Реджи Кели
Реджи, ако някъде си писал за това преди, се извинявам. Можеш спокойно да ми препоръчаш някоя твоя статия, в която вече си говорил за това. Снощи в моята църква имаше гост-лектор, един над 90-годишен истински Божий мъж, който обаче вярва в грабването преди голямата скръб. Той се спря по-специално на Евреи 11:8-16:
С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива. С вяра се засели в обещаната земя като в чужда, и живееше в шатри, както и Исаак и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание. Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог. С вяра и сама Сара доби сила да зачне в преминала възраст, понеже счете за верен Този, Който се бе обещал. Затова само от един човек, и той замъртвял, се народи множество, колкото небесните звезди и като крайморския пясък, който не може да се изброи. Всички тия умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришелци на земята. А ония, които говорят така, явно показват, че търсят свое отечество; и ако наистина, така говорейки, са имали в ума си онова отечество, от което бяха излезли, намерили биха случай да се върнат. Но на дело желаят едно по-добро отечество, сиреч, небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град.
Според него този текст разкрива, че Авраам е очаквал Божиите обещания да се изпълнят в Христос и в небесния Ерусалим. Мисля, че е разумно да кажем, че Авраам е гледал „всеобхватно“. В Йоан 8:56 самият Исус казва: „Авраам видя моя ден и се зарадва“. Но разумно ли е да заключим, че за Авраам цялостното изпълнение на Божието слово за Обещаната земя се е отнасяло за едно „небесно отечество“, както би могло да се тълкува от текста в Евреи 11:16? Прощавай, че така за миг се връщам в изходна позиция, но ми е много трудно да си представя, че Авраам говори за „небесно отечество“ в Битие 15:8, когато пита Бог: „Господи по какво да позная, че ще наследя тази земя?“. После пък, в Битие 15:18, когато Бог говори за „тази земя“, Той определя границите ѝ доста подробно. Изглежда съвсем ясно, че обещанието е включвало най-малкото и физическата земя.
Когато съгласуваме тези стихове с Евреи 11:10, слагаме ли знак на равенство между „града с вечни основи“ и земния Ерусалим? В такъв случай как приемаме израза „небесно отечество“ в стих 16, който изглежда се отнася съвсем изрично до небесния Ерусалим от книга Откровение?
Има ли нещо „по-небесно“ от това всичките жители на една страна да са победители над смъртта и наследството им да е самият Бог?
И къде е противоречието, ако това се изпълни в една буквална земя, наследена „завинаги“?
Макар и постъпателно да ни се е открило, че един ден Обещаната земя ще бъде заменена с ново небе и нова земя, това не прави Хилядолетното царство на Христос на земята или обещанието за вечно притежание на Обещаната земя по-малко небесни. Авраам е можел да смята обещанието за „небесно“ и без да е бил наясно с разграничението, което бива разкрито ясно едва в Откровение 20-23. Несъмнено е поучително обаче, как думите в посланието към евреите забележително съвпадат по дух с по-подробното откровение, което Йоан записва няколко години по-късно на о. Патмос.
Авраам достатъчно добре е разбирал надеждата си като изцяло небесна, в смисъл на свръхестествена и вечна, превъзхождаща всички настоящи ограничения. Дори когато Павел казва „на небесата“ (2 Коринтяни 5:1), той не го противопоставя на някакво физическо място на земята. С това са съгласни дори тези, които отричат Хилядолетното царство, понеже дори те признават, че един ден ще има ново небе и нова земя. Така че даже израз като „здание на небесата, дом неръкотворен, вечен“ не може да бъде противопоставен и да се използва като аргумент срещу съществуването на една действителна terra firma, била тя и „новата“ земя от Откровение 21:1. Нали ме следиш?
Прочее, не е необходимо да предпоставяме, че Авраам е разбирал разликата между Хилядолетното царство и вечността, за да е смятал обещаното му наследство за небесно. И аз като теб мисля, че не е виждал различието, описано в Откровение 20-21. И да го е виждал, това със сигурност не е засвидетелствано. Но дори и така, на потомството му се обещава да притежава вечно една земя и на всички тях и на потомците им подир тях е обещано съвършено общение с Бога – къде има по-небесно от това?
Мисля, че въвеждаме разграничения между земното и небесното, които никога не са съществували в съзнанието на древните евреи. Когато авторът на посланието до евреите (за мен това е Павел) говори за земното, той отнася това за плътското и светското, а не за осезаемото, материално и„добро“ творение на Бога, което е било покварено от греха и смъртта. Ако премахнем греха и смъртта и направим наследството нетленно и вечно, получаваме нещо небесно.
* Илюстрация: Караваджо (1571—1610), Жертвата на Исаак, детайл, масло (104 × 135 cm), 1603 г., Uffizi, Флоренция.