Роуз-Мари Шлосек
Светът около нас не съумява да се изтръгне от смутните времена, в които живеем, а ние трябва ясно да разберем за какво копнее сърцето ни, защото то често ни тегли към призванието ни и към това, за което сме родени. Също така нека позволим на Бог да съгласува зова на сърцето ни с това, което Той самият иска да извърши тук и сега!
Животът и времената на пророк Амос съдържат много поуки за това как Бог призовава обикновени хора да говорят от Негово име в необикновени времена. Нищо от това, което прави Бог като цяло или чрез нас не се случва независимо от събитията около нас. Амос бива призован в конкретен исторически момент, при конкретни обстоятелства, в определени условия, от които Бог се възползва, за да запълни една духовна празнота. Той бива призован, защото е бил той, защото е бил готов на послушание, а не защото е бил завършил съответния курс на подготовка.
Може би се смяташ за обикновен човек, който не е действително подготвен да служи на Бога по някакъв по-особен начин. Или може би искаш да служиш на Бога, но не се чувстваш готов или уверен какво точно Той иска от теб. Възможно е да не се смяташ за човек, който може да предложи нещо на Бога. Вероятно и Амос се е чувствал по същия начин. Понякога битуващата духовна среда, която е просто общоприета или откровено богоотстъпническа, ти натрапва подобни мисли.
Когато Бог призовава Амос, той е „един от говедарите на Текое“ и „бере черници“[1]. И той, също като Петър (рибаря) или Матей (бирника), не е от знатно потекло. Призован е да бъде пророк, но няма официално пророческо образование. Не е посещавал училище за пророци и не произхожда от свещенически род. Някои биха нарекли тези неща духовни недостатъци, но Бог ги възприема като козове, които ще помогнат на Амос да извърши волята на Бога.
Амос е говедар по хълмовете. Бог обаче вижда в сърцето му нещо, което може да използва. Никой не е и не трябва да бъде различен от това, което казва. Бог говори чрез пророка, но Той не го ползва като бездушен мегафон. Бог изгражда в него своя характер, самоличност и ценности. Едва тогава пророкът може да прогласи Словото на Бога силно и правилно.
Бог търси огън в народа си и го използва, за да говори на онези, които иска да докосне така, че те да изпитат в сърцата си „необичайна топлина“, както пише Джон Уесли в дневника си.
За какво гори и копнее сърцето ти? Ако можеш да го посочиш, ще започнеш полека да разбираш с какво можеш да послужиш на Бога. Ние Му предаваме малкото, което имаме, а Той може да го умножи.
А нашето малко е наистина малко: може да не е пречистено, може да е смес от плът и дух, но когато бегло напипваш това, за което тъжи сърцето ти, което дълбоко те вълнува и присъства в мислите ти ден и нощ, ти откриваш малко по малко своето призвание. Бог ще трябва да го пречисти, но ти Му предложи водата от дъното на своя кладенец, който си изкопал с цената на своята кръв, пот, сълзи и молитви, и остави Бог да я пречисти и използва по волята си.
Във всички времена е имало само ограничен брой хора, които са откликвали на Бога с подчинение. Този факт не бива да те удивлява – мислим си, че всички бихме направили това, което Бог иска от нас, но на дело, в реалния живот, това всъщност не е така. Пълното подчинение на Бог винаги е било по-скоро рядкост. Слава Богу, че нещата няма винаги да бъдат такива, каквито са днес.
Амос не е професионален пророк и не е бил част от религиозната система на онова време. Нещо повече, той не си изкарва прехраната като пророк. Така той е можел вероятно по-добре да усети кога Израил се е разминавал със сърцето на Бог. Амос е прозирал, че това, което са жертвали на Бога е било хем религиозно издържано, хем съвсем различно от това, което Бог иска. Много вероятно е другите да не са го разбирали така ясно или, ако са го разбирали, да са оставали пасивни.
Но кой би слушал пророческо слово от говедар? Очевидно свещеникът Амасия е смятал, че мнозина биха се заслушали! Амасия напада Амос и му казва да си ходи по хълмовете да си гледа говедата! Проблемът е, че Амос вижда и говори неща, за които останалите пророци мълчат. Хората не са съгласни Амос „да им се бърка в живота“. Той не е нито първият, нито последният пророк, когото обвиняват в измяна, задето казва, че грехът и бунтът срещу Бог ще доведат народа до падение.
Нещо гори обаче в сърцето на Амос – нещо, което е в хармония със сърцето и духа на Бога, който призовава и изпраща Амос да говори от Негово име. Амос анализира положението и вижда лицемерието, неправедния живот, отклоняването от правия път на Бога и сърцето му се слива с Божието сърце. Тогава от него бликват пророчески призиви!
Говори сякаш не е на себе си: „Лъвът изрева, кой не ще се уплаши? Господ Йеова изговори; кой не ще пророкува?“[2] Живеем във време, когато Божията страст трябва да стане наша, когато нашето сърце трябва да бъде на една вълна с неговото. Защото, ако сме истински вярващи, въглен от огъня на този олтар ни е бил нарочно подаден и ние трябва да го почистим и разгорим. Този огън ще се превърне в нашето житейско послание.
Независимо дали проповядваме, пророкуваме или просто се подчиняваме на Бог в ежедневните си действия, нашият живот представлява послание, затова нека това послание бъде ясно. Амос пророкува при царуването на Озия и Йеровоам. Озия може да ви звучи познато, защото това е царят, за който говори пророк Исая, когато самият той получава видение за Божията святост и Бог го призовава към служение[3]. Исая и Амос са съвременници и пример за Божията святост и праведност. Два разпалени Божии въглени в своето поколение.
Винаги има тъмнина, но винаги има и хора свидетели за духа на святостта, който те издигат като знаме. Амос вижда как един отвес се спуска от небето, за да премери кривите, неправедни пътища на Израел[4]. В наши дни трябва да се вслушаме в зова на сърцето си и да попитаме Бог как иска да отговорим на този зов. Какво огорчава сърцата ни? Какво ни изглежда непоносимо? Какво ни кара да плачем? Какво ни кара да викаме „Мараната“ до пресипване?
Бог спуска отвес в сърцето на всеки от нас и когато кривото в нас е разобличено, нещо в сърцата ни негодува. Нека Бог измери правото в теб, за да може чрез теб да изправи кривото около теб.
Амос пророкува „две години преди земетресението“. Призивът към него идва в конкретен момент и по конкретен повод. Така ще бъде и при теб. Днес са ни нужни всички онези, чиито сърца горят. Нека обаче гласът ти бъде гръмогласен. Нека Бог изправи кривото в теб и ти ще можеш да поправяш другите без да се налага да ги убеждаваш. Прави това, което правиш, просто защото не можеш другояче. Осъзнай, че си поставен на това време и място, за да промениш нещата към по-добро.
Знай, че огънят в теб трябва да се управлява от Учителя и да гори точно където Той е заръчал. Пророците са хора разпалени и калени в „пещта на скръбта“ (Исая 48:10). Горете ярко, братя и сестри.
Роуз-Мари Шлосек става християнин в началото на седемдесетте години на миналия век. Тя се е посветила на органичната църква и съзряването на Христовото Тяло. Служи във водещия екип на Емаус онлайн, ръководи групата на „Мараната“ в североизточните щати на САЩ, както и местна домашна група. Може да се свържете с нея на rmslosek@comcast.net.
[1] Амос 7:14.
[2] Амос 3:8.
[3] Исая 6:1.
[4] Амос 7:7.
*Илюстрация: Пророк Амос, илюстрация към английската Библия на Гюстав Доре, 1866.