Дъглас Джоунс
Страстите, описани в Соломоновата Песен на песните с един замах излагат на показ нашата стерилност1. От цялото Писание това е един от най-евангелските текстове и в него съзираме колко ограничено е разбирането ни. Той ни разкрива сърцевината на християнската теология, същността на всички доктрини и приложението им. И въпреки това, подобно на стар приятел, Песен на песните свежда над нас жален поглед. Неизменната ни интелектуална игра с евангелието и бездушните ни представи за святостта срещат милостивата ѝ насмешка.
Способни ли сме без да трепнем, да различим евангелието в този цитат ?
Ослепителна святост
В наръчниците за младоженци с право цитираме Евреи 13:4: „Нека бракът бъде на почит у всички и леглото неосквернено“. За съвременните ни уши обаче думата неосквернен звучи сякаш заемаме отбранителна позиция и искаме да кажем, че определено нещо не е лошо. Липсва ѝ убедителност. Сякаш сме принудени да приемем някаква потребност, колкото и неудобно да ни е. Но неосквернен притежава много по-голяма сила. По-напред в същото това послание до евреите, тази дума описва святостта на Христос като наш първосвещеник, който „неосквернен“ бе възвисен „по-високо от небесата“ (7:26). Святостта на Христос блести, тя не е някаква белязана, странична потребност. Яков също използва тази дума, за да опише „истинското благочестие“ (1:27), а Петър описва с нея нашето наследство на небесата (1 Пет.1:3). С други думи брачното легло също излъчва святост, ослепителна святост, подобно на истинското благочестие, на неувяхващото небесно наследство и на самия Христос в небесата.
Писанието е обаче още по-настоятелно в примерите си за това как единението и общението между Бог и човек, между Христос и Църквата, символно е представено като сексуално единение. О да, разбира се, ще речем, тук сигурно се влагат брачни аспекти като смирение и водачество, но в никой случай някакво сексуално съдържание. Обаче в често цитираната аналогия между Христос и Църквата и мъжа и жената от Ефесяни 5-та глава, Павел не се ограничава до етичните и абстрактни страни на брака. Той говори за тела: „спасител на тялото“ (ст.23), „тялото на мъжа“ (ст.28), ние храним и обличаме „своето тяло“ (ст.29), Христовите „плът и кости“ (ст.30) и завършва с най-известния от всички стихове за сексуалното единство: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът“ (Еф. 5:31 и Бит. 2:24).
Сексуалната сетивност е още по-недвусмислена, когато Господ говори за брака си с Израел в Езекиил 16 глава: „Направих те да нараснеш извънредно, като полската трева и ти порасна, стана зряла и превъзходно красива. Гърдите ти се образуваха и космите ти растяха; но ти беше гола и непокрита. И когато минах край теб и те погледнах, ето, възрастта ти беше любовна възраст; и тъй, като прострях крилото Си над теб и покрих голотата ти, заклех ти се и встъпих в завет с теб и ти стана Моя, казва Господ Йеова“ (Ез. 16:7,8). Израел обаче тръгва по свой път и се опозорява сексуално: „На всеки кръстопът си съградила езически олтари, направила си хубостта си гнусна и като си разтворила краката си на всеки, който минаваше, блудствала си твърде много. Блудствала си и с Египтяните, едрите ти съседи, и като си блудствала, твърде много си Ме разгневила… била си жена прелюбодейка, която приема чужди мъже вместо своя си“ (Ез. 16:25,26,32). Ти спиш с тях вместо да спиш с Мен, иска да каже Господ.
Скинията и Храмът също разкриват святостта на сексуалното единение. Те не просто биват наричани „дом на Бога“ (Изх. 23:10, Съд. 20:18, Йоан 2:16), но действително са замислени да съдържат всичко, което един истински дом съдържа. Те имат външни дворове, символизиращи нашите веранди или градини, а вътре имат места за готвене и умиване. Колкото по-навътре проникваме, стаите придобиват все по-отчетлива интимност, докато стигнем до Светая Светих — пресвятото място на божието правосъдие, но също — място на взаимност и единение. Там Бог може най-сетне да се срещне с невястата. Там се е осъществявало най-святото единение. В нашите домове също имаме преградни стени, кухни и бани, както и едно най-съкровено място за интимно единение — спалнята и брачното легло. При тази аналогия съответствието на брачното легло е в такъв случай не някоя външна стая или друго външно обзавеждане на храма, а Светая Светих. Случващото се там е най-интимното единение между съпруг и съпруга. Ако брачното ни легло е нашето пресвято място, то не може да е тогава място за мерзости и позор нито за набожна апатия. Любовният акт категорично представлява изящно благочестие и сам по себе си заслужава възхищението ни — той е в същността на почитта ни към Бог. (И за наша радост, единението в пресвятото място вече не е само веднъж годишно!)
Любовният акт като акт на освещение
Уестминстърската изповед на вярата учи, че сме осветени, чрез Божието „Слово и Дух, обитаващи в нас“. Това би трябвало да включва и Соломоновата Песен на песните. Нейната чувствена поезия следва да „се вселява във вас богато с всяка премъдрост“ (Кол. 3:16), наравно с останалата част от Писанието. Освен това, трябва да обичаме Бог с всичката си телесна сила, а не само с ума си (Вт. 6:5). Мечтателното настроение и насладата от тази песен трябва да ни наведат на по-голямо покорство към Божията директна заповед — обичта към съпругите ни да бъде и еротична (1 Кор. 7:3). И тук няма нищо утилитарно; през призмата на Песен на песните, заповедта да правим любов добива поетичност: „Да бъде благословен твоят извор и весели се с жената на младостта си. Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна — нейните гърди да те задоволяват във всяко време и възхищавай се винаги на нейната любов“ (Пр. 5:18,19). Това е заповед. Божията милост е спрямо онези, които се покоряват на заповедите Му (Пс. 103:17).
