Артър Кац
Все по-често срещам „изпълнени с Духа“ християни, които очевидно са получили дара на Духа, но са апатични и на практика пренебрегват говоренето на чужди езици1.
Може да сме искрено загрижени за нашите невярващи приятели евреи, но въпреки това рядко усещаме подтик да се молим за тях отвъд ограниченията на нашия естествен език. Това не изглежда да ни притеснява и някак не бързаме да се оттърсим от това свое нежелание да говорим на чужди езици, особено в чуждо присъствие. Стараем се, разбира се, молитвата ни да не е проста любезност, но тя не блика от нас, няма ги „неизговоримите стенания “, придружавали ходатайството на по-ранните петдесятни поколения, живели в далеч по-драматични условия.
В началото на Книга Деяния (2:14 и т.н.) четем, че преди евреите да чуят за първи път благата вест от Петър, се случва мощно кръщение в Духа, чиито шум ги кара да наострят уши! В Деяния 4:8 в отговор на забраната да проповядва, която се опитват да му наложат еврейските първенци, „Петър, изпълнен със Святия Дух“, им казва:
„Водачи народни и старейшини! Щом искате да знаете как сме извършили едно добро дело — как сме излекували сакат човек — нека всички вие и целият израелски народ знае, че това стана в името на Исус Христос от Назарет, когото вие разпънахте на кръст и когото Бог възкреси от мъртвите. Чрез Него този човек стои сега пред вас здрав“.
Забележете първо, че според свещениците „тези хора извършиха изключително знамение и ние не можем да го отречем“, а това ускорява хода на събитията. Петър говори така, че довежда пет хиляди души до вяра в Христос, а това също е проявление на това да си „изпълнен със Святия Дух“. Всъщност всичкото проповядване и свидетелстване пред евреите след екзекуцията на Исус, за която Петър смело ги обвинява, е било невъзможно преди кръщението в Духа, което апостолите очакват съгласно прощалните думи на Господа: „Но ще получите сила, когато Святият Дух дойде върху вас, и ще свидетелствате за мен…“ (Деяния 1:8).
Темата е обширна, но дори и без да се задълбочаваме, можем да сме сигурни, че „краят на века“ за нас няма да е по-различен от началото. Нима днес евреите не отхвърлят благата вест също толкова решително, колкото в началото? Нима смятаме, че можем да ги убедим без оръжията на Петър и ранната Църква? Нима днешните евреи не трябва да чуят същото изобличение за смъртта на техния Месия, както онези, на които говори Петър? Колцина от слушателите му действително са присъствали или участвали в пасхалните събития и разпъването на кръста петдесет дни преди това? И въпреки това Петър не им спестява вината за случилото се и се обръща към целия народ: „Израилтяни, чуйте тези думи…“ (2:22) и — без да ги жали, с пророческо безстрашие, в духа на Второзаконие и на цялостното библейско разбиране за общонародна отговорност — той е безпощаден:
„… чрез Исус от Назарет Бог извърши пред вас могъщи чудеса и знамения и така ви свидетелства, че Исус е човекът, когото Той одобрява. Вие самите знаете това. Този човек вие взехте и според Божието предначертание и предузнание, с помощта на престъпници, вие убихте, като го приковахте на кръст“ (2:22-23) (вижте и повторението в ст. 36)!
Излишно е да казвам, че ние днес не говорим така и неслучайно резултатите също са различни!
Осуалд Чеймбърс в записката си за 4 февруари от Всичко от мен за Негова прослава описва накратко колко ни липсва Духът днес! „Това [Кръщението с Духа] е единственото, което има значение, но странното е, че това е последното нещо, което осъзнава християнският служител“.
Според него ние не успяваме да убедим човеците, че Бог ще ги съди и че Христос ги обича, защото не сме отдадени. „Именно тази отдаденост на Христовата любов дава плод в живота…“. Имам усещането, че по-голямата част от евангелските християни така и не са се отдали на кръщението с Божия Дух, криейки се зад често пъти заплетени и сложни доктринални тълкувания, с които обясняват или оправдават недостига от Духа.
Но какво да кажем за т.нар. харизматични и петдесятни християни, при които Духът също не се проявява? Защо мълчат в молитва, защо затапват Духа и не могат или не искат да изстенат и да позволят на Духа да говори на езици? Нима това не е единствената молитва, която изразява неподправено ума на Духа? Колко по-добра е тя от най-добрите и доброжелателни наши молитви, разбира се изказани без конфуз и на понятен език?
Ако сме плахи и спънати един пред друг, как ще свидетелстваме смело на евреите? Чембърс добавя: „Никой не може да стои така за Исус Христос, ако не е пленен от Неговата велика сила“. Велика, защото е сила, която слиза върху нас от Трона и днес, както в деня на Петдесятница. Какво поругание на Божията благодат е когато християните цял живот отхвърлят или пренебрегват тази сила!
Чембърс цитира апостол Павел: „Христовата любов ни принуждава“, и казва „когато доловиш тази нотка в някой мъж или жена, не можеш да я сбъркаш, и знаеш, че Божият Дух действа безпрепятствено в техния живот“. Моля се за себе си и за всички, които носят в себе си грижата за изгубените овци от Дома Израилев — дано евреите доловят и в нас тази нотка. Нима има друг път?
* Илюстрация: Натан увещава Давид, перо и кафяво мастило върху хартия (12,6 x 14,9 cm) ок. 1652 г., Рембранд (1606-1669), The Clark Art Institute, Уилямстаун, САЩ.