Колко скоро?

„Реджи, размених няколко мейла с моя пастор и изглежда, че основното му възражение е „внезапното и неочаквано пришествие на Христос“. За мен точно този текст изглежда, че „противоречи“ на нашето виждане. Макар да е възможно тези думи да са били изречени само към онези ученици, т.е. да не ги занимава възстановяването на царството, защото има по-непосредствени задачи.

„И рече им: „Не се пада на вас да знаете времето или часа, които Отец е определил чрез своята власт…“ (Деяния 1:7).

Държа да чуя какво мислиш…“.

₪

Аз мисля, че съвременният дебат по въпроса за грабването силно преиначава контекста и първоначалните намерения на Христос зад този пасаж¹.

Не само, че Деяния 1:6-7 не подкрепя идеята за неочаквано и внезапно пришествие на Христос, а напротив – Господ лично поправя тази грешна презумпция.

Нека разгледаме няколко неща.

Учениците, които задават този въпрос на Исус точно преди възнесението Му или не са присъствали, когато Той говори пророчески на Елеонския хълм, или са забравили какво им е казал. Само няколко дни преди това Исус казва на учениците си, че „краят“ ще бъде предшестван от небивала скръб, чието начало е ознаменувано от издигането на мерзостта на запустението, за която говори пророк Данаил (Матей 24:15-16,21). Преди да дойде свършекът обаче, благата вест трябва да се проповядва на всичките народи (Матей 24:14).

Когато учениците задават въпроса в Деяния 1:6, все още не им е разкрита тайната, че Месия ще се яви на Израел два пъти (Деяния 3:18-21; Римляни 16:25-26; I Петрово 1:11-12). Те не са знаели, че възкръсналият Исус тепърва ще се възнесе до десницата на Отец и че ще остане там до завръщането си (Деяния 3:21). Дори, когато Го чували да казва, че „си отива“ не са предполагали, че това ще стане чрез смърт, възкресение и възнесение.

За да разберем объркването им, не бива да забравяме, че евреите от I век са били най-силно смутени от факта, че въобще е възможно месианското изкупление да настъпи преди и отделно от спасението на самия Израел като народ. Еврейската апокалиптична литература от онова време свидетелства, че мнозина са очаквали изкуплението да дойде след небивала скръб или т. нар. „родилни болки на Сион“ (срв. Исая 66:7-8, Еремия 30:6-7; Михей 5:3 с Данаил 12:1), но никой не е предполагал, че преди това Месия ще бъде убит, ще възкръсне и ще дойде отново. Това е било най-грижливо пазена тайна, която озадачава и препъва Израел. Тя е напълно разкрита едва с изливането на Светия Дух на Петдесятница (I Петрово 1:11-12).

Исус е знаел, че пъзелът скоро ще се нареди със силата на Светия Дух на Петдесятница – „не след много дни“ (Деяния 1:5). Тогава всичко се изяснява (Деяния 3:18-21). Но точно за онези ученици, в онзи конкретен момент в Деяния 1:6-7, времето за разнасяне на благата вест по целия свят било вече настъпило. Това била тяхната непосредствена задача.

По-късно, когато Павел поправя презумпцията за неочаквано и внезапно пришествие, той изрично подчертава, че ще има конкретни и ясни белези, които ще оповестят приближаването на Господния ден (Матей 24:14-15, IIСолунци 2:3-4). Следователно би било голяма грешка да разбираме репликата на Исус като отмятане от ударението, което самият Той поставя малко по-рано върху необходимостта да се четат и разбират пророчествата в книга Данаил („който чете нека разбира“ – Матей 24:15). Исус е знаел, че когато настъпи моментът, това знание ще се окаже жизнено необходимо за мнозина (Матей 24:16,21; Откровение 12:6,14; 13:5,15-17).

Т.е. може ли този пасаж (Деяния 1:7) да се използва в подкрепа на тезата, че според Исус никой и по никое време не може да знае „времето“? Дори претрибулационистите² отговарят на това отрицателно. Те са съгласни, че към даден момент светиите със сигурност ще знаят, че „краят“ (т.е. възкресението и избавлението на Израел) ще настъпи около три години и половина след издигането на мерзостта на запустението (Данаил 9:27; 12:11; Откровение 11:2).

