Славното помирение на араби и евреи

Реджи Кели

„Реджи, как разбираш Исая 19 глава и особено стих 24? Един от вариантите е начело на възстановяването след голямата скръб да бъдат Египет и Асирия, а после и Израел. Или и трите едновременно?“

И Господ ще разкрие Себе Си, ще се яви и в този ден египтяните ще познаят Господа – ще принасят жертви и приношения и ще дават оброци на Господа, които ще изпълняват, и Господ ще наказва египтяните, ще удря и лекува, и те ще се обърнат към Господа, ще се молят за себе си и ще ги изцели. В този ден ще има широк път от Египет за Асирия и асирийците ще отиват в Египет, а египтяните – в Асирия. И египтяните, и асирийците ще служат на Господа. В този ден Израил ще бъде третият в съюза на Египет и Асирия, на земята ще има благословение. Господ Вседържител ще благослови земята, казвайки: „Благословен да бъде Моят народ – египетският, и асирийците – дело на Моите ръце, и израилтяните – Моето наследство.“ (Исая 19:21-25).

Какво забележително пророчество наистина1! Особено предвид сегашното състояние на нещата. Съвременните нации на територията на древна Асирия са смъртни врагове на Израел. А макар Египет да е в момента по-умерен в политиката си спрямо Израел, там има много радикални крила и трудно ще намерим по-антиционистки от тях в целия арабо-мюсюлмански свят.

Асирия често се среща в съюз с определени народи, известни в миналото със своята „непрекъсната омраза“ спрямо Израел (Псалм 83; Езекиил 35, 38-39; Авдий). Интересното е, че тези територии са днес в сърцето на ислямския свят. Това прави още по-странно отсъствието на Египет от списъка с народи в Езекиил 38:2-7 особено при положение че други народи, на юг от Израел, са посочени поименно сред силите, които го атакуват изненадващо, докато той разчита на някакъв лъжлив мир.

Според мен е безспорно, че десетте народа, над които ще властва Антихрист са сред изброените в Езекиил 38 и съответно мисля, че спокойно можем да приемем, че Египет няма да е сред тези десет народа. Това означава, че Египет няма да участва с военна сила в атаката на Антихрист над Израел. Това е съвсем ясно и поради факта, че Антихрист подчинява Египет много след издигането на мерзостта на запустението в Ерусалим (Данаил 11:31) – някъде към края на голямата скръб (Данаил 11:42). В този смисъл изглежда безспорно, че Египет няма да е сред десетте народа под управлението на Антихрист, които нахлуват в Израел и поставят началото на голямата скръб.

На фона на тези пророчества и на настоящото положение пророчеството в Исая 19 е още по-забележително с обещанието си за едно окончателно помирение между Яков и Исав. То ще сложи край на една древна вражда, на която е писано да достигне своята връхна точка в спора за Сион2 (т.е. за Ерусалим и Обещаната земя; Исая 34:8; Йоил 3:2, Данаил 11:39, Захария 12:2-3), в дните точно преди завръщането на Христос. Това е контекстът на последната скръб и е очевидно, че днешните събития се развиват в тази посока.

Въпросното пророчество е съвсем ясно – Египет и Асирия ще посрещнат радостно и заедно с Израел избавлението, което им носи Господният Ден, познат на вярващите в Новия Завет християни като Деня, в който Христос се завръща от небето. Грохотът на Армагедон още няма да е заглъхнал, когато оцелелите сред народите ще смятат за своя чест да помогнат на евреите да се завърнат в земята си след голямата скръб (вж. Исая 49:22; 60:29; 66:20). Исая 19 глава е всъщност един вид повторение на случката от Битие 33 глава.

След една безкрайна нощ на борба (утеснението на Яков) с ангела Господен, Яков се отдалечава, накуцвайки (немощен и ранен в бедрото) и среща Исав, своя брат и смъртен враг, който обаче се хвърля на врата му, целува го и плаче. Каква гледка! И така, когато се изчерпят силите му (Второзаконие 32:36; Данаил 12:7), Яков ще открие, че безпощадната омраза на неговия отблъснат и обиден брат също се е изпарила, в деня на славното им помирение в присъствието на Исус Христос.

Изглежда всички народи, които оцелеят след родилните болки на последната скръб ще бъдат принудени да отдадат почит на Израел и да му помогнат да се завърне в Обещаната земя. Когато се „изпълни тайната на Бога“ (Откровение 10:7), вече смирените нации най-сетне ще разберат защо Израел е бил отведен в плен (вж. Езекиил 39:23). Това пророчество означава, че с настъпването на „великия и бележит Ден Господен“ всичките народи, включително най-непримирите в миналото врагове, доброволно ще се подчинят на цялата Божия воля за Израел.

Но доброволно или не (ако правилно тълкуваме пророчеството и неговия изначален смисъл), изрично е посочено, че Египет е принуден под заплахата от Божие наказание да признае върховната посредническа роля на Израел в хилядолетното царство (вж. Исая 60:12 и Захария 14:17-19). В този смисъл, въпреки масовото приемане на благата вест сред народите и настъпващата у тях огромна промяна, те няма да се новородят така целокупно, както Израел (Исая 59:21, 60:21, Еремия 31:34). Сред тях ще останат гнезда на съпротива. Затова хилядолетното управление на Христос се описва като управление „с желязна тояга“ (Псалм 2), като символ на наложената със сила Божия власт над едно сподавено, но неизцелимо непокорство.

Затова именно мнозина предпочитат да разглеждат това пророчество за Асирия и Египет в Исая 19 като общо описание на универсалното спасение в Христа. Това, разбира се, е възможно, само ако подминем и пренебрегнем безбройните подробни описания в Исая и другите пророци на специалното място и роля на Израел в хилядолетното царство.

Блажени ще бъдат народите, които се покорят доброволно на Божия мъдър избор по благодат. Те ще вкусят от всичката слава, която носи със себе си заветът на благодатта. А които не могат да се зарадват на показаната към Израел милост, сами себе си ще лишат от милост. Защото Бог винаги е подчертавал това, че милостта му е неразривно свързана и зависи от неговия избор по благодат. Съответно, избирането на Израел е било от самото начало запланувано като върховен Божествен отвес. Мерило за човешкото сърце винаги е било отношението, което човек има към нещата, за които Бог ревнува най-силно в своето сърце. Голямата скръб и настъпващото след нея хилядолетно царство ще разкрият всичко това по най-категоричен начин и за всички.


* Илюстрация: графити от Яфо, Израел, източник тук.

http://the.mysteryofisrael.org/2009/06/06/the-glorious-reconciliation-of-arab-jew/

2 Препратка към Исая 34:8 – в нито един от българските преводи на този текст в Исая еврейската дума  ריב[riyb] не е преведена с основното си значение на спречкване (Битие 13:7), спор, разпра (Второзаконие 25:1), съдебно дело или спор (Изход 23:3 и Второзаконие 17:8), противопоставяне (Йов 31:35) и съперничество (Исая 41:11) и съответно всяка препратка на автора към Исая 34:8 изключва дословното цитиране на някой от българските преводи (бел. прев.).