В Псалм 133 пише: „Ето колко е добро и колко е угодно да живеят братя в единодушие! Угодно е като онова скъпоценно миро на главата, което слизаше по брадата, Аароновата брада, което слизаше по яката на одеждите му; угодно е като ермонската роса, която слиза на сионските хълмове, защото Господ там е заръчал Благословението — живота до века“.
„Да живеят братя“ означава много повече от едното събиране за църква. Става дума за ежедневна връзка, за съвместен живот с братята, в който всички сме наясно със своите несъвършенства и борби във вярата. В такава жива среда Господ е наредил да ни се открие великолепието на живота, с който Той благославя. Тридесет години в християнска общност ме научиха, че това не се постига лесно. Има едно изкупително страдание, което неизменно съпътства единението и по този начин го прави възможно. Нарича се Кръст.
В крайна сметка, всеки проблем на християнската ни обхода се свежда до Кръста, като опитност в страдание. Смирението е страдание и когато Бог ни призова да съградим общност внезапно ми стана кристално ясно и сякаш си казах: „Свършено е с теб Кац. Чака те унижение и страдание. Ще разберат какво представляваш. Ще живееш в най-голяма близост с други хора и заедно ще преживявате всичко дълбоко, при това всеки ден, и всичките ти слабости, недостатъци, грехове и неуспехи ще излязат наяве“. От този модел на живот обаче се роди реалност, която може да се опише най-добре с думите „Истинска Църква“.
Дано тези страници представят на читателя нещичко от тази реалност и особено от нейната слава, така че заедно с апостол Павел да сме способни от сърце да кажем: „…на Него да бъде слава в Църквата и в Христос Исус, във всичките поколения, от века и до века. Амин.“ (Ефесяни 3:21).
Артър Кац