Любовният акт може да ни освети. Той може да ни придава все повече святост. Томас Мур казва: „Всеки брак е душевна лаборатория и във всеки брак се крие още по-тайната лаборатория на секса — пресвятото място, където страст, хармония, разногласия, удоволствие, трудности и дори работата ни постигат необходимото равновесие. Не е нужно сексът да е съвършен или да се прави по някакъв определен начин, щом е в сърцето на брака. Той изпълнява задачата на душата — да свързва два свята — на всекидневните житейски грижи и на вечното търсене на смисъл и отговори за безпокойството на сърцето“.
Знание и практика са неразривни и душата ни може да разчита много повече на тялото, отколкото на крехкия ни ум. Всъщност, в брачното легло ние сме споени във връзка, която няма равна по святост в цялата вселена; това е мястото на узряване на първата ни любов, където подражаваме на живота, присъщ на Бога. Святият, пожертвувателен любовен акт има силата да ни издигне над всички рани и да заздрави единството ни, както никой катехизис не би го постигнал някога. Затова може би Библията често нарича сексуалното единение познаване — „Тогава Адам позна Ева и тя зачена“ (Бит. 4:1).
Истинското познание е телесна любов и взаимност. То е нещо творческо и приказно, което не те напуска. Интелект и рационалност нямат власт над него. Въпреки това, теологията ни (дори и статия като тази!) клони силно към интелектуалното. Представете си, че трябва да подходим към брачното легло, както подхождаме към теологията си. Бихме убили всяка радост. Анализирай любовния акт и насладата от него ще се изпари. И това е една чудесна страна на брачното легло. Любовният акт прониква в душата много по-дълбоко от който и да е разум. По същия начин обаче можем да обезсилим самото евангелие. До такава степен го правим заложник на човешкия интелект, че хората не могат да изпитат радост — децата ни не могат да изпитат радост. Обаянието и притегателната сила на радостта от секса би трябвало да съответстват на привличането на Божията доброта. Двете вървят заедно. Ние обаче задушаваме и двете, пълнейки умовете на децата си, а после се чудим какво се е объркало. Ние сме нечувствени, непоетични хора, чужди на Соломоновата Песен на песните.
Бог е изпълнил вселената с много приземни символи, провокиращи въображението; от тях любовният акт заема видно място. Формата на тези символи не е случайна. Бог ни учи чрез тях, като винаги изкусно прикрива хитрината си. Например, фактът че любовният акт кулминира с буйна радост не е еволюционна случайност. Бог не е бил длъжен да го създава така, но го е направил точно така — и нарочно. Това несъмнено олицетворява онази „неизказана радост“ (1 Пет. 1:8), която невястата изпитва заради Христос: „Пред твоето присъствие има пълнота от радост, отдясно на Теб — всякога веселие“ (Пс. 16:11). Както и в брачното легло, тази радост не винаги може да бъде сдържана; понякога просто е нужно тя да бъде гръмогласна: „викайте с радост всички, които сте с право сърце“ (Пс. 32:11; 35:27; 65:13; 67:4; 132:9,16). Сексът също, не бива никога да е твърде безгласен.
Така може душите ни да обърнат взор към по-дълбоките страни от живота. Обърнете внимание с каква фантазия и чувственост Песен на песните описва взаимодействието между съществуващия в света порядък и брачното легло. Малко логика има в поемата, ако въобще има такава. В тази песен обаче Господ ни приканва да помиришем, да видим, да докоснем, да вкусим: „Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невесто! Колко по-добра от виното е твоята любов и благоуханието на твоите масла от всякакъв вид аромати… Очите ти са като гълъбови… Устните ти са като червена нишка и устата ти прекрасни… Твоите закръглени бедра са подобни на огърлица, изделие на художнически ръце; пъпът ти е като обла чаша… Коремът ти е като събрано жито, оградено с кремове…Тялото му е като изделие от слонова кост, украсено със сапфири; краката му са като мраморни стълбове, закрепени на подложки от чисто злато… Устата му са много сладки и той цял е прелестен… гърдите ти ще бъдат като клончета на лоза и благовонието на дъха ти като ябълки, устата ти като най-хубаво вино“.
Колко много ни разкриват тези стихове! Колко въпроси чакат решението си на този именно кръстопът, в собствените ни домове, далеч от всякакви двубои с грозното безсрамие и отегчителния ексхибиционизъм на обкръжаващата ни езическа култура, жадно опулила очи за невъздържана сексуалност (Яков 3:14-15, Юда 1:16)! Любовният акт е способен не просто да ни носи освещение, но и да ни разкрива нови неща за естеството на Бог, за познанието, възпитанието и въобще за живота. Ако станем по-сексуални, по-страстни хора, можем да възпитаваме децата си и църквите си да се наслаждават истински на творението и на изкуплението, като обръщат по-голямо внимание на символите и радостите, които Бог е изваял около нас. Какво чудесно призвание! Ако има нещо благоуханно, ако има някоя превъзхождаща виното любов, ако има гърди като гроздове, ако има нещо ароматно и апетитно, размишлявай върху него и очаровай любимия си човек във вашето пресвято място.
* Илюстрация: Марк Шагал (1887—1985), Песен на песните III, масло ок. 1960 г., Musée National ‘Message Biblique‘, Ница