внесат вътре, поради народа, качиха се на покрива, и през керемидите го спуснаха с постелката по средата пред Исус. И Той като видя вярата им, рече: ‘Човече прощават ти се греховете’. Тогава книжниците и фарисеите почнаха да се препират, казвайки: ‘Кой е тоя, който богохулства? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?’. Но Исус, като видя разискванията им, каза им в отговор: ‘Защо разисквате в сърцата си? Кое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи? Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (рече на паралитика): Казвам ти: Стани, дигни постелката си, и иди у дома си’. И на часа той стана пред тях, дигна това, на което лежеше, и отиде у дома си, като славеше Бога.
От този текст разбираме, че става дума за вярата на мъжете, които са носели паралитика. Обърнете внимание обаче, че дори и в Лука да намираме по-точен разказ за чия вяра става дума, все пак и в двата текста Словото на Бога не пропуска да ни каже: „И Той, като видя вярата им,…“. Искам да запомните тези текстове – Матей 9 и Лука 5. Следващия път, когато срещнете общоприетото и сякаш неподлежащо на коментар мнение, че видиш ли, вярата „е нещо интимно, то не се вижда, за него не се говори, то е нещо лично-персонално“ и т.н. спомнете си, че в действителност Словото ни казва, че Исус ВИДЯ вярата им. Искам да кажа, че когато преживяваш среща с Христос, няма начин това да не излезе навън, да не проличи. Но ако речете, че това си е мое мнение, то поне текстовете в Матей 9 и Лука 5 не са мое мнение. Там пише, че Исус ВИДЯ вярата им. Аз вярвам по този начин. Аз вярвам, че вярата, когато я има, се вижда.
Само си представете картинката – „там седяха фарисеи и законоучители, надошли от всяко село на Галилея, Юдея и Ерусалим; и сила от Господа бе с Него да изцелява“ – мисля, че моментът е бил политически и стратегически. В смисъл, че именно водачите на Израел са стояли и слушали учението на Исус – ако спечелиш тях, печелиш целия народ. Седят те, слушат и гледат чудеса. И в тази, как да я нарека, църковна – не е, и религиозна не бих казал, но наистина божествена обстановка, някъде встрани, където тълпата оредява, четирима носят един свой приятел и се чудят как да го занесат до Исус. Накрая се промъкват отзад, потни и уморени качват носилката на покрива, развалят покрива и го спускат пред Исус. И Той „видя вярата им“.
Не знам какво мислите, но аз не разбирам, защо това е било нужно. В смисъл – защо е било нужно да постъпят така? Не можеше ли тълпата просто да направи място, да отстъпи, като вижда, че има носилка с болен? А законоучителите и фарисеите не видяха вярата на тези хора, но пък не пропуснаха да чуят „богохулството“ на Исус. Не мога да се отърва от усещането, че всички онези хора събрани там, слушащи учението на Исус от неговите собствени уста, с неговия глас, изказано най-вече с Неговия Дух… не знам, малко безчувствени ми изглеждат, някак неадекватни. Защо не се отдръпват? Защо пречат? Нали слушаха именно учението за състраданието, за прошката, за любовта ? Не ме разбирайте неправилно – те не са пречели нарочно, те някак си са пречели въпреки себе си. Те не са пречели съзнателно. Просто… така се получи.
Сега искам да ви прочета един друг известен текст пак в Лука.
След това Исус влезе в Ерихон, и минаваше през града. И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат, искаше да види кой е Исус, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст. И завтече се напред и се покачи на една черница, за да го види; понеже през оня път щеше да мине. Исус като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: ‘Закхей, слизай бързо, защото днес трябва да отседна в дома ти’. И той побърза да слезе, и прие го с радост. И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: ‘При грешен човек отседна’. А Закхей стана и рече на Господа: ‘Господи, ето сега давам половината от имота си на сиромасите и ако някак съм ограбил някого, връщам му четирикратно’. И Исус му рече: ‘Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син. Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото’.