Но въпросът за „времето или часа“ е без значение за вярващите, които ще бъдат грабнати, според тях неочаквано и внезапно, преди да настъпят въпросните времена. Т.е. само вярващите по време на голямата скръб (които, според тях, са хора, които се обръщат към Бога след грабването на Църквата) със сигурност ще знаят „времето“, щом видят белезите, които оповестяват началото на голямата скръб. Това мислят претрибулационистите за отговора на Исус в Деяния 1:7 и за това дали някой може да знае момента на грабването и началото на Господния Ден (т.е. „времето или часа“; I Солунци 5:1-2).

В случая обаче, Исус не коментира някакво неочаквано и внезапно грабване, а възстановяването на царството на Израел. Той казва, че за учениците му е скрито не времето на грабването, а това кога ще се възстанови царството, просто защото на въпроса дали то ще бъде възстановено сега (т.е. наистина непосредствено) не може да се отговори утвърдително преди да са се появили ясно белезите, които съпътстват наближаването му.

Тъй като благата вест е трябвало да достигне първо до всичките народи, за учениците е било невъзможно реалистично да очакват някакво неочаквано и внезапно грабване в ранните години на Църквата преди гонението в Ерусалим (Деяния 8:1), преди обръщането на Павел и преди началото на мисиите сред езичниците. И друго – при положение че последните седем години започват, когато Антихрист сключва измамлив мир (Данаил 8:25, 9:27, 11:23) с един наскоро завърнал се в земята си народ (Еремия 30:3; Езекиил 38:8; Софония 2:1-2³; Данаил 12:1), как е възможно да се твърди, че винаги е съществувала възможността грабването да настъпи „неочаквано и внезапно“ дори по време на вековното изгнание на евреите?

Даже претрибулационистите приемат, че между 70 г. и 1948 г. не е било възможно да започнат последните седем години! Това е и причината учението за някакво неочаквано и внезапно грабване да звучи неиздържано за всички, които смятат, че е необходимо да се изпълнят всички пророчества.

Както писах и другаде⁴, въпросът за неочакваното и внезапно грабване и пришествие получава най-задоволителен отговор, ако разгледаме Господния Ден. Има едно широко разпространено схващане, което обаче Писанията не подкрепят, според което щом Господният Ден идва като крадец нощем, той трябва да настъпи тайно и без предизвествие. Павел обаче казва, че този ден няма да изненада вярващите, както крадец, който идва внезапно и без предупреждение, а напротив – вярващите ще внимават и ще разпознаят белезите, които задължително ще предхождат този ден (I Солунци 5:4-6; II Солунци 2:3-4; Матей 24:15, Данаил 11:21-45).

„…защото този ден няма да настъпи, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха…“ (II Солунци 2:3). „И ще покажа чудеса горе на небето и знамения долу на земята: кръв, огън, дим и пушек. Слънцето ще се превърне в мрак и луната – в кръв, преди да настъпи великият и славен ден Господен“ (Деяния 2:19-20). „Ето, преди да настъпи великият и страшен Ден Господен, Аз ще ви изпратя пророк Илия“ (Малахия 4:5).

За да бъде едно събитие неочаквано и внезапно, така както го разбират онези, които вярват в грабване преди голямата скръб, то не може да е предизвестено от никакви предшестващи го белези и събития. Затова на тях им се налага да променят два пъти позицията си относно Господния Ден – първо през 40-те, а след това и през 70-те години на ХХ век (вж. посочената статия).

До неотдавна, традиционната постановка за грабване преди голямата скръб се опираше на схващането, че то ще настъпи в началото на Господния Ден. При положение, че този Ден идва неочаквано, както крадец, се приемаше, че той не може да бъде предшестван от каквито и да е други събития, които да предизвестят приближаването му. Тази позиция рухна, когато през последните години посттрибулационистите⁵ показаха как Господният Ден не може да настъпи преди да се е появил Антихрист (II Солунци 2:2-3).

За да заобиколят това, претрибулационистите предложиха отрязък с неясна продължителност между грабването и началото на Господния Ден, с което да „осигурят време“ за Антихрист. Тази маневра обаче, обезсмисля цялата идея за идването на Господния Ден като крадец, т.е. внезапно, неочаквано, без предупреждение. Тази все още популярна теория се срива, ако покажем, че някои конкретни и ясни белези, предсказани от пророците, трябва непременно да се появят преди този Ден.

