Стефани Куик
В ранни зори след Неделята на Квазимодо1 един човек коленичи да се моли между голите стени на килията си в немски концентрационен лагер. Надзирателите влизат между пет и шест, за да отведат молещия се до грубо скована бесилка. След като свалят тъмничните му дрехи, той изрича отново кратка молитва, качва се по стъпалата и застава пред своя палач, който поставя примката около врата му.
Почти петдесет години съм работил като лекар, но едва ли някога съм виждал човек да умира с такова покорство пред волята на Бога2.
Важно е да знаем какво отрежда на този човек германската бесилка, при положение че самият той е гражданин на страната, която го убива. Годината е 1945 г., остават три седмици до самоубийството на Хитлер и един месец до края на Втората световна война. Защо Фюрерът заповядва смъртта на този чист немец?
Дитрих Бонхьофер не е случаен човек в света на теологията. Възпитан отрано от майка си да пее библейски псалми и християнски химни, а от баща си – да не говори за неща, които не разбира, Дитрих още като дете се отдава на това да познае Пресветия. Когато на дведесет и няколко влиза да учи теология и започва пастирска дейност, той става известен и многообещаващ богослов в престижната богословска среда на Германия.
Чужд на екзалтацията на хуманистичните среди и твърде проницателен, за да плува по течението на германската църква, която безразсъдно прегръща идеологията на Третия райх, Бонхьофер застава начело на Bekennende Kirche3 и обвинява лутеранската си родина във вероотстъпничество. Неговите студенти в нелегалната семинария на изповядващата църква, която той основава и води, си спомнят увещанието му:
Само този, който плаче за евреите може да пее грегориански песнопения4.
Заради теологията си и повечето от проповедите си в нацистка Германия Бонхьофер живее в смъртна опасност, но едва участието му в опитите за покушение срещу Хитлер кара фюрера на Третия Райх да заповяда екзекуцията му.
Заради своя пророчески зов над една опиянена и вцепенена, победена от нацистите германска църква, той бива арестуван.
Заради застъпничеството за Израил и противипоставянето си на Хитлер, той застава под бесилката.
Заради това, че не се отдръпва от Яков в деня на утеснението му, Бонхьофер е обесен и тялото му изпепелено в ров заедно с тези на другарите, на които се е обрекъл.
Това е краят. За мен животът започва5.
„Защото за мен животът е Христос, а да умра – придобивка“6.
* http://covenantandcontroversy.com/a-blustery-monday
1 Неделята на Квазимодо – от латинските думи quasi („като“) и modo („начин“) – неделята след Великден в Лутеранска Германия по католическа традиция. Името препраща към думите в I Петър 2:2 („Quasi modo geniti infantes“ – „като новородени младенци“), които се отправят тогава към кръстените на Великден нови християни. Героят на Виктор Юго с това име вероятно е роден на този ден.
2 H. Fischer-Hüllstrong, цитиран от Ерик Метаксас в Bonhoeffer: Pastor, Martyr, Prophet, Spy, 532. Thomas Nelson: 2011.
3 Bekennende Kirche (нем.) – т.нар. Изповядваща църква е християнската нелегална съпротива срещу нацистите в годините преди и по време на Втората световна война (бел.прев.).
4 Бонхьофер никъде не записва и не публикува тези свои думи, но те се предават от уста на уста от последователите му. Неговите приятели и колеги по-късно ги включват в писмените свидетелства за неговия живот, като отбелязват, че Бонхьофер ги изрича в годините преди началото на Втората световна война.
5 Последните думи на Дитрих Бонхьофер към другарите, с които пътува, когато в деня преди смъртта му – в Неделята на Квазимодо, е отведен в лагера на смъртта Флосенбург.
6 Филипяни 1:21