Тук се говори за началника (!) на данъчните и на митничарите в град Ерихон. Словото ни казва кратко – „и богат“. Има си хас! Естествено! Но и презиран. Вижте реакцията на думите на Исус – „Пророк ли? Месия ли? Дойде и право при Закхей!?? Ти на това какво му викаш?“. Въпросът е, че според мен Закхей, колкото и богат да е бил, нещо му е липсвало. И това не е било одобрението на хората. Заемащите такива длъжности обикновено не ги е грижа много-много какво разправят за тях. И все пак, нещо го е подтиквало този Закхей да отиде да ВИДИ този Исус, за когото вече бил СЛУШАЛ. И естествено отива натам, накъдето и тълпата отива. И само гърбове. Никой не му прави място. Той обаче и не очаква друго, знае че няма да го пуснат. Този път хората пречат съзнателно. Та това е Закхей. И аз, и ти не бихме го пуснали да види Исус. Той обаче не се предава, отива напред, качва се на една черница и чака там да мине Исус и кортежа от народ… и в този момент се случва невероятното, онова съдбовно събитие, което остава в историята, в Книгата, остава за нас, онова, което променя живота на Закхей завинаги. Исус спира. И всички спират. Той вдига глава нагоре. И всички вдигат глава нагоре. После казва „Слизай бързо, че ТРЯБВА да отседна тази вечер у вас“ ………. чувате ли сърцето на Закхей? А дишането му? Или не долавяте такова? А очите му? Премрежени, трескави!? Тълпата е смаяна и скандализирана (за кой ли път). Въпросът е, че Исус е точно такъв – „Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото“. Погиналото! Това, на което хората не възлагат надежда вече. Отхвърленото и мъртвото. Исус дойде за него – за онова, което среща гърбовете на хората. Но Исус е знаел! Той е знаел къде е Закхей. Той е чувал ударите на сърцето му, знаел е къде се намира. Исус е имал график: Ерихон – престой у Закхей!
Мисля, че ако ТИ искаш да ВИДИШ Исус, ти си в Неговия график независимо какъв си.
Искам да ви напомня и историята на жената болна от несекващо кръвотечение (Лука 8:43–45). Тя се крие. Тя няма право да бъде там, сред хората. Защото според Закона, тя е нечиста и всеки, до когото се допре става нечист. В едно общество, обзето от идеята за ритуална чистота, това е бил сериозен грях, и ако я разпознаят рискува много. Но… тя не е имала какво да губи. Тя умираше. Затова тайно се приближава отзад, с вярата, че само ако СЕ ДОКОСНЕ до Исус, ще оздравее. И става! Тя оздравява на мига и разбира това с абсолютна сигурност в тялото и в душата си. В този момент обаче, Исус се спира и пита: „Кой се допря до мен?“ (като че ли не е знаел!?). На което апостолите отвръщат, че въпросът е неуместен, понеже не могат да се преброят всички, които го бутат, настъпват, пипат. Той казва: „Не! Някой се допря до Мен, защото Аз усетих, че сила излезе от Мен!“… сила излязла от Него, не когато десетки се допирали преди това, а когато ЕДНА се допряла… С ВЯРА! И СИЛА ИЗЛЕЗЕ!!!
Във всички тези истории виждаме решителността на тези, които вярват. Виждаме един парализиран и неговите приятели, един душевно неудовлетворен, търсещ човек, една болна жена. И в трите истории, онези, които са около Исус – хората, обществото, дори религиозните лидери, не помагат с нищо на тези нещастници. Дори напротив, понякога пречат без да искат, друг път го правят нарочно, трети път общоприетото в обществото не ти позволява да стигнеш до Исус.
Въпросът е, че на Исус нищо не може да попречи да стигне до теб, ако ТИ искаш. И също така въпросът е, че НА ТЕБ нищо и никой не може да ти попречи, ако ТИ ИСКАШ да стигнеш до Исус.
Нека Той види вярата ти…
* Илюстрация: Jesus and Zacchaeus, масло (61 x 73cm), Соичи Уатанабе, Saitama, Япония