Не само, че Библията ясно посочва, че Антихрист трябва да се появи преди Господния Ден (II Солунци 2:2-3), но в пророците намираме и ред старозаветни пасажи, които описват този ден като „близък“ или „наближил“ едва в края на голямата скръб, при окончателното възмездие върху народите, обсадили Ерусалим (Исая 13:6-11; 34:8, 63:4; Езекиил 30:3; 39:8; Йоил 1:15, 2:1; 3:14-16; Авдий 15; Софония 1:7,14; 2:1-2; Захария 14:1).

Тази последователност на събитията е особено ясна, когато Петър говори за изчезването на слънчевия блясък и за червения цвят на Луната „преди да дойде великият и бележит Ден Господен“ (Деяния 2:20), а Исус,  цитирайки същото, което цитира и Петър (Йоил 2:31), поставя този кулминационен белег „веднага след скръбта на онези дни“ (Матей 24:29-30). Ето как, ако тъмнината, която настъпва преди Господния Ден е също така „веднага след скръбта“, Господният Ден не може да се простира върху цели седем години, както казват претрибулационистите, но настъпва в края на голямата скръб.

Ако Господният Ден не се простира върху последните седем години (през чиито първи три години и половина има лъжлив мир и те със сигурност не са част от голямата скръб), а представлява по-скоро великата развръзка в края на скръбта, то става невъзможно да се твърди, че Господният Ден настъпва без предупреждение или че започва с тайно грабване, или, както напоследък го представят претрибулационистите – че настъпва малко след появата на Антихрист. Не това говори Писанието. Това са заключения въз основа на предварително изградени схващания.

От друга страна, неправилно е да мислим, че Господният Ден не може да бъде оприличен на крадец, ако настъпва в края на голямата скръб. Дори някои известни автори претрибулационисти признават, че пришествието на Христос, оприличено на идването на крадец в Матей 24:43, е Неговото видимо завръщане след голямата скръб. Това става ясно от последователността и езика на самия контекст (Матей 24:27-43). Съвсем ясно е, че знаменията, предизвестяващи това пришествие няма да отворят очите на невярващия свят, когото Господният Ден ще изненада, подобно на крадец.

Павел говори за още един белег за Господния Ден, който ясно ще разграничи изненаданите (като от крадец), и тези, които няма да бъдат изненадани. Едните ще обявят „мир и безопасност“ (I Солунци 5:3). Тук вярвам, че Павел има предвид злополучния мирен договор, който евреите ще сключат с Антихрист (вж. Исая 28:15,18; Езекиил 38:8,11,14, 39:26; Данаил 8:25, 9:27, 11:23).

Друго едно доказателство, че Господният Ден идва като крадец едва в края на голямата скръб, е връзката между идването на Христос като крадец в Откровение 16:15 и думите на Петър за Господния ден в II Петрово 3:10,12. Заслужава да отбележим, че в Откровение 16:15, идването на Христос като крадец е представено като наистина непосредствено едва след шестата чаша.

Но дори тогава – след шестата чаша (Откровение 16:12) – завръщането на Исус като крадец се представя като все още бъдещо събитие (Откровение 16:15). Предвид Откровение 16:12-17 е очевидно, че предупреждението за завръщането на Исус като крадец не случайно се пада между шестата и седмата чаша и контекстът ясно посочва, че седмата чаша е Армагедон – „войната във великия Ден на всемогъщия Бог“ (Откровение 16:14-17). Това значи, че когато Исус идва да се разправи с Антихрист (II Солунци 2:8), това е същото идване, което другаде е описано като нахълтване на крадец.

Неслучайно следващото по ред събитие, (след вметнатото предупреждение за вече наистина предстоящото, непосредствено завръщане на Христос, като крадец), е обявяването на седмата чаша, която е и „великият Ден на всемогъщия Бог“. Именно за този Ден и за това завръщане, а не за някакво предполагаемо по-ранно грабване, се казва в Откровение 16:15, II Петрово 2:10,12 и Матей 24:43, че изненадват „обитателите на земята“ подобно на крадец. За разлика от света, Павел ясно говори, че истинските вярващи няма да бъдат изненадани. „Но вие, братя, не сте в тъмнина, та да ви постигне оня ден като крадец“ (I Солунци 5:4).

