Самюел Джон
Авраам е бил готов да пожертва сина си, за да бъде Бог негова първа и най-голяма любов1. Когато жертваш, трябва да е нещо ценно, нещо осезаемо, нещо измеримо. Жертвата трябва да ти коства нещо.
Помня как преподавах в Мозамбик на пастори, с които работехме заедно там. Трябваше да им преподаваме различни предмети, но трябваше да им изложим и основните ценности на Iris2. На мен ми се падна да говоря за това, което в Iris смятаме за най-важно — радостта в страданието. Не бях доволен. В Мозамбик бяха ставали какви ли не неща през последните 30 години. Повечето хора на моята възраст — тези, на които трябваше да преподавам — бяха преживели глад, гражданска война, наводнения, немотия и т.н. Аз ли трябваше да ги уча какво е страдание?
Моите мозамбикски приятели знаеха какво означава „жертва“. Те бяха жертвали и рискували живота си за храна и вода, а аз през това време си бях набавял храната от магазина и бях пил вода от чешмата. В юношеството си те бяха срещнали насилие и война, а аз се бях съревновавал със съучениците си и борил с домашните. Нямам представа какво означава да страдам, камо ли да жертвам нещо за семейството си, образованието си или живота си. Много малко неща съм жертвал истински, докато стигна, където съм стигнал. Те трябваше да ме учат.
В църква, когато казваме „жертва“ често имаме предвид да пожертваме лошите си навици, да се поклоним на Бог с другите, да сме търпеливи с някой трудно поносим човек или да работим усилено. Това може и да са някакъв вид жертви, но ако някога срещнем истинско жертване, ще се засрамим.
Ако изберем да пожертваме притежания, време и пари, ще осъзнаем, че след това е по-лесно да чуем, видим и почувстваме Бог. Всичко останало само пречи.
Когато Давид иска да принесе жертва на Господа, той държи тя да му струва нещо:
„…не ща да принеса на Господа моя Бог всеизгаряния, за които не съм похарчил нищо.“ (II Царе 24:24)
Кое можеш да разредиш в живота си? Какво можеш да пожертваш? Какво ще ти коства това?
* Илюстрация: Караваджо (1571—1610), Жертвата на Исаак, масло (104 × 135 cm), 1603 г., Uffizi, Флоренция.