Далтън Лайфси
Чувал ли си за човек на име Корнилий? Ако не си, трябва да научиш повече за него1.
Този човек и една млада жена — еврейка на име Мария от село, наречено Витания — са единствените хора в Новия завет, чийто живот Господ обявява за паметeн (т.е. иска да съхрани спомена за него). Иначе казано, поради начина, по който те привличат вниманието на Бога, Господ ги издига за пример, достоен за подражание.
Следва въпросът: „Защо точно тези двамата?“.
Мария счупва един алабастров съд със скъпо миро на стойност, колкото няколко годишни заплати. Тя чупи стомната и излива маслото върху Исус седмица преди смъртта му, за да „го помаже за погребение“. Докато разгневените ученици гледат на постъпката ѝ с негодувание, Исус е трогнат. Прекъсвайки присмеха и подигравките, Исус я поглежда в очите и казва (парафразирам): „Това, което тя направи, ще бъде за моя вечна памет. Вие апостолите, където и да отидете да проповядвате добрата вест, разказвайте за постъпката ѝ. Това е мъдрост. Това е красиво.“ (Виж Матей 26 и Йоан 12).
А после и Корнилий. Неевреин. Вероятно с италийски произход. Деяния десета глава ни предава неговата история.
„Имаше в Кесария един човек на име Корнилий, стотник от така наречения италийски полк. Той беше благочестив и се боеше от Бога с целия си дом, раздаваше много милостини на людете и непрестанно се молеше на Бога. Около деветия час през деня той видя ясно във видение един ангел от Бога, който влезе при него и му рече: „Корнилий!“. А Той, като се взря в него, уплашен рече: „Какво има, Господи?“, и ангелът му каза: „Твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред Бога за спомен.“ (Деяния 10:1-4)
Описанието, което дава Лука на Корнилий заслужава вниманието ни. Той използва пет израза, за да опише стотника от италийската кохорта.
1. Той беше благочестив. Това означава, че е бил посветен. Бил е отдаден. Устремен. Предаден. Съзнателно целенасочен. Живеел е с идеята от живота му да има смисъл. Не е пилеел времето, силите или средствата си. Бил е мъдър. Живял е открито пред Единия Свидетел, със съзнанието, че Бог и само Бог ще даде оценка на живота му в последния ден.
2. Боеше се от Бога. Т.е. живял е в святост пред Господа. Почитал е със страх Светия Израилев. Бил е богобоязлив, защото е познавал Бога. Близкото му общуване с Бога е било произвело у него страхопочитание, удивление, страх и преклонение. Обичал е Бога. Боял се е от Него. Благоговеел е пред Него. Прекланял се е пред Него.
3. Семеен човек. Според текста той се е боял от Господа „с целия си дом“. Дали това се е отнасяло до кръвните му роднини или не няма значение. Важното е, че Лука го описва като богобоязлив „с целия му дом“. Близките му са го следвали. Той е задавал културата на живот. Бил е честен и почтен в „скришната стаичка“ на личния си живот. По този начин е насърчавал останалите да живеят свято пред Бога.
4. Щедър човек. Помагал е на бедните и нуждаещите се. Бил е разточителен в жертвоготовността си. Давал е скришом и неговият небесен Баща го възнаграждава пред всички (Матей 6). Знаел е колко много значат бедните хора за Господ и е приемал за духовно призвание да влага парите си в живота на хората. Бил е щедър със средствата, дадени му от Бога.
5. Човек на молитвата. Лука казва: „…и непрестанно се молеше на Бога“. Това е препълвало сърцето му, но е било и лично решение. Било е осъзнато. Влагал е време и сили да възпита у себе си молитвен живот. Първото му желание е било да има дълбоки отношения с Бога. Да чувства взаимност и близост с този свят Бог — ето така е разбирал живота си. Говорел на Бога и Бог му отговарял. Взирал се в Бога и Бог отвърнал на погледа му.
Този искрен, богобоязлив, щедър, отдаден на молитвата и пример за семейството си човек привлича вниманието на Бога. Ангелът му казва, че неговите „молитви“ и „милостини“ от лични средства се били „възнесли пред Бога, за спомен“. Това е едно невероятно твърдение и ако сме мъдри, бихме му отделили време за размишление. Ние също можем да живеем по този начин. И нашият живот може да бъде в памет на Господа. Лука ни приканва към такъв живот с петте израза, които използва в описанието си на този стотник, за когото Новият Завет не обелва и дума повече.
Също като Мария от Витания и той не е бил известен пред човеците. Но е бил „известен“ пред Господа. В крайна сметка само това е наистина от значение.
1http://daltonlifsey.com/2011/09/13/living-to-be-memorialized/
*Илюстрация — Гюстав Доре, гравюра, апостол Петър проповядва в дома на Корнилий.