Ако внимателно сравним Откровение 16:17 с Езекиил 39:8, ще се уверим, че седмата чаша, наричана още „великия Ден на всемогъщия Бог“, е в действителност Господният Ден, предсказан от всички еврейски пророци. Ако освен това сравним II Петрово 3:10,12 и Откровение 16:14 става съвсем ясно, че Господният Ден (подобен на крадец) и Божият Ден (който идва като крадец) след голямата скръб, са синоними. Исус идва, като крадец, във великия Ден на всемогъщия Бог, за да сложи край на битката при Армагедон. Това е великият и бележит Ден Господен след мрака, който настъпва „веднага след скръбта на онези дни“ (Матей 24:29; Деяния 2:20). Едва ли може да бъде записано по-просто.

Следователно Господният Ден е в Библията синоним на завръщането на Христос след голямата скръб. Това е денят, в който Антихрист е унищожен (II Солунци 2:3,8), а Христос събира избраните (Матей 24:31, II Солунци 2:1-2) и възстановява царството на Израел (Матей 23:39, Деяния 3:21; Римляни 11:25-26; Откровение 1:7⁶). Той не включва голямата скръб, а ознаменува нейния край. Господният Ден не е внезапно, неоповестено събитие и следователно не може да започне, както някои твърдят, с изненадващо грабване преди голямата скръб. Христос се завръща в Господния Ден и това е единственото обещано в Писанията завръщане на Христос.

Някой ще попита: „Но как може Господният Ден да дойде като крадец през нощта, ако е предшестван от толкова ясни знаци?“. Хубав въпрос, но той не казва за кого тези събития са „ясни знаци“. Може да ни се струва учудващо, но по времето, когато светът става свидетел на може би най-недвусмисленото изпълнение на пророчествата в човешката история, ангелът-посредник все пак казва на Данаил: „…мнозина ще се чистят и избелят и ще бъдат опитани, а нечестивите ще вършат нечестие и никой от нечестивите няма да разбере, но разумните ще разберат“ (Данаил 12:10).

Няма как да приемем, че с отговора си в Деяния 1:7 Господ ни учи да не питаме за времената и събитията, които самият Той е изредил, а след това Павел и по-късно Йоан подробно описват, за да предпазят църквата (Матей 24:15-16, 21; II Солунци 2:4, Откровение 12:6,14; 13:5; 15-17; 14:9) и за да прославят истински Бога, като ни разкрият, че ако познаваме предначертаното от Него, ще ни се разкрие и Неговата дълбока премъдрост.

На Петдесятница става ясно, че възстановяването на царството на Израел (т.е. Господният Ден) съвпада със завръщането на Исус от небето (Деяния 3:21) и че „това благовестие на царството ще бъде проповядвано по целия свят, за свидетелство на всичките народи, и (едва!) тогава ще дойде свършекът“ (Матей 24:14). Кога точно ще се сбъдне това – кое е „времето или часа“ на въпросното възстановяване – ще може да се каже, когато се появят всички белези. А това ни препраща по-конкретно към финалните акорди във видението на Данаил, за които Писанието казва, че ще се разяснят и „разпечатат“ едва в последните дни (Данаил 12:4, 6-7, 9). Ето това изглежда като най-вероятния контекст и основа за отговора на Исус в Деяния 1:7 и от тях трябва да се ръководим, за да разберем какво е искал да ни подскаже Той със своята реплика.

Не е ли невероятно, че това, което е трябвало да коригира погрешната представа за някакво неочаквано пришествие, се използва днес точно за обратното – за доказване на съвременната доктрина за неочаквано и неоповестено грабване преди голямата скръб!? Не, Господният Ден не е зад ъгъла! Той не бележи началото на голямата скръб, а нейният край. Той няма да изненада вярващите, като крадец, именно защото наближаването му ще бъде предшествано от ясни и познаваеми белези.

И най-сетне, необходимо е било наистина богато въображение, за да проповядваш неочаквано и внезапно грабване на Църквата през всичките векове, през които Израел дори не е бил самостоятелна нация, т.е. преди да бъде подготвена сцената за последните седем години. Господ винаги „е близо“ (Филимон 4:5), в смисъл, че „съдията стои пред вратите“ (Яков 5:9) и всеки човек може във всеки момент да срещне вечната си участ (Лука 12:20, 45-46), но учението за неочаквано и неоповестено пришествие и грабване е от гледна точка на действителната хронология на събитията едно действително ощетяващо църквата учение, което може много да ѝ навреди.