Песен на Давид, когато Натан го изобличи за любовната му афера с Бат-Шева
(изпълнява се от солиста)
Боже, прости ми,
Ти единствен можеш!
Ужасно сбърках и…
идвам при Теб.
Отнеси греха ми, моля те, отмий го,
паднах много ниско.
Всичко признавам, всичко разбирам,
постоянно го мисля.
Ти знаеш фактите,
всичко стана пред очите ти,
каквото и да кажеш, ще бъдеш прав.
Не помня да съм бил добър,
така съм се родил,
ще намериш в мене истина,
когато ме научиш на мъдрост!
Поръси петното с луга, Боже,
…аз съм това петно,
твоята тепавица ще ме избели съвсем.
Пусни музиката, Боже,
веселата,
нека заиграят костите, които ми счупи.
Отвърни очи,
задраскай всичко!
Сърце чисто сътвори в мен,
и ми дай да го опазя.
Не ме отхвърляй,
не си тръгвай, моля те,
вкопчил съм се в Духа Ти!
Не загубих спасението Ти,
но изгубих радостта си,
Дух-ни отново щедро в платната ми!
Сега и аз мога да науча другите
къде да Те намерят,
другите, които също са се заблудили.
Боже, Боже на спасението ми,
ръцете ми са целите в кръв!
Нали ще ме умиеш?
После ще пея,
ще пея, че няма друг като Теб.
Ти развържи устните ми,
аз сам ще дам воля на гласа си.
И да се раздам за Теб,
ако е кухо, Ти усещаш.
Разбрах какво обичаш —
дух съкрушен и сърце разкаяно
Ти няма да подминеш никога.
Дай на Сион от благата си,
Ти обичаш Ерусалим,
поправи срутените му стени.
Тогава ще се зарадваш на посвещението ми
и на всички жертви,
тогава саможертвата ще има смисъл
и ще я приемеш на олтара си!
_________________________________________________________
* Илюстрация: Авраам отпраща Агар, детайл, масло (87,6 x 69,9 cm), 1653 г., Николас Мас (Дордрехт, 1634 – Амстердам, 1693), Metropolitan Museum, Ню Йорк.