Хъдзън Тейлър, скърбен и радостен

Едно от най-ценните обещания в Писанията е, че Бог “ни утешава във всяка наша скръб” (2 Коринтяни 1:4). Дълги години обаче се чудех какво означава това? Как ни утешава Бог? Как всъщност преживяваме тази утеха?

Това, което ми помогна да намеря отговор на тези въпроси, но и на много други, беше историята на Хъдсън Тейлър (1832–1905) и начинът, по който Бог го утешава. Той се среща с Мария Дайър на мисионерското поприще в Китай и двамата се оженват през 1858 година. През 1866 г., след като прекарват известно време в Англия, Хъдзън и Мария се завръщат в техния любим Китай. Мария обаче се разболява и умира на 23 юли 1870 година.

Хъдзън е съкрушен и го преживява много тежко. Бог обаче го утешава истински, ако съдим по две негови писма, които той пише скоро след смъртта на Мария.

Две писма, написани със скръб и надежда

Първото писмо е до Уилям Бергер, който работи за мисията от Лондон, където набира средства и мисионери:

Много, много ти благодаря за топлото съчувствие към моята тежка загуба… Ден след ден и всеки ден се радвам толкова много на любовта на Исус, утолявам в Него жадното си сърце, когато се чувствам най-сломен, храня се и почивам на зелени пасбища, защото знам, че всичко е по Негова воля, и в миналото и в бъдещето, и нямам думи да го изразя. Само Той знае колко ми липсва тя. Дванайсет години и половина на непрекъснато духовно общение, задружен труд, взаимно удовлетворение и любов, все неща, които не много хора успяват да преживеят… но ако загубата ми беше по-лека, нямаше да опитам по същия начин от Неговата сила и любяща подкрепа. (Хъдзън Тейлър и Китайската вътрешна мисия, стр. 197)

Второто писмо е до Мери Бергер, съпругата на Уилям:

Няма думи, с които да изразя какво е бил и продължава да бъде за мен Христос. Никога не ме оставя, любовта Му е винаги утеха. Този, който някога е плакал на гроба на Лазар, често плаче във и с мен… Бог ми дава такава утеха и радост, че често се питам, дали е възможно тя самата, която вече живее в присъствието Му, да изпитва по-голяма радост от моята. Понякога Той ми дава да осъзная всичко, което имах в нейно лице и което изгубих… И тогава Този, който скоро ще дойде и ще избърше всяка сълза, идва и отнема всичката горчилка от сълзите ми и изпълва сърцето ми с една дълбока, истинска и неизразима радост. (стр. 208)

Божията утеха

Писмата на Хъдзън Тейлър ни разкриват как точно утешава Бог. Първо, Бог го утешава като му дава да вкуси от Божията любов и радост.

Любовта му е винаги разтуха… често се питам, дали е възможно тя самата, която вече живее в присъствието Му, да изпитва по-голяма радост от моята.

Загубата на съпругата му действа опустошително на Хъдзън Тейлър. Бог обаче му дава такава обилна утеха, любов и радост, че празното му и съкрушено сърце намира наново пълнота и здраве. Както се моли Моисей: „Насити ни на ранина…“ – дори сред неописуема скръб – „… с твоята милост” (Псалм 90:14).

Второ, Бог ни утешава не като премахва скръбта ни, а като скърби заедно с нас.

Понякога Той ми дава да осъзная всичко, което имах в нейно лице и което изгубих… Този, който някога е плакал на гроба на Лазар, често плаче във и с мен.

Бог дава на Хъдзън Тейлър мигове на огромна радост в Христовата любов, но и мигове на дълбока скръб, в които осъзнава какво е изгубил в лицето на Мария. Но дори в миговете на скръб и усещане за загуба, Хъдзън е намирал утеха в усещането, че Исус е редом с него и плаче заедно с него. Ето как Исая описва този Бог: „Във всичките им скърби и Той скърбеше” (Исая 63:9).

Трето, Божията нежна подкрепа отмива горчилката му и изпълва сърцето му с радост.

Понякога Той ми дава да осъзная всичко, което имах в нейно лице и което изгубих… И тогава Този, който скоро ще дойде и ще избърше всяка сълза, идва и отнема всичката горчилка от сълзите ми и изпълва сърцето ми с една дълбока, истинска и неизразима радост.

Скръбта ни по нещо изгубено може лесно да се превърне в огорчение. Бог обаче дава на Хъдзън Тейлър такава радост, че сълзите му престават да бъдат горчиви и сърцето му се изпълва с радост. Както Давид казва на Бога: „В Твоето присъствие има пълна радост“ (Псалм 16:11), дори да сме потопени в скръб.

Четвърто, Божията утеха е толкова скъпоценна, че си струва всяка загуба.

Само Той знае колко ми липсва тя. Дванайсет години и половина на непрекъснато духовно общение, задружен труд, взаимно удовлетворение и любов, все неща, които не много хора успяват да преживеят… но ако загубата ми беше по-лека, нямаше да опитам по същия начин от Неговата сила и любяща подкрепа.

Хъдзън Тейлър преживява сърцераздирателна загуба. Бог обаче му дава да изпита по действителен начин Божията сила и любов и това компенсира неговата загуба и скръб. Апостол Павел също е познавал това: „Затова с най-голямо удоволствие ще се хваля със слабостите си, за да може силата на Христос да почива върху мен.“ (2 Коринтяни 12:9).

Как утешава Бог

Но всичко това не се случва автоматично. Обърнете внимание как постъпва самият Хъдзън Тейлър:

Ден след ден и всеки ден се радвам толкова много на любовта на Исус, утолявам в Него жадното си сърце, когато се чувствам най-сломен, храня се и почивам на зелени пасбища, защото знам, че всичко е по Негова воля, и в миналото и в бъдещето, и нямам думи да го изразя.

Тейлър казва, че сърцето му е жадно и сломено. Но той не се примирява с това. „Ден след ден и всеки ден“ той търси да се наслади в любовта на Исус и да намери покой за сърцето си в Христовата пълнота. Това означава, че се е молил горещо да преживее по-дълбоко Христовата любов и че е разсъждавал сериозно върху Писанията, които описват тази любов.

Тейлър също така се храни и утешава с истината, че това, което преживява е по Божията воля. Той знае, че в крайна сметка Бог е взел жена му при Себе Си и той се доверява и подчинява на Божията воля. Резултатът е, както цитирахме по-горе: „…често се питам, дали е възможно тя самата, която вече живее в присъствието Му, да изпитва по-голяма радост от моята“.

Хъдзън Тейлър е един съкрушен човек след кончината на жена му. Той обаче намира такава утеха от Бога, че дори се чуди дали тя самата изпитва на небето толкова радост, колкото изпитва самият той. Ето каква утеха дарява Бог на Хъдзън Тейлър в скръбта му. Ето така Бог може да утеши и теб.

————————————————————————————-

* Оригинално заглавие: His Wife Went Home Too Soon.